Решение № 591 от 28.03.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.03.2019г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№7282/2019г по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.27, ал.1, т.2, от ЗАЗ, по чл. 8, ал.2 от ЗАЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е ИМ от В.К.К., чрез адв. Д. Н., против ЕТ ”Х.С.С.” ЕИК 12027616, представляван от ***, с която се твърди, че ищецът е собственик на имот НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот № 009052, при граници и съседи.- описани. Твърди се, че ищецът е упълномощил ***, като ЕТ ”Х.С.С.”, да сключи договор за аренда, с предмет- притежаваната от него нива. Твърди се, че въз основа на даденото пълномощно, е сключен договор за аренда, от 13.01.2011г, акт № 19, т.І, рег.№ 65/2011г на Нотариус ***, вписан в Служба по вписванията.

Твърди се, че арендния договор е сключен за срок до 01.10.2020г, с арендно плащане- 15лв/ дка. Твърди се, че на 09.06.2016г, към договора е подписан анекс, въз основа на който, срокът на договор е удължен до 01.10.2035г., с арендно плащане- 50лв/ дка. Твърди се, че арендния договор е сключен в нарушение на нормата на чл. 28, ал.2 от ЗАЗ. Твърди се, че от страна на ответника- арендатор, няма плащане на дължимото арендна цена, за периода от стоп. 2012/2013г.- до стоп. 2016/2017г. вкл., общо в размер на 225лв./ по 45лв.- за всяка стоп. година/. Твърди се също, че ответникът е изпаднал в забава повече от три месеца, от падежа- както следва за ст. 2012/2013г.- падеж 31.12.2013г., за ст. 2013/2014г. падеж..-31.12.2014г, за ст. 2014/2015г- падеж- 31.12.2015г, за ст. 2015/2016г- падеж- 31.12.2016г., за ст. 2016/2017г- падеж- 31.12.2017г., като същият дължи и лихва за забава върху главницата. Моли съдът да постанови решение, с което, на основание чл.27, ал.1, т.2, вр. чл.28, ал.1 от ЗАЗ, да развали договорът за аренда, поради неизпълнение от страна на ответника и да заличи договора от имотния регистър. Моли също съда, да осъди ответника, да заплати сумата от общо 225лв.- дължимо арендно плащане, за ст. 2012/2013г.- в размер на 45лв., с падеж 31.12.2013г.; за ст. 2013/2014г., в размер на 45лв. с падеж-31.12.2014г; за ст.

2014/2015г- в размер на 45лв., с падеж- 31.12.2015г; за ст. 2015/2016г- в размер на 45лв, с падеж- 31.12.2016г., за ст. 2016/2017г- в размер на 45лв., с падеж- 31.12.2017г. Моли съда да осъди ответника, да заплати лихва за забава, върху главницата от 225лв., в размер на 50лв.- общо, върху всяка от посочените главници, за периода от падежа до датата на ИМ. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ЕТ ”Х.С.С.” ЕИК 12027616, представляван от ***, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Посочва се, че изложеното в ИМ не отговаря на фактическото положение. Твърди се, че за процесния период- от стоп. 2012/2013- до стоп. 2016/2017г, вкл., ответникът- арендатор, не е ползвал реално процесния имот, като същият е ползван от ищеца, като се посочва, че този факт се признава от ищеца в с.з. по гр.д.№3438/2017г. на ПлРС. Посочва се, че поради това, че от страна на ищеца няма изпълнение на задължението му да предаде имота на арендатора и да осигури несмущаваното му ползване, за срока на договора, за арендатора, не е възникнало задължение за плащане на аренда.

Посочва се, че тъй като арендното плащане е недължимо, ответникът не е изпаднал в забава. Посочва се, че в случая искането за разваляне на арендния договор, се прави от неизправната по него страна- арендодател, който не е предоставил за ползване обекта на договора. Евентуално се прави възражение за изтекла давност, за претенцията за ст. 2012/23013 и 2013/2014г, като се посочва, че е приложима кратката 3- годишна давност, по чл. 111, б.в от ЗЗД. Прави се възражение за изтекла давност и за претенцията за лихва върху тези главници. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ.

Безспорно по делото се установява, че ищецът В.К., е собственик на процесния имот- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот № 009052, въз основа на договор за доброволна делба от 21.12.2006г, с нотариална заверка на подписите, рег. №5277/21.12.2006г на Нотариус ***.

По делото се установява също и факта на сключване на договор за аренда между страните по делото-ищецът В.К.К.- като арендодател и ответника ЕТ ”Х.С.С.”, представляван от ***, като арендатор, с предмет-описаният по- горе имот, с имот №009052, от 21.12.2006г., с нотариална заверка на подписите рег.№5286/21.12.2006г на Нотариус *** и надлежно вписан. Видно от отразеното в договора, ***, като представляващ ЕТ ”Х.С.С.”, е действала като пълномощник на ищеца- арендодател. Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили арендно плащане от 8лв/дка и срок- от 2006- до 01.10.2012г.

Установява се, че въз основа на анекс от 13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на Нотариус ***, договорът е изменен като страните са уговорили увеличение на размера на арендното плащане на 15лв/дка и удължаване срока на договора- до 01.10.2020г.

Установява се, че въз основа на анекс от 09.06.2016г, с нотариална заверка на подписите, рег.№4137/09.06.2016г. на Нотариус ***, договорът е изменен като страните са уговорили увеличение на размера на арендното плащане на

50лв/дка и удължаване срока на договора- до 01.10.2035г.

По делото се установява също, че ищецът В.К., е оттеглил даденото пълномощно, с нарочна декларация от 25.07.2016г, с нотариална заверка на подписа рег.№2156/25.07.2016г на Нотариус ***, което няма отношение към предмета на делото. От страна на ищеца са представени два броя споразумения, сключени между страните, за размяна на земеделска земя, вкл. и на процесния арендуван имот, които се отнасят до предходни стоп. години 2007/2008 и 2009/2010г., и не касаят процесния период-с начало стоп. 2012/2013г.

По делото, от страна на трето неучастващо по делото лице- Общинска служба- Земеделие- гр. Долна ***, е представена справка, от която се установява, че процесния имот- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот №009052, за стопанските 2009/2010г. до 2018/2019г., е заявен за ползване от страна на ЕТ ”Х.С.С.”, представляван от ***, въз основа на сключеният договор за аренда от 21.12.2006г и анекси към него, по реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ.

По делото, по реда на чл. 176 от ГПК, са поставени въпроси на ищеца В.К., който заявява, че за стоп. 2012/2013, 2013/2014, 2014/2015, 2015/2016, 2016/2017г, е ползвал притежаваните от него земи, в землището на с. Горна ***, въз основа на споразумение с ответника. Заявява, че процесния имот от 3,000 дка, в м.***, не са ползвани от него, а от ответника.

По делото се установява също, видно от приложените справки от служба по вписванията, че ищецът В.К., е собственик на процесния имот от 3,000 дка, и имот от 1,458 дка, в землището на с. Горна ***. Съдът констатира, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 3438/2017г на ПлРС, е развален сключеният между страните по настоящето дело аренден договор, за този имот. В тази връзка, по настоящето дело, от страна на ответника, е представен протокол от с.з. на 09.11.2017г. по гр.д.№ 3438/2017г. на ПлРС, в който е отразено изявление на ищеца К., че ползва всичката си земя от 13,488 дка. Твърди се, че това изявление съставлява неблагоприятен за страната факт, и следва да се цени в настоящето производство като извънсъдебно признание.

По делото, съобразно разпределената доказателствена тежест, няма представени доказателства, за арендно плащане, за процесния период, от страна на ответника, с изключение на представената в последното с.з. покана- потвърдително за паричен превод за 43,35лв.- с посочено основание аренда земя 2017/2018г. В тази връзка, от страна на ищеца е направено изявление, че не е получил сумата. Съдът констатира, че плащането не касае процесния период, съобразно заявеното в ИМ- до стоп. 2016/2017г.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Както бе посочено по- горе, съдът намира за безспорно установено съществуването на валиден договор за аренда между страните от 21.12.2006г., продължен по реда на чл. 18, ал.1 от ЗАЗ, чрез сключването на анекси, с нотариална заверка на подписите, с предмет- НИВА с площ от 3,000 дка, в землището на с. Г. ***, в м. ***, имот №009052. Съдът приема, че в случая, въпреки че първоначално арендния договор е сключен за период от 6 стоп. години- от 2006г. до 01.10.2012г, с анекса от 13.01.2011г, с последващото му продължаване, в предвидената от чл. 18, ал.1 от ЗАЗ, форма- писмена, с нотариална заверка на подписите и вписан в Служба по вписванията, с осем стоп. години-от 01.10.2012г. - до 01.10.2020г., съдът приема, че прекратяването на процесния аренден договор, се извършва по съдебен ред- арг. чл. 28, ал.2 от ЗАЗ. В случая, съдът приема, че е налице валидно продължаване срока на арендния договор, при което, следва да се има предвид общо уговореният срок, който в случая е повече от 10 години, поради което, предявеният иск е допустим.

Спорен по делото е въпросът има ли изпълнение от страна на ищеца- като арендодател, на задължението му по договора за предоставяне на арендувания имот за ползване от арендатора, за процесния период- от стоп. 2012/2013г. до стоп. 2016/2017г. вкл. В случая, съдът намира, че изявлението на ищеца К., дадени в рамките на друго производство, между същите страни- гр.д. №3438/2017г на ПлРС, досежно това кой фактически е ползвал притежаваните от него, арендувани имоти, не може да се тълкува като извънсъдебно признание на този факт. Съдът събира доказателствата по делото лично и непосредствено и в тази връзка, по делото, от страна на ищеца са дадени отговори по реда на чл. 176 от ГПК. Следва да се отбележи също, че цитираното от ответника в писмената му защита Решение № 184 от 19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6394/2014 г., III г. о., ГК, визира производство по искове с правно основание чл. 17, ал.1 и чл. 26, ал.2 от ЗЗД, където е обсъждано, че заявеното от ответника по друго дело становище по фактите, е прието като признание за съществуването на прикритата сделка. В случая се касае до доказване на изпълнение на договорно задължение по сключен договор за аренда- както от страна на арендатора по предоставяне на арендувания обект за ползване от арендатора, така и насрещното задължение на арендатора да заплаща в срок уговорената арендна цена. В случая, доколкото в отговорите си по чл. 176 от ГПК, ищецът К. заявява изгодни за себе си факти, то неговите отговори не съставляват доказателства за тях. Съдът намира, че в случая, като доказателство касаещо ползването на арендувания имот, следва да се приеме приложената към делото справка от ОбСЗ- Д. ***, от която се установява, че процесния имот е деклариран от ответника- като арендатор, по реда на чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Съобразно цитираната норма, ползвателите на земеделски земи могат да подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение. По делото не са събрани друго доказателства, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е възпрепятствал по някакъв начин ползването на процесния имот. Както бе посочено по- горе, същия е бил предмет на споразумение между страните, за размяна, но за стопански години, извън процесния период. Както бе посочено също, по делото не се събраха доказателства за заплащане на дължимото арендно плащане за посочения период- от стоп. 2012/2013г. до стоп. 2016/2017г. вкл. Съобразно нормата на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Нормата на чл.8, ал.1 от ЗАЗ установява основното задължение на арендатора по договора за аренда- а именно плащането на уговорената цена, по начина и в уговорените срокове. Съдът намира, че за процесния период, е действал анекс от 13.01.2011г, с нотариална заверка на подписите, рег.№65/13.01.2011г, на Нотариус ***, съобразно който, срокът на договора се удължава от 01.10.2012- до 01.10.2020г, с арендна цена от 15 дка. В анекса няма изменение относно срока за заплащане, уговорен в договора- или до края на годината. Съдът приема, че в случая се касае до календарната година- или падеж- 31.12. на съответната година, в която е приключила стопанската година, както следва за стоп. 2012/2013г.- падеж 31.12.2013г, за стоп. 2013/2014г. падеж- 31.12.2014г, за стоп. 2014/2015г.- падеж 31.12.2015г., за стоп. 2015/2016г.- падеж 31.12.2016г и за стоп. 2016/2017- падеж- 31.12.2017г.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00d9a384-1345-4598-9fdd-b6303fcb90cb