Решение № 94 от 10.04.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ихтиман, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20241840100894 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Н. Н. Н. чрез адв. Л. А. против „*“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителите *, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение.

Ищецът Н. Н. Н. твърди, че след извършена справка в Централен кредитен регистър към БНБ е установил, че фигурира като длъжник на ответника „*“ ЕООД по кредит/вземане с № * за сумата от 159,97 лева – балансова експозиция. Сочи, че според справка за образувани изпълнителни дела от 26.03.2024 г. от КЧСИ няма висящи изпълнителни дела срещу ищеца от ответника „*“ ЕООД. Сочи, че според справката от ЦКР това вземане с № * към 31.03.2019 г. е било с просрочие над 360 дни. Ищецът твърди, че е изпратил молба до ответното дружество на 15.04.2024 г. за заличаване на данните в ЦКР поради изтекла погасителна давност, като същата е получена от ответника на 16.04.2024 г. На 15.07.2024 г. и на 18.07.2024 г. съответно ищецът се снабдява с нови справки от ЦКР и от КЧСИ, според които ответникът не е заличил данните за процесното вземане в ЦКР и няма нови изпълнителни дела. Ищецът счита, че това задължение към ответника е погасено по давност. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, доколкото подадената от ответника информация в ЦКР към БНБ понижава кредитния му рейтинг, което създава пречка за него при кандидатстването му за банково финансиране. Сочи, че обработването на данните за вземането след изтичането на погасителната давност за същото се 1 превръща в механизъм да се препятства достъпа му до кредитния пазар заради изкуствена задлъжнялост, която вече не е налице. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че той не дължи на ответника сумата от 159,97 лв. – балансова експозиция по кредит/вземане с № *.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът „*“ ЕООД упражни правото си на отговор. С отговора си, ответникът оспорва допустимостта и основателността на предявената искова претенция.

Ответникът „*“ ЕООД сочи, че на 28.04.2015 г. между „*“ ЕООД (предишно наименование на ответника) с ЕИК *, като кредитодател и Н. Н. Н., като кредитополучател е сключен Договор за кредит № *. Ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 200 лева, като срокът му бил 30 дни, а падежната дата – 28.05.2015 г. Сочи се, че кредитът бил безлихвен, а ищецът не е заплатил на падежната дата отпуснатата сума и изпаднал в забава и придобил качеството длъжник на „*“ ЕООД (с предишно име „*“ ЕООД).

Ответникът сочи, че на 22.05.2017 г. между страните е сключено Допълнително споразумение за изготвяне на погасителен план към договора за кредит. На 16.12.2017 г. ищецът е заплатил на ответника частична вноска в размер на 50 лева. Според ответника на 19.10.2022 г. е прекратен погасителния план и е изпратено писмено уведомление до ищеца на посочен електронен адрес за контакт, по силата на което остатъкът от непогасеното вземане е било обявено за изцяло изискуемо, респективно е отправил до ищеца покана за доброволно изпълнение. Ответникът сочи, че плащането от 50 лева на 16.12.2017 г. и отправената покана за доброволно изпълнение от 19.10.2022 г. прекъсват погасителната давност – арг. по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

Ответникът възразява, че приложеното писмо – молба за заличаване на данни в ЦКР към БНБ не е достигнало до неговото знание, видно от приложената разписка-известие, според която молбата не е била приета от служител на „*“ ЕООД.

Ответникът твърди, че към ЦКР ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, подава информация за състоянието на всички активни кредити на своите клиенти към последната дата на отчетния месец.

Ответникът твърди, че е предприел доброволни действия за отписване на процесното задължение от вътрешните си системи и е подал коректна информация за статуса на вземането към ЦКР към БНБ за м. юли 2024 г.

Ответникът възразява, че към датата на подаване на отговора няма претенции към насрещната страна и няма основание за постановяване на решение по повдигнатия спор, поради липса на материален интерес от страна на ищеца.

В съдебно заседание ищецът Н. Н., редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощника на ищеца – адв. Л. А. е депозирана молба – становище, с която поддържа исковата молба. Сочи, че ответникът е получил молбата от ищеца за заличаване на данните за вземането в ЦКР към БНБ на 16.04.2024 г., доколкото отбелязаният в разписката получател е едноличен 2 собственик на капитала на ответното дружество. Адв. А. сочи, че дори да се приеме, че е налице споразумение от 2017 г. между страните, както ответникът твърди, то най-късната дата, на която вземането по договора е станало изискуемо е 30.07.2017 г., съответно погасителната дваност за вземането е изтекла на 30.07.2022 г. Ищецът възразява, че договорът не е подновен след 2015 г., но дори и да е бил подновен през 2017 г. и дължимите суми не са били изплатени към крайния му срок – 30.07.2017 г., то не е ясно защо ответникът е обявил вземането по договора за предсрочно изискуемо през 2022 г. Доколкото падежът на вземането вече е бил настъпил, то за ответника не е бил налице интерес да обявява вземането за предсрочно изискуемо. Подобно „обявяване“ на предсрочна изискуемост не би могло да се приеме, че е прекъснало погасителната давност за вземането по договора, тъй като приемайки противното би се стигнало до възможност за едностранно удължаване на срока на погасителната давност от страна на кредитора.

Ответникът „*“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените и приети като доказателства по делото Справки за кредитна задлъжнялост относно ищеца с № БНБ- 39660/26.03.2024 г. и с № БНБ-89889/15.07.2024 г., издадени от Централен кредитен регистър към Българска народна банка, ищецът има отразено в регистъра задължение към „*“ ЕООД, в размер на 159,9 7 лева. Н. Н. Н. отправил до „*“ ЕООД, молба за заличаване на отразените в регистъра данни, считайки, че отразеното в справката от регистъра вземане на „*“ ЕООД е погасено по давност. Същата молба била получена на 16.04.2024 г., като в разписката към известието за доставяне е положен печат на „*“ АД с вписани имена на получател – *. От ответното дружество не е изпратен отговор на молбата.

От представените и приети по делото като писмени доказателства извадки от ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество „*“ ЕООД, ЕИК * е „*“ АД, ЕИК * и че двете дружества имат един и същи адрес на управление. При това положение, съдът приема, че молбата за заличаване на данните за кредита в ЦКР към БНБ е достигнала до знанието на ответника.

Като писмени доказателства по делото бяха представени и приети Справки за образувани изпълнителни дела от регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнителни, изготвени от ЧСИ *, съответно от 26.03.2024 г. и 18.07.2024 г., от които се установява, че срещу ищеца Н. Н. е имало висящо само едно изпълнително дело – 1762/2022 г. към датите на изготвяне на справките при ЧСИ *, рег. № 927 с предмет частно държавно вземане.

Приет като писмено доказателство по делото е договор за кредит № */28.04.2015 г. между ищеца и ответника, по силата на който бил отпуснат 3 кредит в размер на 200 лв., която сума била преведена по банкова сметка на ищеца.

По делото бе представено и прието като доказателства Допълнително споразумение за изготвяне на погасителен план от 22.05.2017 г., според което страните по договора за кредит са уговорили задължението по договора за кредит да бъде погасено на три вноски от по 50 лева, съответно на 02.06.2017 г., 16.06.2017 г. и 30.06.2017 г. Съдът не кредитира това писмено доказателство, доколкото същото не е подписано от ищеца нито саморъчно, нито електронно и съответно не се установява дали действително по така представеното допълнително споразумение страните по първоначалния договор за кредит са постигнали съгласие за разсрочването на дължимите суми.

От приетите като писмени доказателства уведомление за прекратено допълнително споразумение и извлечение от електронната система на ответника относно изпратени електронни съобщения до ищеца не се установяват обстоятелства относими към предмета на спора, доколкото не се установява отправеното уведомление до ищеца да е достигнало до знанието на Н. Н.. Обстоятелството, че същото е отправено на електронния адрес, по който страните са постигнали съгласие да бъде адресирана кореспонденцията между тях във връзка с процесния договор за кредит не означава автоматично, че всяко отправено изявление на този електронен адрес се смята за узнато от получателя му. В тази връзка съдът със свое Определение № 129/12.02.2025 г. задължи ответника да представи доказателства за това, че отправената покана за доброволно изпълнение до ищеца от 19.10.2022 г. е получена от ищеца, но ответникът не представи доказателства за това до приключване на съдебното дирене.

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен по следните съображения:

В случая правният интерес на ищеца от предявяване на иска е налице - с оглед намесата в неговата правна сфера чрез обявяването на задължението му к ъ м „*“ ЕООД - в размер на 159,97 лева, като непогасено в Централен кредитен регистър към БНБ - видно от представените и приети като доказателства по делото справки с № БНБ-39660 от 26.03.2024 г. и с № БНБ89889/15.07.2024 г., издадени от Централен кредитен регистър към Българска народна банка. Същевременно за това вземане не са налице висящи изпълнителни дела, видно от приетите по делото справки от регистъра на КЧСИ за образувани изпълнителни дела от 26.03.2024 г. и 18.07.2024 г.

В настоящия случай, безспорно е установено, че между „*“ ЕООД, ЕИК * и ищеца Н. Н. е сключен договор за кредит № */28.04.2015 г., по който същият не е изпълнявал задълженията си.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства - договора за кредит, както и справки от ЦКР 4 на БНБ за задълженията на кредитополучателя - ищец. Видно от представените справки от ЦКР на БНБ за задълженията на ищеца, се установява, че същият има текущо задължение по кредит към „*“ ЕООД, въз основа на договор за кредит от 28.04.2015 г.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и „*“ ЕООД, ЕИК * е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който ищецът е усвоил заетата му сума. Липсват доказателства, че предоставената му сума е била възстановена на кредитодателя, съобразно сключения между тях договор. В тази връзка, съобразно твърденията на ответника, че ищецът е направил частично плащане от 50 лева на 16.12.2017 г., съдът задължи ответника да представи доказателства за това, но такива не бяха представени, поради което съдът приема, че ищецът не е извършвал плащания към ответника във връзка със сключения между тях договор за кредит № */28.04.2015 г.

По отношение на въпроса за изтеклата погасителна давност, на основание на която ищецът е заявил недължимост на вземането, следва да се посочи, че погасителната давност е сложен юридически факт състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време. Началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 116 , б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността съгл.чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.