Решение № 120 от 08.06.2023, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 120 гр. Кюстендил, 08.06.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА с участието на секретар: Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 94/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Б.Й.М.

– прокурор в Окръжна прокуратура - Перник, срещу заповед № РД-04-19/09.01.2023 г. н.а.р.– о.п.н. Окръжна прокуратура – гр. Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 314 от ЗСВ е обърнато внимание за допуснати нарушения по отношение на организацията на работата му.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че в оспорената заповед не са изложени конкретни мотиви относно наличието на фактическо основание за налагане на мярката, доколкото не се съдържат констатации, въз основа на които да се приеме, че са налице допуснати нарушения в организацията на работата на жалбоподателя като прокурор или за допуснати от същия нарушения по образуване и движение на делата. Иска се отмяна на процесната заповед.

Претендират се разноски.

Ответникът - Административният ръководител при Окръжна прокуратура – Перник, в депозирани по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Кюстендил, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на писмо от Върховна касационна прокуратура (ВКП), отдел 06 – направление „Инспекторат“, с вх. № А-751/09.11.2022 г. до Окръжна прокуратура – гр. Перник и в изпълнение на т.8 от раздел II и раздел VII от заповед № № РД-04-364/08.11.2022 г. на главния прокурор на Република България, е уведомен ответният административен орган за разпоредена проверка на място в Окръжна прокуратура – Перник по отношение на работата на прокурор Б.М. за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2022 г. Определено е проверката да се извърши от екип прокурори, определен със заповедта, за периода от 10.11.2022 г. до 23.11.2022 г. и да приключи с писмен доклад.

Въз основа на цитираната заповед № РД-04-364/08.11.2022 г. на главния прокурор на Република България с цел обезпечаване точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и с оглед актуална информация за работата на Б.Й.М., е проведена обективна оценка на работата му, установяване на добри практики, пропуски и нарушения в дейността му, както и основания за поощрение и предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки, за която е изготвен доклад № *********/30.11.2022 г. по описа на ВКП. В доклада са направени констатации за включените в обхвата на проверката неприключени преписки и досъдебни производства, прекратените досъдебни производства и спрените досъдебни производства.

Видно от доклада, в обхвата на проверката са включени преписки (неприключени и приключени) – 33 бр., досъдебни производства (на производство, спрени и прекратени – 180 бр.), както следва: неприключени досъдебни производства – 19 бр., спрени досъдебни производства – 78 бр. и прекратени досъдебни производства – 83 бр. Посочени са и внесените в съда дела от прокурор М. през периода 01.01.2020 г. до 31.10.2022 г., които са общо 20 бр., а именно през 2020 г. общо 11 дела, като от тях 10 са внесени с обвинителен акт и един брой споразумение за решаване на делото по глава XXIX НПК на основание чл. 381 – 382 от НПК, през 2021 г. общо 6 дела, като от тях 5 са внесени с обвинителен акт и един брой споразумение за решаване на делото по глава XXIX НПК на основание чл. 381 – 382 от НПК и през 2022 г. до 31 октомври общо 3 дела внесени с обвинителен акт. Отбелязано е, че през ревизирания срок проверяваният прокурор няма върнати от съда дела внесени с ОА или постигнато споразумение, както и няма постановени оправдателни присъди по внесени от него актове в съда.

Констатирано е от проверяващия екип, че в дейността на прокурор Б.М. се забелязват пропуски и нарушения, които имат преимуществено характер на нарушения по движението на делата във връзка с изградена недобра прокурорска практика в организация на работата му. Посочено е, че след задълбочена преценка на тежестта, систематиката и съществото на установените нарушения, обективно, не може да се обоснове наличие на осъществен състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Дадени са препоръки да се предприемат организационни мерки с оглед констатираната в работата на магистрата порочна практика да се произнася с постановления по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК, след постъпване на доклад от водещия по разследването по реда на чл. 226, ал. 1 от НПК; да се обърне внимание относно законосъобразното приложение на чл. 243, ал. 4 от НПК при прекратяване на производствата, както и за обоснованото и законосъобразно прилагане разпоредбите на чл. 111 от НПК, както и да се предприемат мерки за осигуряване на системен и ефективен контрол по отношение действията по издирването извършителя на престъплението по спрените наказателни производства, съгласно чл. 245 от НПК, и периодичното своевременно уведомяване на прокурорите за резултатите от тази дейност.

Прието е, предвид факта, че при проверката са констатирани допуснати нарушения по движението на делата и по организацията на работата му по тях, че по отношение на магистрата – прокурор М. следва да бъдат предприети дисциплиниращи мерки, като му бъде обърнато внимание по реда на чл. 327 от ЗСВ за допуснати от него нарушения, констатирани в обстоятелствената част на доклада.

Като се е позовал на изготвения доклад и направените в него изводи, препоръки и предложения, е възприето от ответния административен орган, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ и да бъде обърнато внимание на прокурор М. за допуснати нарушения по отношение на организацията на работата му в проверявания период от 01.01.2019 г. до 30.09.2022 г., констатирани в доклада от проверката, с оглед на което е издадена процесната заповед. В мотивната част на същата административният ръководител на Окръжна прокуратура – Перник е посочил, че е констатирано произнасяне с постановления по реда на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК, след постъпване на доклади на водещия разследването по реда на чл. 226, ал. 1 от НПК, което в определени случаи е забавяло приключването на разследването. Посочено е, че с издаването на еднакви по съдържание доклади и изготвяне на прокурорски постановления е довело до изкуствено увеличаване на натовареността на магистрата. Установени са и случаи на прибързано произнасяне по реда на чл. 111 от НПК, като е отчетено, че не е спазен принципа, че ВД се пазят до завършване на наказателното производство, както и освобождаване на тялото на починалия за погребение, преди да е изготвено и приобщено заключението по съдебно-медицинската експертиза. Посочен е установен несистемен и неефективен контрол по отношение действията по издирване на извършителя на престъплението по спрените наказателни производства, съгласно чл. 245 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 10.01.2023 г., като жалбата е подадена до съда на 23.01.2023 г. и същата се явява в срок. Предмет на оспорването е индивидуален административен акт, чийто адресат е жалбоподателят. За последния е налице правен интерес от оспорването, тъй като заповедта засяга пряко и непосредствено негови законни интереси. Въпреки че мярката по чл. 327 от ЗСВ не е дисциплинарно наказание, съгласно чл. 308, ал. 1 ЗСВ, тя засяга доброто професионално име на адресата и рефлектира пряко на възможностите за кариерно израстване във връзка с оценката на професионалните и деловите му качества при атестиране от Висшия съдебен съвет. С оглед изложеното и предвид общата клауза за обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120 от Конституцията, оспорената заповед подлежи на съдебен контрол и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвид характера на оспорения акт, притежаващ белезите на индивидуален административен акт, с оглед правилото на чл. 328 от ЗСВ, съдебният контрол следва да бъде осъществен при стриктното съблюдаване на разпоредбата на чл. 168 от АПК, изрично вменяваща задължение за съда да проведе регламентирания контрол по законосъобразността на акта не само въз основа на възведените от оспорващия основания, а при цялостна проверка на акта на всички посочени в чл. 146 от АПК основания.

В този смисъл, Административен съд - Кюстендил намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 327 от ЗСВ, с оглед правомощието му по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. Доколкото няма специални изисквания по отношение на формата на акта, с който се налага дисциплинарната мярка по чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, приложими са общите изисквания на АПК. Това важи и по отношение на принципите и административнопроизводствените правила, установени в АПК, доколкото няма особени правила в ЗСВ ( чл. 327, ал. 2 ЗСВ).

В случая съдът намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Процесната заповед е издадена след извършена проверка от проверяващи прокурори, назначени със заповед № РД-04-364/08.11.2022 г. на главния прокурор на Република България във връзка с препоръките в доклада от проверката, разпоредена с посочената заповед по отношение работата на прокурор М. за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2022 г.

Следователно проверката обхваща един по-дълъг период от време, като по всяка една пр. преписка и досъдебно производство са проследени в хронология действията на прокурор М. и са направени констатации за включените в обхвата на проверката неприключени преписки и досъдебни производства, прекратените досъдебни производства и спрените досъдебни производства. В хода на проведеното административно производство и в мотивите на оспорената заповед е прието за установено произнасяне с постановления по реда на чл. 196, ал. 1 т. 2 от НПК след постъпване на доклади от водещия разследването по реда на чл. 226, ал. 1 от НПК, което е забавяло в определени случаи приключването на разследването, случаи на прибързано произнасяне по реда на чл. 111 от НПК и установен несистемен и неефективен контрол по отношение действията по издирване извършителя на престъплението по спрените наказателни производства, съгласно чл. 245 от НПК.

От съществено значение са обстоятелствата във връзка с натовареността на прокурора, като констатации в тази насока изцяло липсват в процесната заповед. Установява се от доказателствата по делото, че с решение по протокол № 12/25.04.2018 г. от ПК на ВКП, при последното извънредно атестиране през 2018 г. на магистрата е дадена комплексна оценка „Много добра“. Същият през 2019 г. е бил с по-ниска натовареност от прокурорите в ОП Перник и по – висока от средната за прокурор в страната, за 2020 г. е бил с по-висока натовареност от прокурорите в ОП Перник и средната за страната, през 2021 г. е бил с по-ниска натовареност от прокурорите в ОП Перник и средната за страната, а през 2022 г. (до 01.10.2022 г.) е бил с по-ниска натовареност от прокурорите в ОП Перник и от средната за страната. Също така, установено е, че през периода 2019 – 2022 г. в ОП Перник не са постъпвали сигнали и жалби по наблюдавани от проверявания прокурор преписки и дела, с оплакване за бездействие, нарушение на служебни задължения или нарушение на етичните правила на българските магистрати.

С разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ законодателят е дал възможност, в случаите, когато нарушението на служебните задължения предвид неговата тежест, обстоятелствата при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите (евентуално) вредни последици не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със съответен акт на административния ръководител да му се обърне внимание. "Обръщането на внимание" в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции.

Разпечатката съдържа 30 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00db79c0-1a22-48fb-8746-acaf4d9e94f7