Определение № 1566 от 27.07.2010, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е гр.Пловдив, 27.07.2010г.

Административен съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета година в състав :

Административен съдия

:Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1323 по описа за 2010г., взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба /наименована като молба/ от Г.К.Т., адрес за кореспонденция: гр.Асеновград, ул.”Рилска”, № 78. Г.Т. е отправил до административен съд-Пловдив следното искане: да бъде изискано адм.д.№ 1111 от 1988г. на Районен съд-Пловдив /архивно/, за да бъде преразгледано от АС-Пловдив.

С разпореждане от 05.07.2010г., л.3 жалбата е оставена без движение за отстраняване на нередовности, изразяващи се в: 1. в липса на посочен административен акт, който се обжалва; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта. 2. представяне на документ за внесена по cметката на Административен съд-Пловдив държавна такса в размер на 10 лв.- в деловодството на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Указано е, че при неотстраняване на нередовностите в посочения срок, жалбата се оставя без разглеждане. Разпореждането е изпратено на жалбоподателя в пълен текст и получено лично на 12.07.2010г.

Отговор-уточнение е постъпил в срок, л.8. В уточняваща писмена молба, наименована от Т. като “молба за отмяна” е посочено, че лицето обжалва определение № 201 от 13.05.2010г. по гр.д.№ 188 по описа за 2010г. на ВКС по гр.д.№ 1111 от 1988г. на ПРС. Отново е посочено, че дело № 1111 от 1988г. на ПРС е архивно. В молбата за изложени мотиви за отмяна на саморъчни завещания - цитат на част от молбата:

“Моля да обявите саморъчните завещания на моя чичо Д.Т. без деца от брака си и неговата съпруга…за недействителни по чл.43 от Закона за наследството и чл.5 от Закона за лицата и семейството, те са под пълно запрещение. Моля да допуснете съдебна делба между мен и наследниците в Гърция и Е.В.К.…”. Следват описани писмени доказателства, намиращи се в архивното дело, касаещи психичното състояние на двамата наследодатели. Наред с изложеното е поискано Е.К. да заплати на Г.Т. наеми за периода от 1988г. до 2010г., тъй като ползвала недвижим имот /къща/ незаконно и получавала наеми от нея. Към уточняващата молба са приложени данни за Е.К., квалифицирана от Т. за “ответната страна”.

При тези данни с разпореждане от 15.07.2010г., л.11 на жалбоподателя е предоставен повторно 7-дневен срок за отстраняване на нередовност, констатирана с първото разпореждане – не е посочен обжалван административен акт. Наред с това, на Т. е указано и следното: молбата за отмяна на цитираното Определение № 201/13.05.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 188/2010г. , следва да отправи до ВКС; молбата за обявяване на саморъчни завещания на неговият чичо за недействителни следва да бъде подадена до ПРС.

На

27.07.2010г. постъпва повторна уточняваща молба, в която е посочено, че “незаконосъобразността на обжалвания административен акт е Определение № 201 от 13.05.2010г. по частно гражданско дело № 188 от 2010г. на ВКС-София”. Т. е посочил, че административния акт е недопускането на делба. Отделно от това е заявил, че ще подаде молба до ПРС за обявяване за недействителни саморъчните завещания на чичо му и неговата съпруга.

Съдържанието на уточняващите молби дава повод да се приеме, че жалбоподателят ясно определя претенциите си и те се отнасят до гражданскоправен спор. Разпоредбата на чл.128 АПК очертава компетентността на административните съдилища, чрез изрично посочване на хипотезите, които имат право и са длъжни да решават при сезирането им. След като в две последователни уточнения молителят сочи гражданско дело за съдебна делба и искане за обявяване на саморъчни завещания за недействителни, няма съмнение за характера на искането. Не се откриват и индиции за оспорване на административен акт от дефинирания обхват на чл.21 АПК. Съдебният акт на ВКС и последиците му не могат по никакъв начин и способ да бъдат квалифицирани на действие или бездействие по смисъла на чл.250, чл.256, чл.257 АПК. Няма данни и за акт на държавна принуда-принудителна административна мярка, която е обжалваема пред административния съд. Не е налице и съдебен акт на ПРС, който да подлежи на обжалване в законов срок пред АС-Пловдив като касационна инстанция. Не се установи искане за обявяване нищожността на индивидуален административен акт, при което с правен интерес разполагат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към момента на издаването му и които са идентични с кръга на заинтересуваните лица, имащи право да оспорват акта като незаконосъобразен /чл. 149, ал. 5 във връзка с чл.

147, ал. 1 АПК; преценка по чл.177 ал.3 АПК/.

Сам жалбоподателят е посочил, че ще отправи искане за обявяване на саморъчните завещания за недействителни, до ПРС. Упражняване на това субективно право изцяло зависи от собственото му воля. От допълнителните уточнения става ясно, че Т. обжалва и Определение № 201/13.05.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№ 188/2010г., което обстоятелство е свързано с твърдението за недопускане на делба-като незаконосъобразност на административен акт /молба от 27.07.2010г./. Указано е обжалването да бъде насочено към ВКС. След подаване на жалба от Т. до ВКС няма пречка да бъде изискано адм.д.№ 1323/2010г., АС-Пловдив, за констатация относно срок на подаване на жалбата.

Следователно, твърденията в жалбата и уточняващите молби определят спорът на граждански и подлежащ на разглеждане по реда на ГПК, при което редът на чл. 128, ал. 1, 2 от АПК е неприложим.

При тези обстоятелства не се установява спорно административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Не е налице административен акт, подлежащ на оспорване пред административен съд /чл.159 т.1 АПК/. Не се установиха засегнати права и интереси от административноправни отношения, нито ограничени или отречени субективни права, произтичащи от административен акт.

Наличието на проявен фактически състав обуславя оставяне на подадената жалба без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.

Мотивиран така и на основание чл.159 т.1 и чл.160 ал.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ :

Оставя без разглеждане жалбата /наименована като молба/ на Г.К.Т.,***.

Прекратява производството по адм.д.№ 1323/2010г. по описа на Административен съд-Пловдив.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

Препис от определението да се изпрати на Г.К.Т..

Административен съдия :