Решение № 1202 от 03.08.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110200911 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Роял клуб“ ЕООД, с ЕИК: 176063723, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, блок № 7, вх. 8, ап. № 42, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. П. М. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 03 – 2200675 от 20.07.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за това, че на 21.06.2022 г. в гр. Варна, дружеството „Роял клуб“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уведомило съответното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7 – дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Г. Р. с ЛНЧ: ***, родена на 29.03.1977 г. с украинско гражданство, което работи по трудов договор № 538/ 09.06.2022 г., изпълнявайки длъжността „администратор“ с определено работно място – ПС „Роял бийч“, находяща се в гр. Варна, к.к. „Чайка“ с дата на действително започване на работа 11.06.2022 г., съгласно представена присъствена форма за месец юни 2022 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за 1 трудовата миграция и трудовата мобилност.

Дружеството „Роял клуб“ ЕООД гр. Варна намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно с един основен аргумент в защита на своята позиция, а именно счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, доколкото са налице няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, които понижават обществената опасност на деянието. Дружеството подчертава, че лицето Г. Р. е със статут на бежанец от Украйна и се ползва с временна закрила, съгласно Директивата за временна закрила, като също така незабавно след установяване на нарушението, дружеството е депозирало Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и намира, че в случая нарушението може да се квалифицира като „маловажен случай“ на административно нарушение.

Поради гореизложените съображения отправя молба за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 911 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, дружеството „Роял клуб“ ЕООД се представлява от своя упълномощен процесуален представител адв.

П. М. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна наказателното постановление, обръщайки внимание в своята пледоария върху парадокса, според нея, от една страна дружеството да е наградено от дирекция „Бюро по труда“ гр. Варна заради това, че наема да се трудят в негова полза украински граждани, а от друга страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна санкционира дружеството именно за това, че наема украински работници/ служители да полагат труд в негова полза.

В проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 911 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник отдел АИПО в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна Д. О., която намира жалбата за неоснователна, намирайки, че нарушението е категорично доказано, като подчертава, че статута на бежанци на украинските граждани не освобождава работодателя им от задължението да уведоми съответното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ за започване на изпълнение на трудови 2 задължения от страна на украинските работници/ служители.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 09.06.2022 г. в гр. Варна бил сключен трудов договор между дружеството „Роял клуб“ ЕООД в качеството на работодател и украинската гражданка Г. Р. с ЛНЧ: ***, родена на 29.03.1977 г., в качеството на работник/ служител, по силата на който контракт Г. Р. поела задължение да изпълнява длъжността „администратор“ в ПС „Роял бийч“, находяща се в к.к.

„Чайка“ срещу трудово възнаграждение в размер на 800 лева на месец.

На 11.06.2022 г. украинската гражданка Р. се явила на работното си място и започнала да изпълнява своите трудови задължения.

Същевременно дружеството „Роял клуб“ ЕООД, в качеството си на работодател, не изпълнило своето задължение да уведоми съответното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7 – дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Г. Р., за това, че същата в качеството си на гражданин на Република Украйна е започнала да престира труд в полза на дружеството.

На 15.06.2022 г. св. Р. М. Б. – ст. юрисконсулт в дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Варна извършила проверка по спазване на трудовото законодателство в почивна станция „Роял“, стопанисвана от дружеството „Роял клуб“ ЕООД, като установила, че украинската гражданка Г. Р. е започнала да престира труд в полза на дружеството „Роял клуб“ ЕООД, но същевременно дружеството не е изпълнило своето задължение да уведоми съответното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7 – дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Г. Р., за това, че същата в качеството си на гражданин на Република Украйна е започнала да престира труд в полза на дружеството.

Преценявайки, че по този начин, с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 21.06.2022 г., дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на 30.06.2022 г. св. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение, с което санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 20.07.2022 г.

3

Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, наложил на въззивното дружество административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

В случая дружеството не оспорва достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, конкретно, че украинската гражданка Г. Р. е започнала да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки длъжността „администратор“ в почивна станция „Роял бийч“, като видно от приложената присъствена форма за месец юни 2022 г. реалното постъпване на работа се е случило на 11.06.2022 г.

Всъщност трудовия договор е от дата 09.06.2022 г., като е отбелязано, че трудов договор, длъжностна характеристика и уведомление от ТД на НАП гр.

Варна са връчени на работника/ служителя на 09.06.2022 г., но липсва подпис на работник/ служител, който да удостовери това обстоятелство.

Но предвид позицията на дружеството, че не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, съдът не намира смисъл да се задълбочава в разсъждението си в тази посока и приема за установено от фактическа страна, че в срока до 21.06.2022 г. дружеството не е изпълнило задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно, да уведоми съответното поделение на ИА „главна инспекция по труда“ за обстоятелството, че Г. Р., в качеството си на гражданин на Република Украйна, е започнала да престира труд в полза на дружеството.

4

Следва да се обърне внимание върху основното възражение на дружеството за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Според съда, същото е неоснователно, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че нарушението е формално, т.е. не е необходимо за неговата съставомерност да са настъпили някакви вредни последици. Разбира се, това, че се касае за формално нарушение, само по себе си не е пречка да се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, но в случая липсват някакви многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да понижат драстично обществената опасност на деянието.

Напротив – забавянето при уведомяването на ИА „Главна инспекция по труда“, т.е. при изпълнение на законоустановеното задължение на дружеството не е в рамките на ден, два или три, а е в размер на около 20 дни, поради което и според съда не е обществено приемливо да се проявява снизхождение към дружеството в степен да бъде отменено наказателното постановление, поради „маловажност“ на нарушението. Още повече, че дружеството по никакъв начин не навежда твърдения, още по – малко представя доказателства за обективни причини, които са го възпрепятствали да изпълни задължението си в срок, а съгласно показанията на св. Р. М. Б. в хода на проверката е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудова миграция и трудовата мобилност по отношение още няколко на брой украински граждани, които са престирали труд в негова полза, поради което и съдът с категоричност приема, че нарушението не попада в хипотезата на чл.

28, ал. 1 от ЗАНН.

Същевременно обаче съдът намира, че размера на наложеното наказание е неправилно индивидуализиран от страна на административно – наказващия орган.

Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и според съда необосновано е наложил административно наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка не се 5 съдържат данни дружеството „Роял клуб“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 2200675 от 20.07.2022 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде изменено, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде редуциран до установения в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност минимум от 1500 лева.

Предвид изхода на спора, претенциите и на двете страни за присъждане на адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение се явяват частично основателни. Основателно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от процесуалния представител на въззиваемата страна. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключи в две открити съдебни заседания, поради което и съдът приема сумата от 500 лева за основа, въз основа на която следва да бъде изчислена пропорционалната част на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на въззивното дружество. Сумата от 500 лева представлява минималния праг на адвокатското възнаграждение, предвидена в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разпечатката съдържа 38 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00da5fc2-570f-4ca8-a144-1efe96484417