Решение № 3965 от 10.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3609/2025
- Вид
- Решение № 3965
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.63 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3965 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100503609 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по подадена е въззивна жалба от ответника – „Гео Пет-М“ АД, срещу Решение № 22385/10.12.2024 г. постановено по гр.д. № 13748/2024 г. по описа на СРС, 176 състав с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „Гео Пет-М“ АД дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1108,86 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. № 12, находящ се в гр. София, ул. ********, аб. № ******** за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 22.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2024 г. по ч.гр.д. № 71325/2023 г. по описа на СРС, 176 състав.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 202,35 лева, представляваща законна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 01.07.2021 г. до 12.12.2023 г., като ищецът не е обжалвал решението в тази му част и същото е влязло в сила.
В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното решение поради допуснати процесуалния нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, като се излагат следните съображения: първата инстанция игнорирала възраженията на дружеството и приела за достатъчни 1 доказателства единствено частни свидетелстващи документи, издадени едностранно от ищеца. Оспорва назначената по делото СТЕ, тъй била изготвена въз основа на неприложима за периода нормативна база. Поддържа, че липсата на писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди правело института на неоснователното обогатяване неприложим в случая. Твърди се, че ищецът не доказал собствеността върху имота за процесния период, тъй като представените документи не сочели актуалното му състояние.
Счита, че в случая следвало да се приложи 3-годишшния давностен срок за периодични плащания, а не общият 5-годишен срок. Твърди се, че претенциите са недоказани по размер, тъй като не са издавани надлежни месечни данъчни фактури и не бил изяснен механизмът на отчитане на енергията. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна, в законоустановения срок е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че в мотивите си първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят и освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да постанови така обжалваното решение СРС е приел, че процесната сградата е топлоснабдена, а ответникът „ГЕО ПЕТ-М“ АД е собственик на имота. Посочила, че тъй като
2 между страните няма сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, то отношенията между страните следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване (чл. 59 ЗЗД). Първата инстанция е приела, че ответника ползвал доставената енергия, без да заплаща за нея, с което спестил разходи и се е обогатил за сметка на ищеца, а размерът на претенцията е приела за доказан въз основа на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. СРС е посочил още, че по отношение на процесните вземания се прилага общият 5-годишен давностен срок, а не 3-годишният срок за периодични плащания, с оглед на което е оставила без уважение възражението на ответника в тази насока.
Предвид оплакванията в жалбата следва де се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.
59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, , че не е имало годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството на потребената топлинна енергия, както и че е поканил ответника да плати сумите.
От събраните по делото доказателства и назначената СТЕ безспорно се установява, че сградата и процесния имот са топлоснабдени с непрекъснато топлоподаване за периода м.05.2021 г. до м.04.2022 г. „Топлофикация Сoфия“ ЕАД ежемесечено е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца съгласно методиката. Изравнителната сума за периода е 614,08 лева за доплащане и сумата за начислена по фактури ТЕ е 526,44 лева, от която 180,33 лева за отопление на имот и сградна инсталация и 346,11 лева за битово горещо водоснабдяване (или общо сумата дължима за отоплителния период е 1140,52 лева). Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото разпределение за имота е извършено в съответствие с нормативните изисквания. областта на енергетиката и че същите са начислявани на ответника на база извършван реален отчет. Съдът не намира за основателни твърденията на въззивника за необоснованост на изслушаната по делото СТЕ, тъй като вещото лице е дало изчерпателен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, въз основа на събраните по делото доказателства, като видно от съдържанието на 3 заключението, същото е изготвено при отчитане на приложимата за процесния период Наредба № E-РД- 04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.
Установено е още, че Столична община е учредила в полза на ответника право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с административен адрес ул.„Буная“ № 8. Видно от разрешение за ползване № СТ12- 056 от 14.12.2006г., издадено от ДНСК към Министерство на регионалното развитие и благоустройство е, че уреденото право на строеж е било реализирано от ответника /същият е посочен като възложител в цитирания документ/, като в имота е построена жилищна сграда и по арг. от чл.63 от ЗС за собственик на процесната сграда и намиращите се в нея обекти, в това число и процесния апартамент ап. 12 се счита ответното дружество.
Предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. Доколкото ответното дружество се явява небитов клиент на топлинна енергия, то обстоятелството, че същото е собственик на процесния топлоснабден имот не води до извод за съществуването на облигационно правоотношение по договор за търговска продажба на топлинна енергия на основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ, където е предвидено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост са клиенти на топлинна енергия. Разпоредбата на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въвежда писмената форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди /стопански нужди/. За да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване не е достатъчно да се установи, че същото е собственик на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно то е ползвала имота през исковия период и съответно е консумирала доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин си е спестило разходи - т. е. че се е обогатило.
Настоящият състав на съда споделя изводите на първата инстанция, че ответникът е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, доколкото по делото липсват данни ответното дружество да се е разпоредило с обекта или да го е предоставило на ползване на трето лице.
Възражението на ответника за давност също е неоснователно. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 01.05.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание), като с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2023 г., от който момент се счита предявен искът по чл. 422 4
ГПК, давностният срок е прекъснат.
Не е основателно и оплакването на въззиника, че претенциите били недоказани по размер, тъй като не били издавани надлежни месечни данъчни фактури и не бил изяснен механизмът на отчитане на енергията. Всъщност размерът на процесните вземания е установен по безспорен и категоричен начин от назначената по делото пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие и данните от изравнителните сметки, респ. претенцията на ищеца се явява доказана по основание и размер.
Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00db5ee9-a9af-4b64-b675-3b6717dd35d5