Определение № 1768 от 10.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1768 гр. София, 10.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002103233 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 39/08.02.2023 г. по т.д. № 546/2022 г., с което Апелативен съд – Варна, изменяйки решение № 260040/09.05.2022 г. по т.д.

№ 428/2019 г. на Окръжен съд – Варна, е уважил изцяло отрицателните установителни искове на „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „ЗС – Механизация“ ЕООД, „Девня Трейд“ ООД и НАП за несъществуване на изпълняемото право по обратен изпълнителен лист № 219/22.04.2016 г. по т.д.

№ 2329/2011 г. на Варненски окръжен съд (чл. 245, ал. 3 ГПК) – за законните лихви за забава върху всяка принудително събрана сума по изп.д. № 201071804000566 на ЧСИ Станимира Костова, както и върху събраните такси и разноски от длъжника Механизация по това изпълнително производство (в общ размер 181 292.22 лв.), считано от датата, на която съответната сума е преведена на Скания, до окончателното плащане на лихвите.

Решението се обжалва от „Девня Трейд“ ООД (Девня) с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната му недопустимост.

Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск - в исковата молба твърденията за фактите, с които длъжникът Скания е оспорил изпълняемото право, са различни от установените, при които исковете са уважени.

Касаторът иска решението да бъде допуснато до касационен контрол и за 1 проверка за правилност по следните въпроси, уточнени съгласно т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС (първите два материалноправни, а другиет - процесуалноправни): 1. За погасителния способ на прихващането необходимо ли е да е ликвидно не само активното вземане – по компенсаторно изявление, но и пасивното – насрещното вземане, срещу което се прихваща? 2. За погасителния способ на прихващането има ли значение, че насрещното/пасивното вземане е прехвърлено с договор за цесия, сключен и съобщен на длъжника преди да извърши компенсаторното изявление? 3. Решението, с което е уважен отрицателният установителен иск, ползва ли се със сила на пресъдено нещо за онези обстоятелства, поради които съществуването на правото е отречено, и в частност, допустимо ли е в друг процес между същите страни да бъде установен моментът, в който е било погасено? и 4. При установен с решението способ на прихващането длъжен ли е съдът да посочи точно, а не в алтернативи, момента, към който прихващането е породило действие, съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно.

Претендира разноски.

Ответникът по касация „Скания Файнанс България“ ЕООД (Скания) възразява, че жалбата е просрочена, че не са налице сочените основания за допускане на касационния контрол, а решението е допустимо и правилно.

Другите двама ответници по исковете „ЗС Механизация“ ЕООД (Механизация) и НАП не изразяват становище пред касационната инстанция.

Настоящият състав намира, че на 16.03.2023 г. на касатора Девня е връчен преписът от въззивното решение. Касационната жалба е подадена на 18.04.2023 г., т.е. в първия присъствен ден след неприсъствения 16.04.2023 г.

Срокът по чл. 283 ГПК е спазен - аргумент от чл. 60, ал. 6 ГПК. Отводът, че жалбата е просрочена, е неоснователен. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображения:

По основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

2

Доводът, с който касаторът го обосновава, се свежда до твърдения, че отрицателните установителни искове имат своето основание, т.е. че ищецът е бил длъжен и в исковата молба е посочил конкретните факти, с които оспорва изпълняемото право – погасяване на вземането за главница с извънсъдебни прихващания преди длъжника Скания да е в забава, и въззивният съд е бил длъжен да се произнесе само по тях, а не в решението да приеме, че погасителните способи, погасили главницата, са осъществени със съдебни прихващания и към различен момент от посочента от ищеца дата, към която прихващането е породило действие. В изясняване на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и поради това, че касационният съд е длъжен да го провери и служебно, настоящият състав намира за необходимо да изясни особеностите на уважението с решението искове.

С предявяването им длъжникът е оспорил изпълняемите права по обратен изпълнителен лист от 22.04.2016 г. – след издадена, оспорена и обезсилена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на Скания срещу Механизация поради прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК.

Т. 13 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС изясни, че при прекратяване на производството по иска, предвиден в чл. 422 ГПК (извън случаите на прекратяване на производството при одобрена съдебна спогодба и при влязла в сила заповед за изпълнение), на ответника/на длъжника по заповедта за изпълнение се издава обратен изпълнителен лист, съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК - за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение по обезсилената заповед по чл. 417 ГПК (тя е ползващата се с незабавно/предварително изпълнение), както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая, производството по иска по чл. 422 ГПК е било прекратено на основание чл. 8 ЗМТА, но обратният изпълнителен лист е издаден за различно вземане от изчерпателно изброените в чл. 245, ал. 3 ГПК – за законните лихви върху всяка принудително събрана и преведена на Скания сума по изп.д. № 201071804000566 на ЧСИ Станимира Костова, както и върху събраните от Механизация такси и разноски в това изпълнително производство. След влезлия в сила акт, разпореждащ издаване на обратния изпълнителен лист, пътят на защита на длъжника е да оспори чрез иск изпълняемото право с цел решението за уважаване на иска да създаде пречка за образуване на изпълнително производство, респ. да осъществи основание 3 за прекратяване на образуваното изпълнително производство по обратния изпълнителен лист. Длъжникът Скания е предявил исковете в осъществяване на тази защита. Извън компетентността на исковия съд е било да проверява условията по чл. 245, ал. 3 ГПК и въззивният съд не ги е проверил. В негова компетентност обаче е да следи за допустимостта на исковете във всеки момент на висящност на исковото производство.

В исковата молба длъжникът е твърдял, че вземането по обратния изпълнителенлист от 22.04.2016 г. е акцесорно и не е възниквало, тъй като с извънсъдебни прихващания и преди да е в забава е погасил главницата по друг обратен изпълнителен лист от 19.03.2015 г. по ч.гр.д. № 15994/2010 г. на Варненски районен съд – за връщане на сумите, получени от Скания по изп.д.

№ 201071804000566 на ЧСИ Станимира Костова (общ размер на 181 292.22 лв.) преди заповедта по чл. 417 ГПК да бъде обезсилена, както и за събраните от Механизация такси и разноски. Длъжникът се е позовал и на погасителна давност. Исковете са предявени срещу: 1) Механизация - кредитор по обратния изпълнителен лист; 2) Девня – поради това, че с договор за цесия от 23.06.2015 г., Механизация е прехвърлил на Девня вземанията за главница, а чл. 99, ал. 2 ЗЗД предвижда цесията да включва и лихвите, и 3) НАП – присъединен по право взискател за публични вземания на държавата.

Обратният изпълнителен лист от 22.04.2016 г. удостоверява право на принудително изпълнение, включително за цесионера (арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК) и поражда правния интерес длъжникът да оспори вземането за законните лихви/изпълняемото право, включително поради това, че след влизане в сила на разпореждането за издаване на листа той не разполага с друг път на защита. По двата обратни изпълнителни листа е било образувано изпълнително дело. Сумите са събрани, извършено е разпределение, но не са били преведени на взискателите, защото изпълненителното производство е спряно с обезпечителна заповед, т.е. не е приключено (чл. 433, ал. 2 ГПК).

Следователно обжалваното решение е при наличен интерес за длъжника Скания и надлежна процесуална легитимация за страните.

При издаден обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК) изпълняемото право не е установено със сила на пресъдено нещо и ограниченията по чл. 439, ал. 2 ГПК са неприложими. Твърденията в исковата молба, с които длъжникът Скания е оспорил изпълняемото право по обратния изпълнителен лист от 22.04.2016 г., не задават основание на отрицателните 4 установителни искове (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). При наличен правен интерес за длъжника ответниците е следвало да изчерпят всички основания, с оглед на които вземането за законни лихви се е породило и съществува към приключване на съдебно дирене пред въззивната инстанция. Твърденията в исковата молба задават посока в защитата на ответниците, а не основание на исковете. С извършеното позоваване на погасителната давност длъжникът е удовлетворил изискването по чл. 120 ЗЗД, а не е заявявил тяхно евентуално основание. Допустимо е решението, с което въззивният съд ги уважава с мотиви, че изпъляемото право (по изпълнителния лист от 22.04.2016 г.) е акцесорно и не е възниквало, тъй като главницата (по изпълнителния лист от 19.03.2015 г.) е погасена със съдебни прихващания (извършени в производството по две съдебни решения между същите страни, влезли в сила след предявяване на исковете), а не с извънсъдебните изявления на Скания и към различен момент от посочения в исковата молба.

Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр.

2 ГПК не е налице, включително според извършената от настоящия състав служебна проверка за допустимост на решението.

По предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – общата и допълнителната.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е зачел решение № 196/07.08.2019 г. по т.д. № 363/2018 г. на Варненски апелативен съд, влязло в сила на 18.08.2021 г., и на неподлежащото на обжалване/влязло в сила неприсъственото решение № 573/16.12.2022 г. по т.д. № 123/2022 г. на Варненски районен съд.

Приел е, че с първото частично са били уважени отрицателните установителни искове на Скания срещу Механизация и Девня за несъществуване на изпълняемото право по обратния изпълнителен лист от 19.03.2015 г. – за главницата. Приел е, че с предявяването им Скания е извършил изявление за прихващане със свои вземания с длъжник

Механизация - установените със сила на пресъдено нещо с решение от 11.02.2013 г. по вад № 487/2011 г. на АС при БТПП, срещу насрещните вземания на Механизация с длъжник Скания - по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. Приел е, че активните вземания - за лихвоносна главница с разноски, пресъдени с арбитражното решение, са в общ размер на сумата 5

162 486.24 лв., а пасивните вземания по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. на сумата 196 247.23 лв. Приел е, че с първото влязло в сила съдебно решение исковете са били уважени в размер до сумата 162 486.24 лв. - по-малкото от насрещните вземания, и са отхвърлени за сумата 33 760.99 лв. – за разликата в двете вземания/за непогасения остатък след прихващането.

Въззивният съд е приел, че с второто съдебно решение са били изцяло уважени отрицателните установителни искове на Скания срещу Механизация и Девня за несъществуване на непогасения след прихващането остатък за сумата 33 750.99 лв. от изпълнеямото право по обратния изпълнителен лист от 19.03.2015 г. Приел е, че с предявяването им Скания е извършил второ изявление за прихващане с други свои вземания с длъжник Механизация установените със сила на пресъдено нещо с решение от 08.01.2018 г. по вад № 163/2014 г. на АС при БТПП, срещу насрещните вземания на Механизация с длъжник Скания за сумата 33 760.99 лв. –остатъкът от главницата по изпълнителния лист от 19.03.2015 г. Приел е, че активните вземания - за лихвоносна главница с разноски, пресъдени с второто арбитражно решение, са в по-голям размер от пасивното вземане – за сумата 33 760.99 лв. Приел е, че с второто съдебно решение исковете са били уважени изцяло.