Решение № 843 от 11.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. Бургас, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.

№12665/08.04.2022 г. от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Никола Бакалов и Чавдар Златев, против Решение № 507 от 23.03.2022 г. по гр.д. №6337/2021 г. по описа на РС-Бургас.

С Решение № 507 от 23.03.2022 г. по гр.д. №6337/2021 г. по описа на РС-Бургас, са отхвърлени исковете на „Първа инвестиционна банка” АД предявени против АНТ. СТ. ИВ. от ***, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че дължи следните суми: 3000 лв. – неплатена главница по сключен между страните договор с № 002CC-R000077/13.06.2008 год. за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, 1697, 80 – договорна лихва за периода от 22.10.2017 год. до 18.10.2020 г., 2, 50 лв. - мораторна лихва за периода от 19.10.2020 г. до 21.10.2020 г., 60 лв. - разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и законната лихва върху главницата, начиная от 22.10.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.№ 6568/2020 г. на БРС са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист..

С решението си Районен съд – Бургас е осъдил „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Драган 1

Цанков” № 37, представлявана от изпълнителните директори Светозар Попов и Чавдар Златев, да заплати на АНТ. СТ. ИВ. от ***, ЕГН - **********, сумата от 700 /седемстотин лева/, представляващи разноски, направени по водене на делото.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като са изложени подробни съображения.

Посочва се, че въззиваемата (длъжник) усвоила и ползвала изцяло предоставения й от банката кредит - овърдрафт в размер на 3000 лева, но не заплатила дължимите месечни вноски съгласно сключения между страните договор за кредит и Общите условия към него.

Изразява се несъгласие с извода на съда относно настъпила погасителна давност. Навеждат се доводи във връзка с изложеното в мотивите на решението за наличие на неравноправна договорна клауза – т.14.2 и т.22 от ОУ (касаеща възможността на кредитора по свое усмотрение да капитализира лихвите по овърдрафта и да станат част от дълга ). Подчертава се, че при подписване на договора, кредитоискателят приел условията по кредита и всички клаузи, като в случая, при предявяване на исковата претенция, банката не се възползвала от възможността за капитализиране на договорната и законна лихва към главницата. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез доказателства(извлечение от счетоводните книги). приложените по делото писмени

Заявява се, че следвало да бъде направено разграничение между срока за ползване на овърдрафта -09.06.2010г., посочен в т.3 от Договора за кредит и срока за прекратяване на кредита. Направен е анализ относно спецификата на банковия кредит- овърдрафт. Развиват се подробни съображения в тази насока. Посочва се, че банката временно спряла ползването на овърдрафта(поради липса на налични средства по сметката )и не издала нова кредитна карта, но кредитът останал отворен.

Излага се становище, че давността започнала да тече от датата, на която кредиторът писмено предизвестил кредитополучателя за прекратяване на договора за кредит(известие, връчено на 30.09.2020 г.). Навеждат се доводи, че приетото в мотивите на решението от пъровинстанционния съд било в противоречие с т.18 от ТР №4 от 18.06.2014т. по т.д.

№4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че началният момент на погасителната давност се свързвал с настъпването на предсрочната изискуемост, а не със спиране на плащанията от кредитополучателя. Твърди се, че давността в случая започвала да тече от 30.09.2020г., а не от 20.12.2010г., както приел районният съд. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика(Решение№21/08.01.2021г. по т.д.№3069/2018г. на ВКС).

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от АНТ. СТ.

ИВ. с ЕГН **********, от ***, чрез процесуалния представител адв. Теодора Кабакчиева Пеева.

Оспорва подадената въззивна жалба от ищеца като неоснователна, като моли да бъде 2 оставен в сила съдебния акт, а жалбата да бъде оставена без уважение.

На първо място се излагат съображения във връзка с извода на съда, че чрез извършения директен дебит от банката, независимо от предвидената с договора възможност, дългът недопустимо се мултиплицирал. Навеждат се доводи относно предназначението на минималната погасителна вноска по кредита. Посочва се, че начислените договорни лихви били удържани от кредитния лимит, върху чийто увеличен размер се начислявала лихва за следващ период.

Направен е анализ на събраните по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно- икономическа експертиза. Твърди се, че в настоящия случай била налице скрита форма на преструктуриране на кредита, основана на нищожна клаузачл.26,ал.1,предл.1вр.ал.4 и чл.10,ал.3 от ЗЗД.

Излага се становище във връзка с правната природа на погасителната давност. Посочва се, че вземането за главница се погасявало с 5-годишна давност, а за лихва- с тригодишна.

Подчертава се, че давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Навеждат се доводи досежно приетото от първоинстанционния съд, че срокът за ползване на овърдрафта е до 09.06.2010г., (чл.3 от договора за кредит), като след тази дата длъжникът нямал право да ползва овърдрафт и дължал връщане на усвоената сума. Развиват се подробни съображения.

Твърди се, че ползваният кредитен овърдрафт станал дължим и предсрочно изискуем, когато длъжникът спрял да изпълнява задълженията си за плащане на дължимите вноски.

Подчертава се, че кредиторът изчакал десет години след извършената последна вноска(25.10.2010г.), за да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.

Отбелязва се, че предоставената за ползване кредитна карта била валидна до месец юни 2011г., след което банката не предоставила нова на кредитополучателя.

Оспорват се изложените в жалбата твърдения, че съгласно дадените с от ТР №4 от 18.06.2014т. указания, банката следвало изрично да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че кредитът бил изцяло изискуем още на 19.11.2010г. В тази връзка се сочи, че началният момент, от който започва да тече давността за главницата, бил когато кредиторът можел да поиска изпълнение- настъпване на падежа на 20.02.2010г. (заявителят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК едва на 22.10.2020 г.). Позовава се на съдебна практика на окръжните и районни съдилища.

Посочва се, че вземането на въззивника се основавало на неравноправна клауза в договор с потребител, поради което същият се явявал нищожен (чл.143,ал.1 от ЗЗП). Развиват се подробни съображения в тази насока. Подчертава се, че съдържанието на договора и Общите условия към него били изготвени предварително от кредитора и представени на кредитополучателя при получаване на пластиката на кредитната карта (Протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта). Твърди се, че клаузите не били 3 договорени индивидуално, а подготвени предварително и потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им и да прецени икономическите последици(.чл.7 , чл.8 и чл.10 от договора). Отбелязва се, че кредитоискателят не се запознал и с условията съгласно Тарифага на банката, тъй като кредиторът не приложил същата при сключване на договора (въпреки отразеното в чл.10, че Тарифата е неразделна част от договора). Твърди се, че въззвиникът(кредитор) не приложил и условията на банката за откриване и водене на банкови карти(различни от Общите условия). Налице била уговорка изцяло във вреда на потребителя, поставяща го в неравностойно положение.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззивника, който поддържа въззивната жалба, като моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановен съдебен акт, с който исковата претенция да бъде изцяло уважена, като бъде прието за установено вземането на банката за сумите, посочени в исковата молба.

Претендира разноски.

Явява се и процесуалния представител на въззиваемата страна, който поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, като моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано.

Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Предявени за разглеждане пред първоинстанционния съд по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в полза на ищеца съществуване на вземания срещу ответницата по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 002CC-R000077/13.06.2008 г.

Исковото производство пред Районен съд - Бургас е образувано след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника АНТ. СТ. ИВ., срещу която, в полза „Първа инвестиционна банка” АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.10.2020 г. и изпълнителен лист от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 6568/2020 г. по описа на БРС за посочените по - горе суми. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес от търсената защита, поради което производството се явява процесуално допустимо.

Като писмено доказателство по делото е приет Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 002CC-R-000077/13.06.2008 г., по силата на който на ответницата И. е открита картова разплащателна сметка, като й е отпуснат банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 3 000 лв. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 4

09.06.2010 г., като е предвидена възможност за автоматичното му подновяване при условията и реда, предвидени в ОУ, неразделна част от договора. Според чл. 4 от договора титулярят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия. Съгласно чл. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери, както следва: за извършване на безналични плащания на ПОС терминал - 16 % за всички останали трансакции - 18 %. В чл. 8 от договора е предвидено, че при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит, банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %.

В производството пред първоинстанционния съд като писмени доказателства по делото са приети и Общи условия, валидни към сключване и действието на процесния договор, които съгласно чл. 11 от договора се прилагат при сключване и изпълнение на същия и са известни на титуляря по него, т. к. с подписване на същия са му били надлежно представени.