Определение № 2523 от 01.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2523 гр. София, 01.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20258002900982 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател „Премиа Трейдинг“ ФЗЕ (Premia Trading FZE), със седалище и адрес на управление: В17-223, RAK Custom Building, RAKEZ Business Zone-FZ, Рас Ал Хайма, Обединени Арабски Емирства, чрез адвокат И. Ч., обжалва решение № 22 от 23.01.2025 г. по в.т.д. № 332/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търг. състав, с което е потвърдено решение № 149 от 28.03.2024 г. по т.д. № 516/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, XVIII състав, с което са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против „АТН Европа“ ЕООД, гр. Пловдив искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 335 485 USD по фактура № АTNВG /001/2021 от 19.10.2021 г. за възстановяване цената на стоката, върната с Поръчка № 4500003402 от 21.09.2021 г. на „РУАГ Амотек Австрия ГмбХ“ за 400 бр. прицели модел АTN Х-Sigt-4к 3-14х Smart Day/ Nidt Pro edition и 200 бр. прицели модел - АTN Х- Sigt-4к 5-20х Smart Day/ Nidt Pro edition, с номер на производителя DGWSXS3144KP и на сумата от 100 827,78 USD по фактура № АTNВG /002/2021 от 12.04.2022 г. за възстановяване цената на стоката, върната с Поръчка № 4500002820 от 12.08.2021 г. на „РУАГ Амотек Австрия ГмбХ“ за 81 бр. прицели X-Sigt-3-14 4k Buckhunter, с единична цена от 569,27 USD и обща цена от 46 110,87 USD и 87 бр. прицели X-Sigt-5-20 4k Buckhunter, които суми са дължими според ищеца с оглед развалянето на сключения между страните договор за покупко-продажба на стоката, предмет на процесните фактури, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане на исковата молба.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Били представени доказателства, неоспорени от ответника, електронни писма между законните представители на страните, като последните 1 обсъждали доброволно връщане на стоки, продадени от ответника, на въззивника. По посочената партида въззивникът (касатор в настоящето производство) бил издал фактура от 12.4.2022 г. за гореописаните стоки и цена 100 827,78 щ.д. Същата била осчетоводена. За друга част от процесните стоки бил издал фактура от 19.10.2021 г. на стойност 335 482 щ.д. С електронно писмо от 11.4.2022 г. управителят на ответника потвърдил получаване на продукти. Въззивният съд неправилно бил определил цитираното писмо като изходящо от управителя на въззивника. От самото писмо било видно, че изхожда от електронната поща на управителя на ответника, която поща била установена върху домейна на ответника. Осчетоводяването на фактурите било неправилно определено като ирелевантно. Процесните стоки били счетоводно заведени при ответника. Били в складовото му стопанство. Освен това имало заведен дълг към въззивника на стойност цената на иска. Тези факти били установени от допълнителна ССЕ. Въззивникът не бил направил рекламация.

Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения и възражения, както и всички събрани доказателства, така че да бъдат изпълнени нормите на чл. 12 ГПК, чл. 235 (2) ГПК и чл. 236 (2) ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение? – противоречие с: решение № 60089 от 02.08.2021 г. по т.д. № 934/2020 г. на ВКС, I т.о.; тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС; тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 4190/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 27 от 28.06.2017 г. по т.д. № 2430/2015г. на ВКС, I т.о.; решение № 715 от 2010 г. по гр.д. № 139/2010 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 283 от 2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 101 от 2015 г. по т.д. № 1740/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 219 от 2014 г. по гр.д. № 1325/2014 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 210 от 2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 212 от 2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 392 от 2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на ВКС, I гр.о.; решение № 127 от 2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 60 от 2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 166 от 2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 15 от 2017 г. по т.д. № 2388/2014 г. на ВКС, II т.о.;

2 решение № 161 от 2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 3 от 2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр.д. № 3003/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157 от 11.02.2016 г. по т.д. № 3638/2014 г. на ВКС, I т.о.; решение № 108 от 15.02.2018 г. по гр.д.

№ 5201/2016 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 74 от 13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 г. на ВКС, I т.о.; определение № 423 от 11.05.2018 г. по гр.д. № 535/2018 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 236 от 08.03.2016 г. по гр.д. № 507/2016 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 40 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 4297/2014 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, I т.о.; решение № 76 от 12.06.2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 28 от 06.03.2019 г. по т.д. № 205/2018 г. на ВКС, II т.о.; решение № 43 от 04.06.2014 г. по гр.д. № 213/2012 г. на ВКС, ТК; решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV гр.о.

2.Следва ли да се приеме за признание на дълг по конкретно правоотношение отразяването на това обстоятелство в редовно водена счетоводна документация на оспорващата го страна? И допустимо ли е да се игнорират подобни счетоводни записи? – противоречие с решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „АТН Европа“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат С. Х. и адвокат Д. К., оспорва подадената касационна жалба.

Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД - иска се връщане на дадено на отпаднало основание. Отпадането на основанието се свързвало с развалянето на сключения между ответника „АТН Европа“ ЕООД - като продавач и ищеца „Премиа Трейдинг“ ФЗЕ - като купувач на договори за покупко-продажба на следните стоки:

3

-1.400 бр. прицели модел АTN Х-Sigt-4к 3-14х Smart Day/ Nidt Pro edition за сумата от 222 208 щ.долара /ед.цена от 555, 52 щ.д/ и 200 бр. прицели модел АTN Х-Sigt-4к 5-20х Smart Day/ Nidt Pro edition за сумата от 113 274 щ. долара /ед.ц. от 566, 37 щ.д./ или общо дължима цена на тази група стоки от 335 482 щ. долара.

-2.81 бр. прицели X-Sigt-3-14 4k Buckhunter за сумата от 46 110, 87 щ.д./ед. цена 569, 27 щ.д./ и 87 бр. прицели X-Sigt-5-20 4k Buckhunter за сумата от 54 716, 91 щ.д./ед. цена от 628, 93 щ.д./ или обща цена на тази група стоки от 100 827, 78 щ.д.

Според въззивния съд основателността на исковата претенция била обусловена от това между ищеца и ответника да са били сключени тези сделки, да са извършени плащания по същите и да са настъпили предпоставките, довели до отпадане на действието им - разваляне, което да обуславя и връщане на даденото по тях.

Въззивният съд възприема посочените от ищеца факти, изложени в исковата молба, както следва: през 2021 г. била върната стока не от ищеца, а от трето лице, дружество, на което било продадена закупената стока, краен клиент по веригата „Руаг Амотек Австрия“ ГМбХ. С поръчка № 45000002820 от 12.08.2021 г. на „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ били върнати на ответника 81 бр. прицели и 87 бр. прицели, с друг номер. С поръчка № 4500003402 от 21.09.2021 г. на „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ били върнати 400 бр. прицели модели и 200 бр. прицели друг модел. Описаните стоки били приети от ответника, като той не бил оспорил извършените продажби , нито връщането и получаването на стоката. Това било признато в електронна кореспонденция между страните. Било посочено, че ищецът е издал фактура за възстановяване на цената по двете поръчки.

Въззивният съд е приел, че сочените факти не се установяват.

Твърденията на ищеца били за: сключването на първи договор, с който ищецът бил закупил от ответника 400 бр. прицели, за сумата от 222 208 щ.д. и 200 бр. прицели друг модел на стойност 113 274 щ.д. , като общо платената сума била 335 482 щ.д., с втория договор били закупени 81 бр. прицели на стойност 46 110 щ.д. и 87 бр. прицели на стойност 54 716,91 щ.д. Обща стойност 4

100 827,78 щ.д.; сключването било на основание размяна на електронна кореспонденция. Още твърдения били изложени, че липсва един документ за материализиране волята на страните, ответникът бил изпълнил задължението си, ищецът бил платил цената. Доставката в склада на трето лице била основание за връщане на стоките от името на това лице. Ищецът бил посочил, че върнатите прицели по първия договор, било уговорено да се заменят, което не било сторено и поради това ответникът бил издал фактура за връщане на цената. Относно прицели 81 бр. и бр. 87 било посочено, че договорът бил развален поради това, че били уговорени да са дневни дигитални прицели, като било установено, че могат да се препрограмират и за нощни, каквито прицели били забранени в някои европейски държави. Според ищеца това били вещи, които били с дефект спрямо уговореното.

Въззивният съд е приел, че с оглед качеството търговци на страните по посочените договор, следва да се приложат правилата на ЗЗД, на основание чл. 288 от ТЗ.

По отношение на установените между страните факти, въззивният съд приема, че основание на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е разваляне на договори за продажба на стоки. Прието, че не е имало сключени договори за продажба на следните стоки: 400 бр. прицели модели ATN X-Sigt-4k 3-14x Smart Day Nidt Pro edition за сумата от 2222 208 щ.д. ед. цена от 555,52 щ.д. и 200 бр. прицели модел ATN X Sigt-4k 5 – 20 x Smart Day /Nidt Pro edition за сумата от 113 274 щ.д. ед.ц. от 566,37 щ.д. / или общо дължима цена на тази група стоки от 335 482 щ.д. Също така 81 бр. прицели X-Sigt-3-14 4k Buckhunter за сумата 46 110 ,87 г.д. /ед. цена 569,27 щ.д. и 87 бр. прицели X-Sigt-5-2 4 k Buckhunter за сумата от 54 716,91 щ.д. /ед. цена от 628,93 щ.д. или обща цена на тази група стоки от 100 827,78 щ.д.

Нямало документи, удостоверяващи изявление за приемане на същите и липсвали данни за приложение на презумпцията на чл. 292, ал. 1 от ТЗ.

Прието е, че липсват доказателства ищецът да е платил суми на ответника, за да е налице индиция за сключени договори за продажба. Освен това нямало доказателства ищецът като купувач да е наредил на ответника да предаде стоката на трето лице „Руаг Амотек Австрия“ ГмбХ.

Нямало доказателства за продажба и на третото лице , посоченото дружество, което да е имало основание да нареди впоследствие връщане на 5 стоките, описани в исковата молба с цитираните в нея и представени по делото с поръчки № 4500002820 от 12.09.2021 г. и 4500003402 от 21.09.2021 г.