Решение № 289 от 27.11.2017, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е №289 гр.Кюстендил, 27.11.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА

ДЖОНЕВА мл.с.МАРИЯ АНТОВА при секретаря: Р. С., след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№393/2017г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на

Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена от адв.Ю.Д. ***, в качеството й на пълномощник и съдебен адресат на А.Д.М. с ЕГН ********** и И.П.М. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, въззивна жалба срещу решение №292/15.06.2017г., постановено от Районен съд (РС) – Дупница по гр.д.№435/2017г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение

РС-Дупница е: 1/ признал за установено по отношение на А.Д.М., ЕГН ********** и И.П.М., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, правото на собственост на Ц.Д.П.,

ЕГН *********, с адрес: ***; С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, върху 4/5 ид. части от неурегулиран поземлен имот с планоснимачен №41, извън регулационния план на с.***, общ.Д., обл.Кюстендил, с площ на имота 1966 кв.м., при граници и съседи: поземлен имот с планоснимачен №40, за който е отреден парцел I на Й. С., поземлен имот с планоснимачен №337, за който е отреден парцел XIII, поземлен имот с планоснимачен №42, за който е отреден парцел XII на наследници на М. К. и имот, за който липсват данни за собственост, по 1/5 идеална част за всеки от ищците; 2/ отменил, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №**, том ***, рег.№***, дело №*** от 20**г. на С. С. - нотариус, с район на действие Районен съд - гр. ***, с който А.Д.М., ЕГН ********** и И.П.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** са признати за собственици на неурегулиран поземлен имот с планоснимачен №41, извън регулационния план на с.****, общ.Д., обл.Кюстендил, с площ на имота 1966 кв.м., при граници и съседи: поземлен имот с планоснимачен №40, за който е отреден парцел I на Й. С., поземлен имот с планоснимачен №337, за който е отреден парцел XIII, поземлен имот с планоснимачен №42, за който е отреден парцел XII на наследници на М.К. и имот, за който липсват данни за собственост, за 4/5 идеални части от този имот; 3/ осъдил А.Д.М.,

ЕГН ********** и И.П.М., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Ц.Д.П., ЕГН *********, с адрес: ***; С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 986.14 лева, представляваща сторени разноски в производството.

Решението се обжалва изцяло, с искане за отмяната му и постановяване на решение, с което спорът да бъде решен по същество. Правят се оплаквания за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Според жалбоподателите, неправилно РС-Дупница е намерил исковата претенция за доказана, поради неоснователност на направеното от ответниците по иска възражение за придобивна давност. Изводите на съда относно последното – за неустановяване на недвусмислени действия, сочещи за намерение за настъпване на промяна в собствеността - са окачествени като неправилни, тъй като събраните по делото писмени и гласни доказателства установявали, че ответниците М. са владеели целия имот сами, без да се крият, без да им се пречи или някой да им се противопоставя в продължение на повече от 17 години. Същевременно, свидетелите установявали, че никой друг, освен ответниците не е работил имота, не е събирал плодовете, които действия именно представляват такива на своене, като при това останалите съсобственици са знаели, че имотът се владее само от тях и не са се противопоставяли. Като доказателство за манифестиране на намерението за своене е изтъкнат вписания в Службата по вписванията констативен нотариален акт за собственост, с който М. са се снабдили. Жалбоподателите считат, че направения от съда извод за принадлежността на правото на собственост върху съответните идеални части от имота, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изтъкват, че процесният имот не е бил възстановен от ОСЗ-гр.Дупница и същият няма наследствен характер.

В жалбата се твърди още, че ДРС е допуснал процесуални нарушения, тъй като, от една страна, в мотивите на съдебния акт, не е обсъдил твърдяната от ответниците (сега въззивници) придобивна давност, в качеството им на добросъвестни владелци, както и направеното от тях възражение, че давностният срок на исковата претенция по чл.537 ал.2 от ГПК е изтекъл, а от друга – съдът не е разпределил доказателствената тежест относно наведените от страните в първото по делото съдебно заседание нови твърдения. Според жалбоподателите, съдът е следвало да укаже на ищците, че не сочат доказателства, че имотът е бил в регулацията на селото, а в последствие е бил изключен от нея, както и, че същият не е бил внасян в ТКЗС, а също и да констатира, че ответниците оспорват факта, че имотът е бил придобит по наследство – факт, неправилно преценен като безспорен.

Според оплакванията в жалбата, при формиране на своите изводи, ДРС си е позволил да интерпретира показания на свидетели, да добавя реплики и съждения, които те не са направили, в резултат на което казаното от свидетелите на ответниците е кредитирано, но в полза на ищците, като същевременно показанията на свидетеля С.К. са обсъдени в смисъл, различен от този, в който са депозирани (относно броя на бунарите в имота). Изтъква се и неправилност при кредитиране на показанията на свидетеля Д.

П., съпруг на ищцата Ц.П., поради неотчитане на неговата заинтересованост от изхода на делото и направена в хода на разпита му промяна в показанията относно това кой е запалил сеното. Сочи се, че изводите на съда са изградени на базата на противоречиви показания на свидетелите на ищците относно това кой владее процесния имот, при неотчитане на факта, че едната от ищците – Й.Т.,*** и не е посещавала имота от години, като същевременно са игнорирани непротиворечивите показания на свидетелите на ответниците относно обстоятелството, че само те са посещавали и работили имота, който е бил един общ такъв, без граници и дялове, обособени в него.

Изтъква се необсъждането на представената от въззивниците скица с №252/30.03.2011г., издадена от Община Дупница, в която е посочено, че относно имота няма данни за собственост, т.е. този имот не е бил на общия наследодател, а дори и да е бил негова собственост, след внасянето му в ТКЗС е следвало да бъде възстановен от ОСЗ-гр.Дупница, какъвто документ липсва. Сочи се, че имотът не фигурира в договора за доброволна делба, от 07.07.2009г., с който страните са прекратили съсобствеността по отношение на наследството, оставено от Димитър Ранев.

Жалбоподателите претендират присъждане на сторените в производството по делото разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответниците по жалбата – Ц.Д.П., ЕГН *********, с адрес: ***; С.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** и Й.Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.А.К.-К. ***, са депозирали отговор, в който оспорват жалбата, молят нейното отхвърляне и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие на събраните в производството гласни и писмени доказателства.

В отговора се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са правилни.

Сочи се, че наследственият характер на имота е безспорно установен, както от писмените доказателства – договор за покупко-продажба от 18.08.1939г. и разделителен протокол от 26.12.1951г., така и от свидетелските показания, като същият имот не е бил внасян в ТКЗС. Изтъква се, че твърдението на въззивниците, че имотът е бил владян от тях необезпокоявано повече от 17 години не намира потвърждение в доказателствата по делото. Свидетелят С. К. свидетелствал за голяма разправия в имота, с участието на всички страни без живущата в гр.Л. страна. Твърди се, че свидетелите са идентифицирали имота пред съда, но никой от тях не е съобщил за такива действия на жалбоподателите, които да сочат на извод, че собственическото му намерение е било доведено до знанието на останалите съсобственици, каквото е изискването за придобиване на собствеността по давност, според задължителната съдебна практика. В този смисъл се споделят като правилни изводите на ДРС относно недоказване на признаците на придобивната давност от страна на ответниците по иска, като се изтъква, че заплащането на данъка не представлява такова действие, нито има правно значение за спора снабдяването с констативен нотариален акт за собственост. В отговора на въззивната жалба се поддържа наличие на предпоставките за отмяна на този нотариален акт за съответните идеални части. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост, предявен от Ц.Д.П., С.Д.М., П.Д.В. и Й.Д. Т., против А.Д.М. и И.П.М., с искане за признаване за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на по 1/5 идеална част от правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот с планоснимачен №41, находящ се извън регулационния план на с.****, общ.Д., обл.Кюстендил, с площ от 1 966 кв.м., при посочени граници и съседи.

Заявили са и искане по чл.537 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ****, том ***, рег.№****, дело №*** от 20***г. на С. С. - нотариус, с район на действие Районен съд - гр.***, съставен в полза на двамата ответници.

Ищците са твърдели, че са собственици на претендираните права по наследство от своя баща Д. К. Р., бивш жител на с.***, починал на ***г., чиито наследник е и ответникът А.М.. Посочили са, че процесният имот е бил придобит от дядо им К. Р. М. по силата на договор за покупко-продажба на недвижими имот от 18.08.1939г., а впоследствие, с разделителен протокол от 26.12.1951г. същият е извършил делба на собствените си недвижими имоти, като в дял на сина си Д. К.

Р. е предоставил посочения имот. Ищците са поддържали, че същият никога не е бил внасян в ТКЗС и винаги е бил обработван от семейството, а към настоящия момент всеки от братята и сестрите обработва обособен дял от 400 кв.м. Ищците изрично са посочили, че не разполагат с документ за собственост на имота, но доколкото били установили, че през 2011г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на същия, на основание давностно владение, са заявили исковата претенция за съдебно признаване на собствените им права, придобити по силата на наследяването, отричайки придобивното основание на ответниците, с довода, че и понастоящем те – ищците -обработвали обособените си дялове, без някой да им пречи.

Ответниците подали писмен отговор на исковата молба, в който заявили становище за неоснователност на предявения иск, аргументирайки: възражение, че искането по чл.537 от ГПК било погасено по давност; възражение, че ответниците са собственици на имота по силата на придобивна давност, с твърдение, че са ползвали имота още приживе на Д. Р., а най-малко от 16.05.2011г. са владели имота като добросъвестни владелци и в тяхна полза била изтекла и кратката 5-годишна придобивна давност, както и възражение, че всички имоти, останали в наследство от Д. Р. били поделени между наследниците му с договор за доброволна делба от 07.07.2009г. и, че видно от представения такъв процесният имот не фигурирал, тъй като не бил възстановен на наследодателя от ПК-гр.Дупница.