Решение № 266 от 25.03.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Сливен, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100798 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по Молба на Т. И. Т. от с. Гавраилово, общ. Сливен против сина му И. Т. И. от гр. София, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо молителя, на 24.02.2026 г., в дома на молителя в с. .................., изразил се в упражняване на психическо насилие от ответника спрямо молителя чрез причиняване на умишлен палеж в стопанска постройка в двора на жилището, обитавано от молителя.

По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 11 от 27.02.2026 г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и му е забранил да приближава молителя на разстояние по - малко от 50 м., както и жилището му, местата му за социални контакти и отдих и в които пазарува в с. Гавраилово, общ. Сливен, както и му е забранил да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

В откритото съдебно заседание, молителят не се явява лично.

1

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа депозираната молба за защита и моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва молбата за защита.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от низходящ (син) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат ответникът и молителят.

От приетото удостоверение за наследници се установява, че молителят и ответникът баща и син.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 24.02.2026 г. ответникът извършил акт на домашно насилие спрямо баща си в дома му в с. Гавраилово, общ. Сливен, изразил се в упражняване на психическо насилие от ответника спрямо молителя чрез причиняване на умишлен палеж в стопанска постройка в двора на жилището, обитавано от молителя.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителя е доказан с подадената от него декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е 2 предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника, напротив, ответникът признава, че е подпалил сградата в двора, но единствено защото е бил убеден, че баща му не се е намирал в къщата.

На следващо място, в процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителя за осъществения акт на домашно насилие от ответника спрямо него на 24.02.2026 г. се подкрепят в пълна степен и от показанията на разпитаните свидетели З. К. - дъщеря на молителя и В. К. - внук на молителя, които съдът кредитира изцяло като непосредствени, логични и последователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона , ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1. В случая видно от приложените за послужване гр. д. № 2765/2012 г. по описа на СлРС, гр. д. № 3427/2015 г. по описа на СлРС и гр. д. № 2499/2023 г. по описа на СлРС срещу ответника са издавани заповеди за защита, с които последователно ответникът е задължаван да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо родителите си и му е забранявано да ги доближава, както и жилището им, за срок от 18 месеца.

Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителя, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира неговата защита.

Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал.

3

1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.

Следва да се наложат и мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН, а именно да бъде наложена забрана на ответника да доближава молителя на разстояние по-голямо от 50 м., както и жилището му и местата му за социални контакти и отдих и тези, в които пазарува, намиращи се в с.

Гавраилово, общ. Сливен, а също и да се забрани на ответника да осъществява контакт с молителя под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Мерките, след извършено приспадане на срока на действието им по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от седемнадесет месеца.

Обстоятелствата по делото сочат, че агресията на ответника към молителя, макар и рядко проявявана, е трайна и продължава във времето, въпреки налаганите на ответника мерки по ЗЗДН, поради което ефективната защита на пострадалото лице изисква трайното отделяне на ответника от близки контакти с молителя.

Този срок съдът намира за необходим за постигане целта на закона, а именно както молителят да възстанови емоционалната си стабилност, така и ответникът да преосмисли поведението си спрямо своя баща.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен и ДСП - Сливен за сведение.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 12,78 € по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на 4 молителя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 €.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Т. И. ЕГН: ********** от гр.

София, ж....................... е осъществил на 24.02.2026 г., в дома на молителя в с.

.................., акт на домашно насилие спрямо Т. И. Т., ЕГН: **********, изразил се в упражняване на психическо насилие от ответника спрямо молителя чрез причиняване на умишлен палеж в стопанска постройка в двора на къщата, обитавана от молителя.

НАЛАГА на И. Т. И. ЕГН: ********** от гр. София, ж....................... следните мерки за защита от домашното насилие:

ЗАДЪЛЖАВА И. Т. И. ЕГН: ********** от гр. София, ж.......................

ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Т. И. Т., ЕГН: **********, с адрес с. ...................

ЗАБРАНЯВА на И. Т. И. ЕГН: ********** от гр. София, ж....................... ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по - малко от 50 /петдесет/ метра молителя Т. И. Т., ЕГН: **********, както и жилището му на адрес с.

.................. и местата му за социални контакти и отдих и тези, в които пазарува, намиращи се в с. Гавраилово, общ. Сливен ЗА СРОК ОТ 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, считано от 25.03.2026 г.

ЗАБРАНЯВА на И. Т. И., ЕГН: ********** да осъществява контакт с молителя Т. И. Т., ЕГН: ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация ЗА СРОК ОТ 17 /СЕДЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, считано от 25.03.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Т. И. Т., ЕГН: ********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя И.

Т. И. ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

5

ОСЪЖДА И. Т. И. ЕГН: ********** от гр. София, ж....................... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 12,78 € /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща държавна такса за производството по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. И. ЕГН: ********** от гр. София, ж....................... ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Т., ЕГН: **********, с адрес с. .................., сумата от 500,00 € /петстотин евро/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните, и на РУ МВР - Сливен и 08 РУ - СДВР за сведение. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6