Решение № 1546 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110209905 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Ц. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № *** г. издадено от началник сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание„глоба“ в размер на 100 лева по чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на НП. Освен това са наведени и доводи за липса на достатъчно ясно и пълно посочване на правната квалификация на нарушението, тъй като като нарушена е посочена единствено бланкетната разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Сочи се и разминаване между словесното описание на нарушението и разпоредбата на закона. Поради това се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява лично, като се явява неговият процесуален представител – адв. Стефанов, който поддържа жалбата. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като описанието на нарушението е непълно и липсва посочване, че жалбоподателят е бил участник в движението, като не се е съобразил със светлинните сигнали. Допълва, че значението на светлинните сигнали е уредено в ППЗДвП, който не е цитиран в НП. Затова моли за отмяна на НП и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита.

Административнонаказващият орган – началник сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт са изпратени писмени бележки с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 10.05.2024 г. около 11:26 ч. в гр. София, по бул. „Константин Величков”, с посока на движение от ул. Пиротска към бул. Сливница, жалбоподателят Н. Ц. управлявал МПС – лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, собственост на друго физическо лице. Водачът бил сам в автомобила. На кръстовището на бул. „Константин Величков” с ул. Цар Симеон имало монтирана светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа. При приближаване на този светофар, управляваният от жалбоподателя автомобил навлязъл и преминал през кръстовището по посока бул. Сливница при червен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение. Това било забелязано от патрул на 03 РУ СДВР, включително и св. Й. Г.. Патрулният автомобил последвал водача и го спрял за проверка в района на кръстовището на бул. Сливница и ул. Габрово. Св. Г. извършил проверка на водача на автомобила, като установил самоличността му по представените документи и направил справка в РСОД.

Въз основа на така установеното, св. Й. Г. Г. – на длъжност командир на отделение при 03 РУ СДВР съставил на жалбоподателя Н. Ц. АУАН № 1167393/10.05.2024 г. за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, /несъобразяване на поведението си със светлинните сигнали/, в присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях подписи.

Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 06.06.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор към отдел „Пътна полиция” при СДВР. Нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП било описано като приближаване, навлизане и преминаване на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 27.06.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Й. Г., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни. Св. Г. не си спомня подробности за случая, което е обяснимо с оглед естеството на работата му и изминалия период от време. Но той потвърждава написаното в АУАН и е категоричен, че щом е съставил АУАН за това нарушение, лично е възприел преминаването на червен сигнал на светофара.

А от представената заповед от 2022 г. съдът установи, че свидетелят е преминал на специално обучение по ЗДвП. Съдът се довери и на останалите писмени доказателства. На практика жалбоподателят не оспорва извършването на самото нарушение, като не се възползва от правото си да даде обяснения, а единствено излага правни доводи за отмяна на НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от 2 жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.2.2, вр. 1.3.3 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служителите на РУ в СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, ако са преминали нарочен изпит по ЗДвП. А факта на успешно преминатия изпит се удостоверява от Заповедта от 31.05.2022 г. Съгласно т. 3.6 от Заповедта от 02.12.2021 г. наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

При издаването на НП са спазени законовите изисквания за точно и пълно описание на нарушението и посочването на съответната правна квалификация.

Във връзка с възражението в жалбата относно непълната правна квалификация на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП, съдът намира следното :

В процесните АУАН и НП е посочено, че с действията си на 10.05.2023 г. жалбоподателят Ц. е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като е преминал на червен, забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа, което е квалифицирано като „несъобразяване със светлинните сигнали“. Съдът взе предвид, че както в акта, така и в НП ясно е описано, че той е сторил това докато е управлявал МПС, което го определя и като един от участниците в движението, а именно водач на МПС. Освен това в АУАН като правна квалификация на деянието е посочена по-пълната – чл. 6, т. 1, пр. 2 ЗДвП, което сочи именно задължението на участниците да съобразяват поведението си със светлинните сигнали.

В доскорошната си практика по други подобни случаи, настоящият съдия-докладчик е приемал, че доколкото разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, то непосочването на конкретната разпоредба в ППЗДвП, която въвежда забраната за преминаване на червен сигнал на светофарна уредба в нормален режим на работа, представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т. 6 ЗДвП.

Но актуалната практика на АССГ е непротиворечива, като константно се приема, че това нарушение не е съществено и нарушението е описано по достатъчно пълен и ясен начин за водача, който е преминал изпит за правоспособност. В този смисъл са и Решение № 2066 от 28.03.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 11699/2023 г., Решение № 21619 от 29.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 6218/2024 г., Решение № 10889 от 5.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 4542/2024 г.

В тези влезли в сила съдебни актове, постановени по идентични случаи, еднопосочно се приема, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и правна квалификация по чл. 6, т. 1 ЗДвП в достатъчна степен внася яснота относно признаците на нарушението от обективна страна, както и на нарушената разпоредба, с оглед което жалбоподателят е имал възможност да организира защитата си. Поради това касационната инстанция приема, че не е налице съществено нарушение, което може да обоснове незаконосъобразност на НП на самостоятелно основание. В актуалната практика на АССГ е прието, че разпоредбата на чл.

6, т. 1 ЗДвП е точна, ясна и информативна в достатъчна степен, като освен това словесно е описано, че се касае именно за несъобразяване със светлинните сигнали. Касационните състави приемат още, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП не би могла да се приеме за бланкетна и че е „абсурдно да се допусне, че правоспособен водач на МПС не е наясно какво означават различните светлини на светофара“.

3

Макар съдията-докладчик да е на принципно различно становище относно характера на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, в случая намира, че за да се гарантира еднаквото третиране на идентични случаи, изразено чрез т.нар. принцип на „предвидимия съд“, следва в случая да се съобрази с господстващото в съдебната практика становище.

Действително, както е изложено и в подадената жалба, конкретното значение на червения сигнал на светофара е уредено в Правилника за прилагане на ЗДвП - в чл. 31, ал. 7, т. 1, към който препраща и чл. 7, т. 1, б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. В чл. 37, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, е предвидено, че червена светлина на светофара означава "Преминаването е забранено".

Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът; когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“. Разпоредбата детайлизира обективната страна и в частност изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП. Но с оглед горните съображения, се налага извода, че и без конкретното посочване на нарушената разпоредба от Правилника или Наредбата, така изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и правна квалификация в достатъчна степен изясняват установените признаците на нарушението от обективна страна и дават една достатъчно пълна и точна правна квалификация на нарушението. По този начин следва да се приеме, че е осигурено в пълнота правото на защита на санкционираното лице.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка, като на още посилно основание това задължение следва да се изпълнява от водачите на МПС. От гласните доказателства по делото несъмнено се установява, че при преминаването през пътния участък от жалбоподателя, той е следвало да се съобрази със светлинните сигнали на работещата в нормален режим светофарна уредба. Следователно, жалбоподателят, който е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба за неговата посока на движение, забраняваща преминаването, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на чл. 6, т. 1 ЗДвП.