Решение № 53 от 02.03.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Венцислав Ст. Маратилов при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500841 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд №260155 от 05.11.2020г. постановено по гр.д.№620/2019г. по описа на същия съд, е осъдено на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД, гр.С., п.к.№1408, ул.“Т.В.“ №10, с ЕИК-030211373, представляван от А.И.П., да заплати на ищците ИВ. Н. Б. от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5, ИВ. В. Б., от гр.П. ул.“Х.“ №23, ет.3, ап.4, ИЗ. ФР. М. от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5 и А.. Н. Б. от гр. П. ул.“Д.Б.“ №5, общо за всички сумата от 25000лв, представляваща обезщетение за лишаването на ищците от ползване на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 5735 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-за хранителновкусова промишленост, който е част от УПИ VI-фабрика за бутилиране на минерална вода, в кв.111 по плана на гр.Б. за периода от 18.05.2017г. до 30.08.2018г. и разноски в размер на 2381.25лв.

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по 1 чл.259 ал.1 от ГПК от ответника „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД чрез адв. С.С. от САК, вх.№260300 от 19.01.2021г. с доводи за порочност като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място се поддържа довод за неистинност на фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, като се повдига въпроса за родовата подсъдност на иска предвид посочената от ищците цена на иска от 25500лв и при водено и приключило производство без участието на ответника. Твърди се, че постъпилата по делото молба след обявяване на делото за решаване, за намаляване размера на претенцията е недопустима тъй като води до промяна на подсъдността и не е налице хипотезата на чл.214 от ГПК, като до този момент делото е било подсъдно на Пазарджишки ОС и че Районен съд-Пещера не е отстранил този недостатък по реда на чл.129 от ГПК. Като друго нарушение на съда жалбоподателят сочи, че не се е съобразил с местната подсъдност прогласена в чл.105 от ГПК, която предвид седалището на ответното дружество в гр.С. при което спорът е следвало да бъде разгледан от Софийски градски съд, като в случая не намирало приложение нормата на чл.109 от ГПК относно местонахождението на недвижимия имот, като по този начин ответното дружество е лишено от право на защита. Възразява се и относно призоваването на дружеството при условията на чл. 50 и чл.47 от ГПК при неизпълнени в пълен обем задължения на съда по призоваването, като се излага и факт, че в началото на 2020г. е извършена промяна на управлението на АД с посочен същия телефон за контакти и адрес на електронна поща, приложени по делото като е променен адреса и ново лице за контакти, като тези обстоятелства са били публично известни. Затова счита, че се е провел недопустим процес и без редовно конституирана и призована ответна страна, като по същия начин ответникът е призоваван и през 2020г. без да е направена служебна проверка в Търговския регистър за настъпили промени. Коментира се нередовното призоваване поради не поет ангажимент от посочените в призовките лица да ги предадат на адресата. Излагат се факти и обстоятелства, вписани в Търговския регистър /ТР/ относно лицето за контакт с дружеството, адреса му, като съдът не бил събрал от останалите публични институции информация досежно длъжностните лица, адресите и телефоните за връзка с дружеството. Поддържа, че по делото са приложени други водени между страните дела с посочени дА.и за ответника, неговия процесуален 2 представител и телефон за връзка. Счита, че допуснатите процесуални нарушения по призоваването на ответника са толкова съществени, че водят до обезсилване на решението. Оспорва се установената по делото фактическа обстановка относно правото на собственост на имота, строежа на сградите в него, тълкуването от съда на постановените по-рано съдебни решения. Като необоснована се квалифицира изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ която не била съобразена с дА.ите по делото като експертът дал завишена наемна цена. Твърди се, че ответното дружество не е собственик на имота, възбранен е от 14.10. 2015г. и е продаден от ЧСИ С., което обстоятелство било известно на ищците по делото и че през процесния период дружеството не е владяло, ползвало и не е имало право да се разпорежда с имота, като му е бил ограничен достъпа до него поради направени описи на недвижимо имущество, намиращо се там. Признава, че дружеството се явява формален собственик и не може да се обогати за сметка на ищците след като обективно не е ползвал същия и че претенциите си ищците следва да предявят пред ЧСИ, който да им осигури достъп. Моли да се обезсили решението, а при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда при местна и родова подсъдност на СГС. Ангажирани са писмени доказателства по съществото на спора по реда на чл.266 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна чрез адв.И.Б., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Счита, че няма допуснати нарушения на процесуалните норми от съда относно призоваването на ответника по делото. По отношение корекцията на цената на иска, се поддържа че същата е коригирана още със завеждането на делото. Коментира се собствеността на ищците придобита върху имота, за което през 2018г. е съставен нотариален акт, че ответното дружество го владее както и намиращите се в имота сгради. Счита, че определената наемна цена на имота от експерта не е завишена, както и че съдът не е нарушил местната и родова подсъдност на спора. Подробно обсъжда заключението на експерта и направените от него констатации и изводи във връзка с определяне на размера на претендираното обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Моли да се потвърди решението.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по 3 неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Ф.Ф.“ АД и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са три субективно съединени искове с правно основание в чл.59 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против ответника „ФЪРСТ ФАЙНЕНШЪЛ“ АД, гр.С., ул.“Т.В.“ №10, ЕИК 030211373, представлявано от Председателя на СД А.И.П.-гр.С., ищците ИВ. Н. Б., ЕГН-********** от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5, ИВ.

В. Б., ЕГН-**********, гр.П. ул.“Х.“№23, ет.3, ап.4, ИЗ. ФР. М., ЕГН********** от гр.П. ул.“Д.Б.“ №5 и А.. Н. Б., ЕГН-**********, със същия адрес твърдят, че са собственици в режим на съсобственост при равни права върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Б. общ. Б. обл.Пазарджик, по КККР, одобрени със заповед РД-18-43 от 19.10.2012г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ -гр.Б. п.к.4579, местност “С.Т.“, с площ от 5735 кв.м., с трайно предназначение на територията-Урбанизирана, начин за трайно ползване- за хранително-вкусова промишленост, стар идентификатор ***, номер по предходен план 1519, кв.111, част от УПИ VI-фабрика за бутилиране на минерална вода, при съседи-ПИ с идентификатори

***;

***;

***;

***; ***, придобит от ищците като наследници на И.Т.

Б., б.ж. на гр.Пловдив по земеделска реституция, с влязло в сила решение №8ТСУ от 25.07.2011г., издадено от общинска служба „Земеделие“-гр.Пещера, на овощна градина с площ от 6.089дка, землище гр.Б. м.“С.Т.“, като в последствие на ищците е издаден нотариален акт №101, том III ,рег.№4742, дело №485/2018г. на нотариус при РС-Пещера издаден въз основа на решение №400 от 10.10.2016г. по в.гр.д.№620/2016г. по описа на Окръжен Съд Пазарджик, влязло в сила на 18.05.2017г. и вписано в СВ към РС-Пещера под акт №44, т.1, вх. рег. №400 от 03.04.2018г. и протокол за извършен въвод във владение на имота от 30.08.2018г. Твърди се, че реституираният имот е загубил земеделския си характер с включването му в регулацията на грБ. през 1967г., като реституционното решение е влязло в сила през 2011г., но правоимащите ищци били възпрепятствани от ответното дружество да влязат във владение на собствения си имот, последното владеещо имота при липса правно основание, поради което ищците предявили срещу дружеството ревандикационен иск за собственост и предаване на владението по чл.108 от ЗС. С окончателен съдебен акт и след проведена процедура по отмяна пред 4

ВКС на РБ , ищците били признати за собственици и въведени във владение след трасирането на имота по КККР на града. Твърди се, че от приключване на процедурата по реституция на имота през 2011г. ответното дружество владее имота при липса на правно основание, с лишаване на ищците от права на владение, разпореждане и получаване на блага-наеми и пропуснати ползи от инвестиране и получаване на доходи от същия. Твърди се, че съгласно издадена скица от СГКК-Пазарджик №15-135725 от 06.03.2018г., в имота на ищците попадат-сграда ***, със застроена площ от 418 кв.м., брой етажи-1, предназначение-сграда за енергопроизводство, и сграда с идентификатор *** със застроена площ от 61кв.м.; брой етажи 1; предназначение- складова база-склад, със запис без опис за вещни права, построени след 2003г. в чужд имот без съгласие и липса на правно основание.

Твърди се, че от 2011г. до влизането на ищците във владение на имота на 30.08. 2018г. чрез въвод по изпълнително дело №0238/2018г. по описа на ЧСИ, рег.№889, с район на действие ОС-Пазарджик и протокол за трасиране от 30.08.2018г., имотът се е владял от ответното дружество без правно основание като собствениците -ищци били лишени от възможността да го ползват и да събират необходимите плодове като за сметка на тях, ответникът при публичната продан на сградите, находящи се в имота на ищците погасявал свои задължения, представляващо форма на обогатяване чрез увеличаване актива на имуществото за сметка на други лица съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД. Твърдят, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, като в случая собственикът бил лишен от ползване на имота, а друго лице го ползва без правно основание. Считат, че за уважаването на иска по чл.59 от ЗЗД е достатъчно липсата на правно основание във фактическата му власт, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема, който би заплащал ответника за ползването на имота.

Молят ищците да се приеме за установено че, ответникът се е обогатил за сметка на ищците на основание чл.236 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗД и се осъди да заплати обезщетение от 8500лв на ищеца ИВ. В. Б., на ищците ИВ. Н. Б. и А.. Н. Б. общо на двамата 8500лв и за ищцата И.Ф. М. 8.500лв или общо сумата от 25500лв с която неоснователно се е обогатил ответника, представляваща пропуснати ползи от ползване на имота на извъндоговорно основание, с упражняване на фактическата власт без правно основание за 5 период от 5г.-от 30.08.2013г. до 30.08.2018г.

По повод оставянето на исковата молба без движение ищците с допълнителна молба вх.№6106/2019г. /л.41/ са уточнили период,а за който претендират обезщетението за неоснователно ползване на имота им, а именно това е периода след влизане в сила на решението по ревандикационния иск-18.05.2017г. до датата на въвеждане на ищците във владение от ЧСИ-30.08.2018г.

Няма постъпил писмен отговор на исковата молба от дружеството ответник по исковете „Фърст Файненшъл“ АД в срока и по реда на чл.131 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Във връзка с възраженията по призоваването по делото на ответното дружество „Фърст Файненшъл“ АД, ЕИК- 030211373 следва да се посочи следното:

Същото е призовавано на последния адрес, вписан и посочен в Търговския регистър / ТР/, а именно, гр.С. ,ул.“Т.В.“ №10, като от посещението на адреса връчителят-В.И. е установил, че това е къща, собственост на брата на управителя на фирмата А.П.; че на този адрес въобще не пребивава управителя и че няма индикации, че има фирма на този адрес.

Разпечатката съдържа 28 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00db8768-4492-4c2c-8321-78dd2a3ba5e1