Решение № 34 от 10.04.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Девин, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100240 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП, с цена 1706.56 лева и по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД; чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП, с цена 645.44 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021 г., сключен с ответното дружество „И.

A. М. “ АД, като съгласно договора заемната сума е 1600 лева, и общо дължима сума с лихва 1706.56 лева, при срок на кредита 16 вноски. Твърди, че във връзка с чл. 4 от Договора за паричен заем ищцата е сключила с "Ф.

Б." ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 4243334, с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем като възнаграждението, което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 645.44 лева или 40.34 лева за всяка вноска. По този начин общото задължение по договора за заем и по допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 2352 лева. Счита, че Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021г. сключен с ответното дружество „И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021г. сключен с отвеното 1 дружество „И. А. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Счита, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4243334 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр. с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП като излага подробни съображения.

Моли съда да приеме, че Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021г., сключен с ответното дружество „И. А. М.“ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021г., сключен с ответното дружество „И.

А. М.“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Моли съда да приеме, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № 4243334 е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП.

Моли съда да осъди ответните страни да заплатят и направените в настоящото производство разноски.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът й адв. М. М. поддържа изцяло депозираната искова молба. Оспорва депозираните отговори. Излага съображения по същество. Претендира за разноски съобразно представения списък за разноски.

В о.с.з. ответникът

„И. А. М.“ АД гр. С. ред. призован не изпраща представител. С молба старши юрисконсулт Д. Н. поддържа отговора на исковата молба и настоящата молба. Във връзка с указанията по чл. 190 от ГПК прилага и моли да бъде прието копие от Договор за паричен заем № 4243*/26.08.2021г. В случай, че ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1 от 01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба. В случай, че по делото бъде даден ход по същество, прави искане съдът да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани и да им присъди направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения към 2 настоящата молба списък. Изложени са подробни съображения в писмени бележки.

В о.с.з., ответникът „Ф. Б.“ ЕООД гр. С. ред. призован не изпраща представител. С молба старши юрисконсулт М. К. поддържа отговора на исковата молба и настоящата молба. Във връзка с указанията по чл. 190 от ГПК прилага и моли да бъде прието копие от Договор за предоставяне на гаранция № 4243*/26.08.2021г. В случай, че ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от определения с Наредба № 1 от 01.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли то да бъде намалено до минимума съгласно посочената наредба. В случай, че по делото бъде даден ход по същество, прави искане съдът да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани и да им присъди направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения към настоящата молба списък. Изложени са подробни съображения в писмени бележки.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община Д., обл. Смолян и „И. A. М.“ АД, ЕИК: ********* гр. С., е сключен Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021 г. за сумата от 1600 лева, и общо дължима сума с лихва 1706.56 лева, при срок на кредита 16 вноски.

Не се спори, че между К. М. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., община Д., обл. Смолян и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: ********** гр. С. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4243* от 26.08.2021г., с който е обезпечен сключеният Договор за заем като възнаграждението, което следва да заплати ищцата, за поръчител е в общ размер на 645.44 лева или 40.34 лева за всяка вноска.

Представен е погасителен план, от който се установява, че размера на вноската по кредита е 106.66 лева-главница плюс лихва и 40.34 лева – размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция, или общ размер на вноската – 147.00 лева.

3

Съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.

143 ал.1 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП и по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП са основателени и доказани, по следните съображения:

Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о.).

Безспорно е, че между ищцата и ответното дружество „И. A. М.“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021 г. за сумата от 1600 лева, и общо дължима сума с лихва 1706.56 лева, при срок на кредита 16 вноски.

Безспорно е, че между ищцата и ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 4243* от 26.08.2021г., с който е обезпечен сключеният Договор за заем като възнаграждението, което следва да заплати ищцата, за поръчител е в общ размер на 645.44 лева или 40.34 лева за всяка вноска.

Съобразно предписанията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е 4 ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки – съдържанието му не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, като това ограничение се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес . Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В настоящия казус, процесните Договор за паричен заем № 4243* от 26.08.2021 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4243* от 26.08.2021г., не се оспорват от ищцата по автентичност.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договорите поради противоречие със закона.

Изхождайки от предмета на договора за паричен заем - предоставяне на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник юридическо лице което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищца - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за действителността на договора за кредит залегнали в действащия ЗПК, в глава 5 трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/ на същия.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК. В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 46.20 %. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.5 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на заемодателя. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора 6 възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 46.20 %, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.