Акт № 794 от 28.02.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 511

Номер

511

Година

3.9.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.03

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20124100501080 по описа за

2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Е. Б. П.” против Определение от 25.06.2012г. постановено по гр.д. № 687/2012г. по описа на РС Г. О., с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Развиват се аргументи, че ищецът по делото няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13 т. 1 ЗЗП по отношение на количеството ел. енергия, което е предмет на извършената корекция. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на РС Г. О. и изпращане на делото на компетентния варненски съд.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другата страна в производството не депозирала отговор.

Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима:

Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът „Дж. – И. К.” със седалище и адрес на управление в гр. Г. О. е предявила пред РС Г. О. осъдителен иск с правно основание по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД срещу “Е. Б. П.” гр. В., с който иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от * лв., представляваща получена без основание цена на коригирана сметка за ел. енергия за периода от 05.12.2009г. до 02.06.2010г. на потребител с кл. № * на адрес в гр. Г. О., ул. „П. Ц.” № 39, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока за отговор, на основание чл. 119 ГПК ответникът по делото е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като „Дж. – И. К.” не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Корекционната процедура не е договор за продажба, с оглед на което страната в нея не е потребител съгласно § 13 т.1 на ДР на ЗЗП.

С обжалваното определение РС Г. О. е приел, че е сезиран с иск на потребител на ел. енергия, който се е възползвал от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, поради което е отхвърлил възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК Настоящият състав на ВТОС намира атакуваното определение за правилно, поради следните съображения:

Съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, която придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това обаче, законодателят в § 1 т. 42 и § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ е дефинирал понятията потребител на ел. енергия за битови и стопански нужди, в чийто предметен обхват попадат не само физически, но и юридически лица ползващи ел. енергия. От тук следва, както правилно е отбелязал районният съд, че понятието потребител по смисъла на ЗЗП е дадено само за целите на същия и по смисъла на чл. 113 ГПК в това понятие следва да се включат не само физическите, но и юридическите лица ползващи ел. енергия, дори и за стопански нужди.

В настоящият случай ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия, тъй като е ползвател на електрифициран имот и претенцията му е свързана с потреблението на ел. енергия. Освен това неразделна част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са ОУ на ДПЕЕМ, в което е уредена корекционната процедура. При това положение настоящата инстанция приема, че ищецът има качеството на потребител на основание специалния закон /по § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ/, поради което искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, с който се иска присъждане в негова полза на сумата, с която е коригирана сметката му се явява иск на потребител по чл. 113 ГПК. Съгласно последната разпоредба този иск може да бъде предявен по настоящ или постоянен адрес. Законодателят е предвидил алтернативна местна подсъдност за този вид искове, която се определя по избор на ищеца. С предявяване на иска пред РС Г. О. ищецът се е възползвала от алтернативата, която му дава закона и която се явява изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, доколкото от делото става ясно, че седалището и адреса на управление на е в гр. Г. О., ул. „Г. Б.” № 5. Ето защо, след като ищецът е прибегнал до дадената му по закон опция, местнокомпетентен да разгледа процесната претенция е РС Г. О.. В подобен смисъл е съдебната практика на ВКС на РБ - Определение № 359 от 13.05.2011 г. по ч. т. д. № 335/2011 г., т. к., І т. о.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанция, окръжния съд намира, че районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.06.2012г. постановено по гр.д. № 687/2012г. по описа на РС Г. О..

Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

99F87A2EC0DD3DBAC2257A6E001F1D05