Определение № 278 от 30.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. София, 30.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20241001000336 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10835/22.04.2024 г. по описа на САС, депозирана от Национална агенция за приходите (НАП) против определение № 260323/12.02.2024 г. по т.д. № 1724/2015 г. на СГС. Направени са твърдения за неправилност на обжалваното определение и е поискано същото да бъде отменено, като първата частична сметка бъде отменена и бъде постановено сумата 9600 лева и 12 000 лева, разпределени за кредитора „ВГД Ойл“ ЕООД и „Корпоративна търговска банка“ АД (н), представляващи предплатени от кредитора разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, предплатени съответно на 05.09.2017 г. и 28.03.2018 г. да бъдат разпределени за удовлетворяване на кредитори на дружеството по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ.

Жалбоподателят е поддържал, че съдът по несъстоятелността неправилно приел, че НАП не може да прави възражение за погасяване вземания на други кредитори по давност и изобщо не обсъдил доводите на НАП в тази насока. Изложени са доводи, че предплащаните в производството по несъстоятелност разноски на 05.09.2017 г. и 28.03.2018 г. не са предявени в производството, поради което по отношение на тях давност тече по общите правила на ЗЗД без да се прекъсва или спира. Ето защо същите били погасени по давност. Погасителната давност е текла от датата на изискуемостта, която е датата на внасяне на разноските.

Отговор по частната жалба е депозирала синдика на „Ем Стейт“ ЕООД – М. Ш., в което се изразява становище за нейната неоснователност.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията и възраженията на жалбоподателя и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Решението за обявяване в несъстоятелност на „Ем Стейт“ ЕООД е обявено в ТРРЮЛНЦ с вписване рег. № 20171214150259.

НАП е кредитор с приети вземания, видно от списъците на приетите вземания, обявени в ТРРЮЛНЦ на 02.03.2017 г., с поредност по чл. 772, ал. 1, т. 1, т. 3 ТЗ.

Синдикът е извършил продажба по реда на чл. 717д ТЗ на недвижими имоти, 1 като кредиторът „ВГД Ойл“ ООД е обявено за купувач при обща цена в размер на 30 611.20 лева.

С молба от 10.01.2024 г. синдикът е представил в съда Първа сметка за разпределение, като е разпределил цялата сума за прихващане с вземане на „ВГД Ойл“ ООД за предплатени разноски в общ размер на 50 500 лева. Сметката е обявена в ТРРЮЛНЦ на 10.01.2024 г.

На 22.12.2024 г. по пощата НАП са депозирали възражение срещу Първата сметка за разпределение, в което са изложени доводи, идентични на тези, изложени в частната жалба.

С определение от 14.02.2024 г. съдът по несъстоятелността е разгледал възражението на НАП и след като го е намерил неоснователно, го е оставил без уважение. Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 14.02.2024 г., а частната жалба срещу него е депозирана на 20.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в седмодневния срок от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. НАП е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 729, ал. 3 от ТЗ, изречение първо ТЗ.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

В производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността проверява законосъобразността на изготвената от синдика сметка за разпределение, като я одобрява след съответни изменения, ако установи евентуална незаконосъобразност. В това производство съдът следва да извърши преценка доколко включените в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрените от съда списъци на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността суми, и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания в поредността по чл. 722, ал. 1 ТЗ, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, когато сметката за разпределение е частична. В сметката за разпределение могат да бъдат включени само вземания, които са включени в някой от списъците на приетите вземания, с изключение на хипотезите на чл. 721, ал. 3 ТЗ, при съобразяване реда, размера, привилегията и обезпечението на съответното вземане.

В случая се оспорва частична сметка за разпределение, изготвена по реда на чл.

717д, ал. 2 ТЗ, след проведена публична продан на недвижими имоти. Посоченото разпределение се изготвя преди внасяне на цената в случай, когато за купувач по публичната продан е обявен кредитор с прието вземане и целта на това разпределение е да се определи каква част от цената, при която е обявен купувач по публичната продан следва да бъде разпределена на кредитора-купувач, съответно, каква част от нея той ще може да прихване срещу разпределената му сума и каква част ще следва да внесе в масата на несъстоятелността за удовлетворяване на останалите кредитори с приети вземания.

Няма твърдения и данни по делото продадените имоти да са служили като обезпечение на вземания на кредитори с приети вземания в производството в редовете по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ.

Не е спорно пред настоящата инстанция още, че кредиторът „ВГД Ойл“ ЕООД е 2 привнасял разноски в производството по несъстоятелност по реда на чл. 629б ТЗ, които са в общ размер на 50 500 лева. Спорно е дали вземането на привнеслия ги кредитор за възстановяване на тази сума по реда на чл. 632а ТЗ е погасено по давност.

По въпросите дали вземането на привнеслия разноски кредитор за тяхното възстановяване следва да бъде предявявано в производството по несъстоятелност, както и дали и как това вземане подлежи на погасяване по давност, вече е формирана трайна съдебна практика както на касационната инстанция, така и на други състави от Апелативен съд – София, все по жалби на НАП. Според така формираната съдебна практика, нормите на чл. 6296 и чл. 632 ТЗ създават специален ред за осигуряване на средства, благодарение на които да може да се развие производството по универсално принудително изпълнение в полза на всички кредитори. Ето защо законодателят е предвидил и специален ред за защита на лицата, предплатили тези разноски и съответно специален начин за възстановяване на внесените суми. Вземането за предплатените по чл. 629б от ТЗ разноски не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда по несъстоятелността и се внася по негово разпореждане от лицата по чл. 625 от ТЗ или от друг кредитор.

Поради това такова вземане подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде предявено. В този смисъл са Определение № 284 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 869/2020 г. на ВКС, II ТО, Решение № 28 от 24.07.2019 г. по т. д. № 1795/18 г., I ТО на ВКС, които настоящият състав изцяло споделя.

Както е указано в т. 9 от ТР 1/2017 от 3.12.2018 г. по тълк. д. 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания. ТР е задължителна съдебна практика относно реда за възстановяване на предплатените за издръжка на производството суми, а именно: единствено чрез изготвяне на сметка за разпределение, което изключва процедура по предявяване на вземания по смисъла на глава 43 от ТЗ. Този ред е съобразен и със специфичната цел на извършените плащания от кредиторите - да се осигурят средства, необходими за успешно реализиране дейностите по осребряване на активите на несъстоятелния длъжник в производството по ТЗ, поради което и очевидно тези вземания се различават по характер от възникналите преди и в хода на производството вземания срещу длъжника.

От друга страна, институтът на погасителната давност е уреден като средство за санкциониране на бездействащ кредитор при събиране на негови изискуеми вземания.

Съгласно нормата на чл. 632а от ТЗ предплатените суми се изплащат, едва когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Т. е. до осъществяване на това бъдещо несигурно събитие и при условие, че тези вземания не подлежат на предявяване, платилият кредитор няма как да предприеме действия, водещи до прекъсване на давностния срок, включително чрез предявяване на вземането си, тъй като, както бе посочено по-горе, това вземане не подлежи на предявяване. Затова найранният възможен момент, който може да се приеме за начало на давностния срок за вземания по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ не е този на заплащането им, а на стабилизирането на частичната сметката за разпределение, съставена от синдика, в която същите тези вземания се явяват определени по основание и размер. Този юридически факт обаче безспорно все още не е настъпил. Ето защо и вземанията на „ВГД Ойл“ ЕООД за привнесените от този кредитор разноски, не е погасено по давност и подлежи на изплащане след стабилизиране на частичната сметка за разпределение и доколкото в масата на несъстоятелността има достатъчно средства за това. Следователно правилно синдикът разпределил цялата събрана сума на „ВГД Ойл“ ЕООД, доколкото няма 3 данни да има неудовлетворени кредитори в редовете по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ.

Няма данни и за други кредитори в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, но дори и да има, вземането за разноски по чл. 629б ТЗ се изплаща с предимство пред всички други разноски.

Или, общата сума, която кредиторът „ВГД Ойл“ ЕООД може да прихване от дължимата от него продажна цена в размер на 30 611.20 лева е цялата цена, която е в по-малък размер от вземането на кредитора. Не остава никаква част от продажната цена, която да бъде разпределена в полза на други кредитори.

Предвид достигане от въззивната инстанция до краен извод относно начина на разпределение в конкретния случай, идентичен с този на съда по несъстоятелност, то частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10835/22.04.2024 г. по описа на САС, депозирана от Национална агенция за приходите (НАП) против определение № 260323/12.02.2024 г. по т.д. № 1724/2015 г. на СГС, с което е одобрена Първа сметка за разпределение, обявена в ТРРЮЛНЦ на 10.01.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4