Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260114 от 11.12.2020, Районен съд - Асеновград

Съд
Районен съд - Асеновград
Дело
Гражданско дело 416/2020
Вид
Решение № 260114
Подписан
11.12.2020
В сила
19.01.2021
Състав
ЕЛЕНА ЗАХАРИЕВА КАЛПАЧКА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • Чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Асеновград, 11.**.2020 г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

Районен съд Асеновград, ІІІ гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Е. Калпачка при секретаря Неделина Рабаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 416 по описа на АРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. **4, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 22 от ЗПК, евентуален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗПК и чл. 11, т. 9 от ЗПК.

Ищцата Т.Т. моли да бъде обявен за нищожен сключения на 05.07.2016 г. договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като клаузата за уговаряне на договорна лихва и неустойка са в противоречие с добрите нрави и с императивна правна норма – чл.

19 от ЗПК, евентуално моли да бъде прогласена нищожността на чл. 8 от Договор за кредит от 05.07.2016 г., на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, уговаряща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение по договора, като противоречаща на добрите нрави, поради прекомерен размер и уговорена извън присъщите и функции; заобикаляща закона - правните изисквания на чл. 19, ал. 2 от ЗПК, и нарушаваща закона - чл. 11, т. 9 от ЗПК.

Ищецът твърди, че на 05.07.2016 г. между нея и ответника „К. Й.“ ООД е сключен договор за кредит, по силата на който й е предоставена сумата от 1000 лева, а тя се е задължила да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 3,40% , уговорен годишен процент на разходите от 49,366 % и срок за погасяване на заема на ** месечни вноски в размер на 102,88 лв.

Освен това е постигната договореност за заплащане на неустойка по договора при непредставяне на обезпечение по договора – поне две от следните обезпечения - запис на заповед, банкова гаранция или поръчител на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на изброени условия. Размерът на неустойката при неизпълнение на това задължение бил уговорен на 817,49 лв., която била платима на вноски от по 68,** лв., заедно с погасителната вноска по договора, като се кумулирала към нея. Така месечната вноска и дължимата сума по договора нараствала значително.

Ищецът счита, че по този начин се цели увеличение на възнаграждението за дадения заем, като неустойката представлява скрита печалба за дружеството. Така договорната лихва надхвърля значително размерът на дадения заем, като прави размерът и уговорен в противоречие с добрите нрави и принципът на добросъвестност, тъй като надхвърля повече от три пъти размера на законната лихва. Поради това счита, че по договора следва се приеме, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва е нищожна, съответно не дължи заплащането и по договора. Твърди също, че лихвата е уговорена за да бъде заобиколена императивна правна норма на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се поставят неизпълними условия за представяне на обезпечения пред заемателя.

От друга страна счита, че самата неустойка е уговорена в разрез с добросъвестността, извън присъщите и функции, не отговаря на присъщата не неустойката обезпечителна функция, с оглед разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС, тъй като не цели обезпечаване на изпълнението на главното задължение, а е уговорена за неизпълнение на условие за отпускане на кредита. Твърди, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като, с оглед санкционният и характер, е уговорена като са поставени изисквания, създаващи предпоставки за начисляването и. Предвидено е неустойката да се кумулира към погасителните вноски на договора, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. Така уговореният лихвен процент е различен от прилагания при действие на договора, като за него заемателят не е бил запознат с предоставяне на стандартен европейски формуляр, според изискванията на чл. 5 от ЗПК.

Твърди, че така сключеният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не е посочен точния размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, тъй като не е включено вземането на кредитора за лихва, прикрита като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Освен това неустойката била опредЕ. в размер, който не отговаря на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с размера на заетата сума, поради което заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че така уговорена неустойката в чл. 8 от Договора съставлява и неравноправна клауза в договора по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, тъй като представлява необосновано високо обезщетение или неустойка. Освен това навежда основания, че посочване на ГПР който е различен от действителния представлява заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т.1 от ЗЗП. На това основание също се обосновава неравноправност на клаузата в договора, уреждаща неустойката.

С оглед неспазване на нормите на чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК договорът се твърди да е нищожен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Ето защо се дължи връщане само на чистата стойност на заема, на осн. чл. 23 от ЗПК.

Нищожността на клаузата за неустойка води до нищожността на целия договор, тъй като тя не може да бъде заместена от повелителни разпоредби на закона, а кредиторът не би сключил договор за заем без определено възнаграждение, а договорената неустойка всъщност е част от възнаграждението по договора, който по дефиниция е възмезден. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да се прогласи нищожността на целия договор с ответника, сключен на 05.07.2016 г., евентуално да се обяви за нищожна клаузата на чл. 8 от Договора, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът „К. Й.“ ООД оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че договорът е сключен по искане на ищеца, тъй като е била в просрочие по друг договор за кредит с ответника, като настоящият бил трети по ред между същите страни. Твърди, че ищецът е бил много добре запознат със съдържанието на договора и условията на кредитната институция, поради дългогодишните си финансови отношения с нея, приел е общите условия на дружеството с подписа си под договора, запознат е с погасителния план, в който е включена и неустойката и такса за разсроченото и плащане в размер на 69 лв. Твърди, че договорът е валидно сключен, при свобода на договарянето, като заемателят е участвала лично и е влияела на формирането на част от клаузите в поредния заем със заемодателя, подписала е договора и всички приложения към него, както и е получила заемната сума.

Оспорва твърдението за нищожност на договора, на осн. чл. 22 от ЗПК, счита, че са спазени всички разпоредби на ЗПК, включително ГПР не надвишава прага, посочен в чл. 19, поради което и потребителят не се е отказал от договора, с оглед дадената му възможност да го стори в 14 дневен срок без да излага мотиви. Не счита нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка има обезщетителен характер, с оглед основанието за начисляването и. Сочи, че няма как размерът на неустойката да бъде включен в ГПР, тъй като длъжникът има три дневен срок за изпълнение на задължението. Счита, че не може да се приравняват уговорената лихва с уговорената неустойка, тъй като имат различен характер, първата – възнаградителен, а втората – обезщетителен.

Счита, че в чл. 3 от Договора са дадени точно и изчерпателно всички параметри на договора, съгласно законовите изисквания в тази връзка.

Оспорва твърденията за нищожност на чл. 8 от Договора, като твърди, че клаузите му са индивидуално уговорени, включително размерът на неустойката, с оглед принципа на свобода на договарянето. Твърди, че начинът на уговаряне на заплащане на неустойката не променя характера и не може да се счита,че е с възнаградителен характер или представлява обезщетение за забава. Посочва, че тълкувателната практика на ВКС дава критерии за преценка на предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, като единствено ако е уговорена с цел, извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, може да се приеме за нищожна, като прекомерността не я прави непременно нищожна поради нарушаване на добрите нрави. Сочи, че не притежава правната характеристика на лихва, поради което не е съществува законова забрана за начисляване на лихви за забава върху задължението. Счита, че на осн. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде намален размерът на уговорената неустойка, ако съдът приеме, че е прекомерна. В писмена защита развива тези съображения.

По изложените съображения моли да бъде отхвърлена молбата като неоснователна и недоказана, като претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните в настоящото производство писмени доказателства се установява, че на 05.07.2016 г. между ищеца, в качеството му на заемател и ответника „К. Й.“ ООД, е бил сключен Договор за паричен заем № 16117, представен в копие по делото, ведно с погасителен план към него от ищеца, сключен при общи условия, неприложени като доказателство. Тези доказателства не се оспорват. От представения договор за заем е видно, че заемодателят е предал на заемателя сумата от 1000 лв., а заемателя се е задължил да върне сумата на ** месечни вноски от по 102,88 лв. В чл. 3, т.7 от Договора за паричен заем е уговорен фиксиран месечен лихвен процент от 3,40% , а в т.5 от същия договор годишен процент на разходите по заема 49,366%. В чл. 3, т. ** от договора е посочена общата дължима сума в размер на **34,51 лв.

В чл. 6 от договора за заем е уговорено задължение на заемателя да представи на заемодателя поне две от посочените обезпечения – запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Уговорен е срк от три дни за представяне на обезпечение, съгласно посочените условия, в противен случай е уговорена неустойка в чл. 8 от договора в размер на 817,49 лв. с начин на разсрочено плащане, съгласно погасителен план към договора.

Не се оспорват твърденията в исковата молба, че съгласно общите условия към договора поръчителството следва да бъде учредено от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от кредитора; не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

Уговорената неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 817,49 лв. се дължи разсрочено, на равни части от по 68,** лв., добявя се към всяка уговорена парична вноска по договора, на падежа на погасителната вноска, като така месечната вноска става от 102,88 лв. на 171,00 лв., а общата сума по договора от **34,51 лв. на 2052 лв.

Ответникът изпълнил задължението си и предоставил уговорената с договора сума на ищеца, което е удостоверено в самия договор, с подписа на ищеца. Последният не изпълнил задължението си да предостави на заемодателя посочените обезпечения при така въведените условия. Поради това и му били начислени суми към месечната погасителна вноска за заплащане на неустойка по договора. Ищецът заплатил изцяло задължението си.