Решение № 290 от 13.07.2018, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

13.07. 2018г. гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ

ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

Секретар ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ

Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №281 по описа за 2018 год.

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Л.И.А., О.Л. Г. и Л.Л.И. чрез адв.С.Б. срещу Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№ 1143/ 2017 г. по описа на ПРС, в ЧАСТТА, в която е допуснато съдебна делба между съделителите при съответните квоти върху описаните в решението недвижими имоти.

Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като бъде допусната съдебна делба равни дялове на наследодателите Н.И.Т. и К.И.Т. и съответно на тази основа да се определят квотите на техните наследници и участници в съдебната делба.

По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от В.Н.Х., Т.Н.П. и „***“ЕООД чрез адв.Й.Я. срещу Решение №1998/ 29. 11.2017 г. по гр.д.№ 1143/ 2017 г. по описа на ПРС. Въззивниците твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в частта, в която е допусната съдебната делба и за отхвърляне на иска за делба като неоснователен.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемите Л.И.А.,

О.Л. Г. и Л.Л.И. чрез адв.С.Б. са изразили становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставено без уважение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е постановил следното:

ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 69 от

ЗНасл. извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН **********, В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН**********. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Крушовене, общ. Д.

Митрополия: 1. НИВА, с площ от 7,538 дка, ІІІ кат, м. Брестича, имот № 004003; при граници и съседи: имот № 004002-нива на И.Х. И., имот № 000009-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 004023-нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000155-полски път на Община Плевен и 2.ЛИВАДА, с площ от 0,800 дка, ІІІ кат., м. Кънчови ливади, имот № 046060, при граници и съседи: имот № 046054-ливада на „Вектор-М”ООД, имот № 046058-ливада на В.С.В., имот № 046059- ливада на насл. на К.М.Д., имот № 046061- ливада на Троянска череша ООД, имот № 046062- ливада на Й.Ц.Й., имот № 000165-полси път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИТЕ ДО ДЕЛБА недвижими имоти ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 48 РАВНИ ДЯЛА, от които: за ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН **********- ПО ДВА ДЯЛА и за ВСЕКИ ОТ отв. В.Н.Х., ЕГН ********** и Т.Н.П., ЕГН**********-ПО 21 ДЯЛА.

ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН ********** И „ВЕНЕЦ.Т” ООД, ЕИК *** /с предишно наименование „Троянска череша” ООД/, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ап. Офис 701, представлявано от Г. И. Г., по отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Т.ово: ЛОЗЕ, с площ от 1,038 дка, ІІІ кат, м. Сухи Дол, имот № 007029, , при граници и съседи: имот № 007028- лозе на насл. на П.Ц.П., имот № 007158-полски път на Община Плевен, имот № 007030- лозе на Троянска череша ООД, имот №

007159-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които: ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********, И 21 ДЯЛА- ЗА „ВЕНЕЦ.Т” ООД, ЕИК *** -

ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК и чл. 34 от ЗС извършването на СЪДЕБНА ДЕЛБА между Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН **********, Л.Л.И., ЕГН ********** И „АГРО ЗЕМ

ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, представлявано от Д.З.Й., по отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. Т.ово: НИВА, с площ от 11,396 дка, ІІІ кат., в м. Церовица, имот № 037002, при граници и съседи: имот № 037001-нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000060-пасище с храсти на Общински поземлен фонд, имот № 037003- нива на „Вектор-М”ООД, имот № 000070-полски път на Община Плевен. ОТ ДОПУСНАТИЯТ ДО ДЕЛБА недвижим имот ДА СЕ ОБРАЗУВАТ 24 РАВНИ ДЯЛА, от които ПО ЕДИН ДЯЛ ЗА ВСЕКИ ОТ ищците Л.И.А., ЕГН **********, О.Л.Г., ЕГН ********** и Л.Л.И., ЕГН **********, И 21 ДЯЛА- ЗА „АГРО ЗЕМ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК ***.

НЕ ДОПУСКА до участие в делбата Ц.В.И., ЕГН **********, Л.В.И., ЕГН ********** И Ц.Г.Ц., ЕГН **********.

Районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че с решение №22-5а/30.03.1994г на ПК- гр.

Плевен, е възстановено правото на собственост на наследниците на К.И.Т., б.ж. на с. Т.ово, върху процесните имоти, находящи се в землището на с. Т.ово, описани по- горе. Видно от изисканата по делото преписка № ТД177/08.11.1991г, по описа на ПК- Плевен, се установява, че същата е образувана по молба на Н.И.Т., за възстановяване на посочените в молбата имоти, останали в наследство от К.И.Т., б.ж. на с. Т.ово. Към молбата е приложена опис- декларация, попълнена от К.Т., за внесените от нея имоти в ТКЗС.

По делото е представена искова молба, по която е образувано гр.дело № 12/1928г., за делба на недвижими имоти, притежавани от Т.И., поч. ***година, б.ж. на с. Учин дол.

Сред наследниците е посочен И.Т.-съпруг на наследодателката К.И.Т.. В исковата молба са описани притежаваните от наследодателя И. имоти, в т.ч. и процесните.

Представен е протокол от 07.04.1928г., за одобряване на спогодба по делото, съобразно която братята Т., А. и И.Т. остават съсобственици на всички описани в исковата молба имоти, с изключение на имота по пункт 16, който остава за М.Т..

Представено е удостоверение, издадено от Кметство с. Т.ово, в което е посочено, че след смъртта на И.Т.И.г, е оставил същите наследници като съпругата си К.Н.Т.; към удостоверението е представено удостоверение за наследници на К.Н.Т., с отбелязване, че към 06.06.2017г., няма промяна в удостоверението. С оглед на това, съдът е приел, че след смъртта на насл. И.Т., негови наследници са К.Т. – съпруга, Н.Т.- род. **г.-син и М. Н.- дъщеря- род. **г. – малолетни към датата на смъртта на техния баща. С оглед на датата на откриване на наследството на И.Т.И.г., наследствените квоти на наследниците му, се определят по правилата на ЗНасл.- отм. /ДВ бр.20/25.01.1890г/-арг. чл. 89 от ПР на ЗНасл. Съобразно нормата на чл. 21, ал.3 от ЗНасл. /отм/, когато низходящите са от мъжки и от женски пол, и наследяват непокрити недвижими имоти, тогава частта на низходящите от мъжки пол, е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Нормата на чл. 38 от същия закон касае правата на преживелият съпруг, съобразно броя на децата, като в случая.- при две деца, от различен пол, делът на преживелият съпруг е равен на дела на детето от женски пол. С оглед на това, съдът приема, че Н.Т. е получил 2/4 ид. част, а преживялата съпруга и дъщерята М.- по 1/4ид. част от наследството на техния насл. И.Т..

По делото е представена и извадка от емлячен регистър, за записаните на името на К.Т. непокрити имоти, като в регистъра е посочено, че същите са наследство от И.Т. И..

По делото е представен договор за прехвърляне на наследствени права по чл. 323 ЗЗД /отм/, от 20.01.1946г, с нотариална заверка на подписите, въз основа на който, М.И.Т., е прехвърлила на Н.И.Т., наследствените си права, които има от покойните си баща. Установява се също, че договорът за продажба на наследствени права е надлежно вписан в ипотечните книги. По делото е представено и обратно писмо, с което М.И.Т., удостоверява получаването на действителната цена на продажбата на наследствените й права, в размер на 120 000лв. Съдът е приел, че е спазена установената от закона форма за действителност – писмена с нот. заверка на подписите- чл. 323, ал.4 от ЗЗД /отм/, ДВ бр. 14/1993г. Налице е и вписване на договора- чл. 323, ал.5 от ЗЗД /отм/, ДВ бр. 14/1993г, който постановява, че за да бъде противопоставим договора на трети лица, е следвало да бъде вписан. С оглед на това, съдът е счел, че договорът за продажба на наследство е валиден, и е произвел търсеното от страните по него правно действие. Видно от представената към изисканата преписка № ТД177/08.11.1991г, по описа на ПК- Плевен, опис –декларация, за внесените от К.Т. имоти в ТКЗС, се установява, че същата е от 1956 година. С оглед на изложеното, съдът приема, че договорът за продажба на наследствени права, сключен между Н.И.Т. и М.И.Т., с предмет- наследството, останало от техния баща И.Т., е подписан преди колективизацията на имотите и включването им в ТКСЗ, поради което- по арг. чл. 90а от ЗНасл., е произвел действие спрямо включените в това наследство имоти. Въз основа на договора, М.Т. е продала на своя брат- Н.Т., притежаваната от нея 1/ 4 ид. част от наследството на своя баща, в което са включени процесните имоти, с което Н.Т., е станал собственик на 3/ 4 ид. части от наследството. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че пред него ищците не са оспорили представеният договор на продажба на наследство, респективно не са изложили никакви твърдения в насока действието на този договор.

След откриване на наследството на наследодателката К.Т., със смъртта й през **г., призовани да наследят, са нейните низходящи- Н.И.Т. и наследниците на М.М.Д. Н.– по право на заместване- Н.Д.А. /поч. **г- след възстановяване на процесните имоти/- наследници на която са ищците в настоящето производство, за притежаваната от нея 1/ 4ид. част от наследството на И.Т. И.-или по 1/8 ид.ч. за Н.Т. и за наследниците на М. Н.- общо. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че Н.Т., е придобил общо 7/8 ид. част от имотите, а наследниците на М.М.Д. Н.-по право на заместване-1/8 ид част-общо.

Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че Н.Т. не е единствен наследник на своята майка К.Т., като съответно– със сключените договори за покупко- продажба, описани по– горе, се е разпоредил в повече, отколкото притежава и това и 1 / 8 идеална част, която принадлежи на наследниците на М. Душанова Н.( М.И.Т.).

По отношение на прехвърлителните сделки, извършени от Н.Т. районният съд е приел, че същите нямат вещноправен ефект за 1 / 8 идеална част, която същият към датата на сделките не е притежавал, поради което е приел, че недвижимите имоти, които са прехвърлени с договори за покупко- продажа през 2012 г. и 2013 г. следва да бъдат допуснати до делба.

По отношение на възражението за изтекла придобивна давност, направена от наследниците на Н.Т. районният съд е приел, че по делото не са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Н.Т. е своил имотите предмет на делбата като свои след реституцията през 1994 г. и е приел, че след като прехвърлителните сделки нямат вещно- правен ефект за 1 / 8 идеална част от имотите, то тези сделки не са доказателство за анимуса на Н.Т. че притежава имотите като свои.

Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото и изразените доводи от страните в първоначалната въззивна жалба и в насрещната въззивна жалба, както и в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното: