Решение № 1428 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330204722 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия № 8504380408 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на „ДИМАР“ ЕООД, ЕИК 175199115, със законен представител Д.Г.Д., със седалище и адрес на управление: **, е било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер от 2500 лева за извършено от него нарушение по чл.102, ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Жалбоподателят „ДИМАР“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния ЕФ. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, редовно призована, изпраща процесуален представител юриск. С. – Г., която пледира за потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира разноските по делото. До съда е депозирана и молба от процесуалния представител на въззиваемата страна с вх.№ 99625/01.10.24 г. на ПРС, с която са представени 1 материали за допълване на административнонаказателната преписка, както и са изразени доводи по същество на спора.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният електронен фиш е издаден против „ДИМАР“ ЕООД за това, че на 11.12.2020г. в 21:39 часа е било установено нарушение № B6461482FA531E87E053031F160AE5B9, с ППС влекач „Волво ФХ 12 460“, с рег. № **, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория, Евро 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, в община Родопи, което се е движило по път А-1 км 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А - 1км 107+663.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, които Съдът кредитира, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

По делото не се спори, че собственик на процесното пътно превозно средство е „ДИМАР“ ЕООД, ЕИК 175199115, със седалище и адрес на управление: **. Нарушението е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси 2 по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за влекач с ППС влекач „Волво ФХ 12 460“, с рег.№ **, тъй като за него декларираната категория в тол декларацията е за ППС с технически допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства е над 12 т. с 5 оси, т.е. декларираната категория е по-малка от заснетата. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда на НУРПИФССТРКППСБВБИР, приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП. Тол таксата може да бъде определена посредством бордово устройство, което предава декларираните тол данни на доставчика на услугата за електронно събиране на такса за изминато разстояние или чрез предварително закупуване на еднократна маршрутна карта, даваща право на ползвателя на пътя, да измине предварително заявено разстояние по определен маршрут с превозно средство, регистрационния номер, на което се декларира от собственика или ползвателя на същото. В случая дружеството-жалбоподател е сключило договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, като доставчик на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние посредством бордово устройство. В отговор на „Интелигентни трафик системи“ АД до Национално Тол управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Пловдив, се установява, че за 11.12.2020г., в 11:47 часа процесното ППС с рег. № ** е било декларирано като камион над 12 тона с 2 оси на влекача и 0 оси на ремарке. Конкретната тол декларация е с SDRID 809198634836399943 и е декларирана с 0 оси на ремарке. В същото е посочено, че задължение на водача е да декларира правилният брой оси на 3 прикаченото ремарке от менюто на бордовото устройство, което ангажира отговорността на собственика на превозното средство /в случая жалбоподателят/. Заявява се, че на процесната дата не са подадени данни за наличие на техническа неизправност в системата на ИТС, водеща до невъзможност за изпращане на данни. Тоест данните установяват, че при преминаване на процесното превозно средство с рег. ** през посоченото контролно устройство, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е регистрирала извършено нарушение, тъй като за него към този момент декларираната категория е по-малка от заснетата /вместо с 5 оси, е декларирано с 2 оси, тъй като не са подадени въобще такива за ремаркето/.

Нарушението е осъществено от обективна страна от жалбоподателя, като въпросът за вината не се обсъжда, предвид обстоятелството, че субектът на нарушението е юридическо лице.

Въпреки горното, съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на процесния електронен фиш, което представлява основание за отмяна на същия, доколкото към датата на извършване на нарушението, съответно установяването му посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /11.12.2020г./ сочи, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно 4 съдържание. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш. С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал. 3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в 5 страната - Решение № 287/2024 г. по к. а. н. д. № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к. а. н. д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к. а. н. д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др., както и найактуалната съдебна практика на АС-Пловдив - Решение № 5832/27.06.2024г. по к.а.н.д № 845/2024г. на Административен съд - Пловдив, XXI състав.

Същевременно обаче, наред с констатираното съществено процесуално нарушение, описано по-горе, съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество, наред с липсата на предпоставки за издаване на електронен фиш. Такова отменително основание е нарушаването на общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая - имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Размерът на наложената имуществена санкция е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. С посочената разпоредба е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.