Определение № 167 от 16.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. К., 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

П. Д. Дамянов като разгледа докладваното от П. Д. Дамянов Въззивно частно наказателно дело № 20265100600317 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал. 8 от НПК.

С Определение рег. № 193/20.07.2026 г., постановено по ЧНД № 399/2026г., Районен съд - К. е потвърдил Постановление на Районна прокуратура - Х. от 27.05.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 524/2024 г. по описа на РУ - Х., образувано за престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Против така постановеното определение е подадена жалба от адв. Я. С. от САК, упълномощен повереник на пострадалия П. Н. П. от гр. Х., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че определението на Районен съд - К. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е постановено при непълна и несамостоятелна проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като съдът по същество е възприел и възпроизвел изложените от прокурора фактически и правни изводи, без да изложи самостоятелни мотиви защо приема, че разследването е проведено всестранно и обективно. Според жалбоподателя, необоснован се явява изводът на съда, че не е доказано деянието да е било извършено от лицето Ж.К., при наличието на самопризнание от това лице. Твърди се, че е налице необходимост от извършване на очна ставка между св. Г.И. и св. Ж.К., доколкото съдът е посочил, че между показанията на двамата свидетели има съществени противоречия. На следващо място се посочва, че дори да не се докаже престъпния състав на чл. 194, ал.1 от НК, то в случая е налице деяние осъществяващо състава на чл. 170, ал.1 от НК. При тези съображения повереникът на пострадалото лице моли обжалваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Районна прокуратура - Х. със задължителни указания за продължаване на действията по разследване на 1 престъплението.

За подадената жалба са уведомени пострадалите Г.Д.И. и Ц.Д.Н., както и Районна прокуратура - Х., които не са изразили становище по нея.

Окръжен съд - К., след като се запозна с обжалвания съдебен акт и с материалите по досъдебното производство, и в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал.8 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от страна, която разполага с право на такава и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, със съставяне на протокола за първото действие по разследване – оглед на местопроизшествие от 08.11.2024г., за това, че на 08.11.2024 г. в с. М.Б., общ. М., влязъл в чуждо жилище, обитавано от Г.Д.И., като деянието е извършено нощем, и е употребил за това сила – престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са събрани гласни и писмени доказателства – разпитани са свидетели, приобщени са относими към предмета на доказване писмени доказателства, назначени са и са изготвени съдебно – оценителна експертиза и комплексна психолого – психиатрична експертиза.

В производството няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

След приключване на разследването, с постановление от 27.05.2026 г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, прокурор при Районна прокуратура – Х. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 524/2024 г. по описа на РУ – Х., образувано и водено за престъпление по чл.

170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

От извършените действия по разследването, прекратилият делото прокурор е приел за установена следната фактическа обстановка:

Чуждото жилище се намирало в с. М.Б., общ. М., обл. Х., като същото представлявало наследствен имот, свързан със св. Г.Д.И. и нейната сестра Ц.Д.Н.. Имотът не бил обитаван постоянно, а се е ползвал от св. Г.И. и съпругът ѝ И.И. основно сезонно и инцидентно през отделни периоди от годината. През 2024 г. св. Г.И. и съпругът ѝ не пребивавали трайно в имота.

На 08.11.2024 г. св. Т.Ч. посетил имота, като влязъл в двора чрез отключване на дворната врата с ключ, предоставен от съпругата му – св. П.Ч.. При посещението свидетелят установил, че входната врата на къщата е отворена, за което уведомил съпругата си, а последната уведомила св. Г.И., която подала сигнал до полицията.

Прокурорът е приел, че от показанията на св. Ж.К. се установява, че последният е взел бутилка домашна ракия от имота, но не се установява по несъмнен начин св. К. да е осъществил проникване в жилището чрез 2 разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нито чрез използване на техническо средство, нито по друг квалифициран начин. От назначената съдебно-оценителна експертиза се установило, че предметът на посегателство – ракия, в количество от 2 литра, е на стойност от 20 лева за литър, или общо 40 лева. Други отнети вещи не били установени, както и не били заявени и доказани други конкретни имуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че първоначалната правна квалификация по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК не намира доказателствена и правна опора като самостоятелно престъпление. Посочил е, че дори и да се приеме, че Ж.К. е влязъл в къщата, това влизане било свързано с отнемането бутилка домашна ракия. По тези съображения прокурорът е приел, че престъплението по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК се поглъща от престъплението против собствеността, доколкото влизането е елемент от фактическото осъществяване на отнемането. В постановлението за прекратяване е посочено също, че доколкото св. Ж.К. е взел от имота бутилка домашна ракия, собственост на Г.И., то това поведение формално е изпълнило признаците на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Предметът на престъплението бил индивидуализиран като 2 литра домашна ракия, на обща стойност от 40 лева. Представителят на Районна прокуратура Х. е приел, че деянието само формално разкрива белезите на посочения престъпен състав, а самото деяние притежава малозначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и и не е престъпно, предвид ниската стойност на отнетото имущество. При тези съображения прокурорът е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 524/2024 г. по описа на РУ – Х., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК.

С обжалваното Определение рег. № 193/20.07.2026 г., постановено по ЧНД № 399/2026 г., образувано по подадена жалба от пострадалия П. Н. П., Районен съд - К. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по цитираното досъдебно производство.

За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че постановлението на Районна прокуратура - К. за прекратяване на наказателното производството е правилно, макар по различни от посочените в същото съображения. От извършените процесуално-следствени действия и събраните доказателства фактическата обстановка била изяснена и не било необходимо да се извършват нови действия по разследването. Съдът е приел, че доказателствата са правилно преценени, при спазване разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, и след проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Обсъдени били показанията на разпитаните свидетели и назначената съдебно-оценителна експертиза.

Според решаващия съд, от събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установявало да е извършено нито престъпление по чл. 170 от НК, за каквото престъпление е образувано производството, нито такова по чл. 194 или чл. 195 от НК. От показанията на 3 свидетелите безспорно се доказвало, че една от вратите на процесната къща е установена отворена, но няма доказателства същата да е била разбита. От извършения оглед на местопроизшествие се установило, че по вратата не са налице следи от разбиване, като същата била намерена отворена и в отключено състояние. Това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на св. Б.М., който бил помолен да сложи халки на въпросната врата и да я заключи с катинар. Първоинстанционният съд е посочил, че неправилно прокурорът е приел извършването на деяние по чл.194, ал.1 от НК от св. Ж.К., за което в случая е приложим чл.9, ал.2 от НК. Отбелязал е, че в показанията си св. К. е заявил, че е влязъл във въпросната къща и е взел едно пластмасово шише от минерална вода, от 2 литра, съдържащо ракия, което не е било пълно до горе. Но в подкрепа на тези обстоятелства нямало нито едно друго доказателство. Така, районният съд е приел, че в конкретния случай не са налице доказателства, че св. К. е влизал в посочената къща, а за да се приложи чл.9 ал.2 от НК следва да е безспорно установена самоличността на извършителя на деянието. Съдът е отбелязал и наличието на съществени противоречия между неговите показанията и тези на св. Г.И.. Последната посочвала, че в къщата няма мазе; че единствените стълби, които има, са две стълби пред входната врата; че съпругът ѝ бил произвеждал ракия, но той я бил взел, последно когато са ходили; както и че мисли, че съпругът ѝ бил пълнил ракията в стъклени бутилки с вместимост от 700 мл. От своя страна, св. Ж.К. посочвал, че взел бутилката с ракия от мазе, към което се слизало по стълби; че ракията е била в пластмасово шише с вместимост от около 2 литра.

Според решаващия съд, друго значимо обстоятелство било, че св. Г.И. е дала показания за липсваща ракия, едва след като св. Ж.К. е заявил, че е взел такава от къщата, като преди това в няколко поредни разпита е посочвала, че няма липси от къщата.

По тези съображения Районен съд - К. е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 524/2024 г. по описа на РУ - Х., образувано за престъпление по чл. 170, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно.

Съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е ограничен в пределите на чл.243, ал.5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност. Преценката по обосноваността на обжалвания прокурорски акт включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси - извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал.

1 от НПК; от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка, на събрания и проверен по делото доказателствен материал; допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата. От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли прокурорския акт на нормите на материалния и процесуалния 4 закон. В рамките на тази преценка, съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице, като например неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена.

Правилно първоинстанционният съд е установил, че от събраните доказателства фактическата обстановка е изяснена и не е необходимо да се извършват нови процесуално-следствени действия; че доказателствата са правилно преценени, при спазване разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК и след проведено обективно, всестранно и пълно разследване; че са обсъдени показанията на разпитаните свидетели и назначените експертизи; както и че прокурорът се е позовал на доказателства, които са събрани и проверени по реда на НПК, като съдържанието на доказателствения материал не е изопачено или тълкувано превратно. Несъстоятелни се явяват възраженията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви защо приема, че разследването е проведено всестранно и обективно.