Решение № 2522 от 13.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59329/2022
- Вид
- Решение № 2522
- Подписан
- 13.02.2024
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 31 · Закон за пътищата
- чл. 400, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2522 гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110159329 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Oбразувано по искова молба, подадена от от Л.И.Г.. срещу СО, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 1 026,48 лева, представляваща обезщетение за причинени при пътнотранспортно-произшествие /ПТП/ - попадане в необезопасена дупка на пътното платно, настъпило на 14.09.2022 г., в град София, имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „.........”, с регистрационен № ......, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, което ПТП се твърди да е настъпило в пряка причинно-следствена връзка с противоправно бездействие и/или некачествено изпълнение на възложените работи от страна на Кмета на СО и на лицата, които действат от нейно име и за нейна сметка, по повод на поддържането на общинските пътища.
Ищецът Л.И.Г.. твърди, че на 14.09.2022 г.,около 22:40 часа, е управлявал собствения си лек автомобил марка „.........” с рег. номер № ......, и номер на рама .........., с посока на движение от ............., като на кръстовището с .........." е спрял на червен светофар. Сочи, че при потеглянето е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно с размери приблизително около 50 см на 50 см. и с дълбочина 20 см., която се е разпростирала по протежението на пешеходната пътека. Излага доводи, че във връзка с инцидента е провел няколко разговора от телефон с мобилен номер ........ със служител на телефон ......., както и че във връзка с него е съставен протокол за ПТП № ............, в който е записано, че е реализирал ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка. Твърди, че във връзка инцидента е претърпял имуществени вреди, изравняващи се в следните разходи: на 15.09.2022 г. е закупил два броя гуми ........... от „......... на обща стойност 268, 68 лв.; на 16.09.2022 г. е заплатил 240 лв. на „......... за изправяне, заварка и други дейности на двете джанти; на 20.09.2022 г. е заплатил 524 лв. на ........." за шлайфане и подготовка на боя за джанти, боядисване и полиране на джанти и материали. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има ответника СО, в качеството му на стопанин на пътя, поради неизпълнение на задължение за неговата поддръжка и наличието на необозначената и необезопасена дупка на 1 пътното платното, през която водачът на лекия автомобил е преминал, вследствие на което на лекия автомобил са нанесени материални щети. Съобразно изложеното е направено искане предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът СО е депозирал в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва представения протокол за ПТП. Оспорва механизма на инцидента, наличието на дупка на пътното платно на посочения в исковата молба пътен участък, както и размера на вредите. Съобразно изложеното е направено искане предявената искова претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна. При условията на евентуалност е направено искане размера на претендираното обезщетение да бъде намален. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Третите лица-помагачи на ответника „..........” ЕООД и „.........” ЕООД са депозирали становища, в които са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от ищеца срещу СО осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 026,48 лева, представляваща обезщетение за причинени при пътно-транспортно-произшествие /ПТП/, настъпило на 14.09.2022 г., в град София, вследствие на попадане в необезопасена дупка на пътното платно имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „.........”, с регистрационен № ......, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е установи пълно и главно кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) претърпени от него имуществени вреди в претендирания размер, 2) в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на ответника – действие или бездействие, 3) който не е изпълнил нормативно-установени свои задължения, в качеството на собственик на общинските пътища, за поддържане на процесния общински път. По аргумент от чл. 45, ал.
2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да докаже липсата на вина, която се предполага, респективно че е ремонтирал процесния път, както и всички останали твърдени правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с установяването на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по делото са събрани писмени доказателства – протокол за ПТП, фактури, касова бележка, договори за възлагане на ремонт на процесния участък, които съдът кредитира като достоверни, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Р.В. /л. 254 и сл. от делото/, които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства, включително е изслушано заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 242 и сл. от делото/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебнаавтотехническа експертиза, на 14.09.2022 г., в град София, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „......... ЦЕ“, с peг. № ......... За събитието е съставен Протокол за ПТП № .......... (л. 6 от делото) от 14.09.2022 г. Обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, са 2 следните:
На ........... часа, обсъжданият лек автомобил се е движил в град ........“, с посока от ........., и на кръстовището с бул. „.........“, превозното средство е попаднало в дупка на пътното платно. Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП са за лек автомобил „........., с peг. № ........ – 2 броя десни гуми и джанти.
Вещото лице е посочило, че всички увреждания по лекия автомобил марка „......... ЦЕ“, с peг. № ........, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Констатирано е, че стойността, необходима за възстановяването им, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1025,51 лв. Плащането на част от същите ищеца не е спорно по делото и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства – фактура от 15.09.2022 г. и касова бележка от 16.09.2022 г.
Времето и мястото на инцидента, причината за това – попадане в необезопасена дупка, и причинените вследствие на него имуществени вреди – спукани десни гуми и изкривени джанти, се установяват и от показанията на свидетеля Б.Р.В. /л. 254 и сл. от делото/, които съдът кредитира поради гореизложените съображения. От показанията на свидетеля се установява и че дупката е била необезопасена, включително че не е била обозначена, както и че скоростта на движение на автомобила по време на преминаването на през нея е била 25-30 км/ч. Във връзка с дадените показания на свидетеля относно скоростта на движение, следва да бъдат съобразени и разясненията на вещото лице, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.02.2024 г., че доколкото дупката представлява липсващи павета по сведения на свидетеля, това означава, че тя е със заострени ръбове и при скорост 20-30 км/ч. при всички случаи може да се увреди самата гума. От показанията на свидетеля се установява и че във връзка с инцидента ищецът е позвънил на телефон ....... два пъти, вследствие на което е дошъл и патрул на МВР. В тази част същите се потвърждават от приобщеното към доказателствата по делото писмо от МВР от 22.12.2023 г. /л. 249 от делото/, в което е посочено, че на датата на инцидента ищецът се е свързал с телефон ....... в 22:40 часа и в 22:52 часа.
В обобщение, съдът намира, за безспорно установени по делото предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника до размер на претендираната сума от 502,68 лв. /240 лв. – платена сума по данни от касовата бележка от 15.09.2022 г. на л. 8, + 262,68 лв. – платена сума по данни от фактурата от 16.09.2022 г. на л. 9/.
Плащането на претендираната сума по фактура № 102/20.09.2022 г. на л. 7 от делото, съдът намира за недоказано, тъй като във фактурата е предвидено плащане по банков път, но не са представени доказателства такова да е извършено. В тази насока е направено изрично възражение от третото лице помагач. Възражението на ответника за завишен размер на претендираните вреди съдът намира за неоснователно, като в тази връзка съобрази съдебната практика на ВКС във връзка с принципа за пълната обезвреда, който предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е намирал преди увреждането, поради което критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл:решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., 3 решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Неоснователно е и възражението, че джантите е възможно да са увредени и в преходен момент, тъй като съгласно разясненията на вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. /л. 257 от делото/, моторно превозно средство не може да се движи със сцепвания на джантите.
В обобщение, предвид гореизложените съображения, съдът намира за неоснователни релевираните възражения от ответника и взелото становище трето лице помагач за липса на причинно-следствена връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и твърдените имуществени вреди, за недоказаност на механизма на осъществяването му и за липса на наличието на виновно противоправно поведение на ответника във връзка със стопанисването на процесния общински път.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на град София, като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските показания, то съдът приема за установено, че същият е част от общинската пътна мрежа, което обосновава материалноправната легитимация на ответника. По аргумент от чл. 31 от Закона за пътищата ответникът – СО, е длъжен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.