Решение № 14282 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14282 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110104836 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К.

Й., ЕГН ********** срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 4 000 лв., представляваща непогасен остатък от дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изпитани болки / силни болки в областта на торса и долния крайник/ и страдания /изразяващи се в понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения в съня и вниманието, изпадане в депресивно състояние, безпокойство, апатия, нужда от помощ от близките на ищцата в ежедневното й обслужване/ в резултат на ПТП от 28.01.2018 г., настъпило в гр. София, по вина на водач на л.а., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция /29.03.2018 г./ до окончателното й изплащане.

Ищцата М. К. Й., ЕГН **********, твърди, че на 28.01.2018 г., в гр. София, при движение по ул. „[***]“, в посока от бул. „[***]“ към ул. „[***]“, водачът на л.а. марка „Алфа“, модел „147“, рег. № [***], не пропуска движещия се по пешеходна пътека отлявонадясно спрямо посоката му на движение пешеходец - М. Й., в резултат на което удря последната. За процесното ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица рег.

№ [***]/28.01.2018 г. по описа на ОПП при СДВР. По отношение на виновния водач бил съставен АУАН № [***]/28.01.2018 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № [***]/04.04.2018 г. по описа на ОПП при СДВР, влязло в законна сила на 18.04.2018 г. Поддържа се, че вследствие на процесното ПТП ищцата претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузия в областта на гърба, кръста и дясната тазобедрена става, както и повърхностна травма на корема, констатирани при проведени клинични изследвания и консултации в [***]. Лечението на ищцата продължило в домашно1 амбулаторни условия, като същата е ползвала отпуск по болест за период от 29 дни. През този период ищцата приемала обезболяващи медикаменти, изпитвала силни болки в областта на торса и долния й крайник, избягвала физическа активност, стояла предимно в легнало положение, което налагало нуждата близките да й помагат в обслужването.

Вследствие ПТП изпитала неимуществени вреди, изразяващи се в силен шок, понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения в съня и вниманието, изпадане в депресивно състояние, безпокойство, апатия, нужда от помощ от близките на ищцата в ежедневното й обслужване, отказвала да комуникира с приятелите си.

Твърди, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на л.а. марка „Алфа“, модел „147“, рег. № [***], била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/02/[***] с период на застрахователно покритие от 22.01.2018 г. до 21.01.2019 г. Твърди, че на 29.03.2018 г. ищцата е предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка причинените й неимуществени вреди, вследствие на което била образувана Щета № [***] при ответника, по която застрахователното дружество не се е произнесло. С оглед изложеното ищцата предявила иск срещу ответника за сумата от 4000 лв., предявен като частичен от общо претендираните от нея 26 000 лв., като било постановено уважително решение по гр.д. № 48516/2018 г. по описа на СРС, 53 състав, което било потвърдено с Решение № 7842/19.11.2019 г. по описа на гр.д. № 7414/2019 г. по описа на СГС, IV-Г състав, за сумата от 4000 лв., част от приетите от съда за установени вреди, чиято стойност възлизала на общо 8000 лв. Предвид изложеното ищцата обосновава правния си интерес за завеждане на настоящото дело за разликата от 4000 лв., представляваща непредявения остатък от полагащото й се обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нея в резултат на процесното ПТП. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. Представени са от ищеца и приети по делото са писмени и гласни доказателства, заключение на СМЕ, както и приложените материали по гр.д. № 48516/2018 г. на СРС, за послужване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът срещу [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че между страните по делото, на същото основание и за същото искане има проведено гр.д. № 48516/2018 г. по описа на СРС, 53 състав, в което ищецът е имал възможност да увеличи иска си до търсения размер, но го е увеличил само до сумата от 4000 лв., за която има влязло в сила съдебно решение. Моли делото да бъде прекратено. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Алфа Ромео“, рег. № [***], при ответника. Твърди, че ПТП е реализирано по вина на ищцата. Оспорва иска по размер като необосновано завишен. Моли за отхвърляне на иска.Претендира присъждане на разноските. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и моли съда да го намали на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. Заявява доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на експертиза и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:

С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение от 17.10.2023 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП – 28.01.2018 г., гражданската отговорност на водача на процесния лек автомобил марка „Алфа“, модел „147“, с рег.№ [***] е била застрахована при ответника, по застрахователна полица № [***] с 2 период на застрахователно покритие от 22.01.2018 г. до 21.01.2019 г., сключена между ответника и собственика на автомобила Н. Н. М..

С доклада по делото, при разпределение на доказателствената тежест между страните, съдът е указал също, че за част от възложените на ищеца релевантни за иска факти и обстоятелства, в частност тези относно 1) настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач и 3) отговорността на застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, също не се нуждаят от допълнително доказване, по арг. от постановеното в т.2 от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“. Съдът е посочил на страните, че съгласно задължителните указания в посоченото ТР № 3/2016г., при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия не заявен с предявения преди това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, поради което допустими са единствено правопогасяващите и правоотлагащи възражения.

Така обявения за окончателен доклад по делото е приет без възражения от страните, в т.ч. от ответника, който е оспорил изцяло исковата претенция, като в отговора му не са заявени възражения от вида на допустимите такива. До приключване на съдебното производство пред СРС, ответника не твърди, нито доказва извършено плащане на претендираното обезщетение.

Във връзка с оспорения размер на иска и в настоящото производство са събрани относими доказателства, като е прието заключение на СМЕ и е изслушан един свидетел, за установяване на търпените от ищеца болки и страдания, възстановителния период, неговата продължителност и посттравматичните последици от процесното ПТП.

Установява се от показанията на св.И. К., че е видял ищцата още на следващия ден след инцидента, като тя е била в шок от самата катастрофа, изпитвала силни болки, имала наранявания по главата, тазобедрената става, корема и гърба. Престояла вкъщи, на легло около месец, което за млад човек като нея било доста стресиращо. След около месец 3 възстановяване у дома направили опит за възстановителни процедури с минерална вода в с.

В., но докато се разхождали около санаториума, ищцата изпитала отново силни болки по тялото от ходенето, което наложило да се приберат отново в София. В периода на възстановяване, ищцата приемала болкоуспокояващи, използвала и мазила за отстраняване на хематомите по тялото си. Психически също се чувствала зле, трудно заспивала, имала неспокоен сън, дълго преживявала случилото се, не излизала дълго от дома си, тъй като трудно ходела, като и до момента изпитвала притеснения при пресичане. Свидетелят заявява, че е помагал на ищцата в ежедневните й нужди – за пране, готвене, тоалет, като в тези дейности бил подпомаган и от сестра й, която живеела с нея в квартирата. Твърди, към днешна дата болките на ищцата от травмите вече са отшумели, но все още оставал неприятния спомен от катастрофата, като имала притеснения от автомобилите, когато се налага да пресича. Показанията на свидетеля, преценени в светлината на чл.172 от ГПК за евентуалната им заинтересованост предвид установените близки отношения с ищеца (свидетелят живее на семейни начала с ищцата) съдът намира за незаинтересовани, обективни, пълни, ясни и конкретни и като цяло непротиворечиви, тъй като кореспондират с приетите по делото писмени доказателства и заключения на медицинските експертизи.

От заключението на СМЕ, прието в настоящото производство, без възражения от страните, се установява също, че при ПТП ищцата е получила травматични увреждания по гърба, таза и дясната тазобедрена става, които в съвкупност са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и охлузвания по главата, които са причинили болки. Максималния оздравителен процес за описаните травматични увреждания, според вещото лице е около 20-25 дни, като възстановяването от всички тях е пълно за ищцата. Особено интензивни болките били през т.нар. „остър период на травмата“, който продължил около 7-10 дни. Доколкото при ПТП пострадалата не е получила счупвания, разкъсвания на големи мускулни групи и травми на вътрешни органи, според експертизата не се очаква ищцата да изпитва дългосрочни болки, а напротив възстановяването от получените травми, описани в заключението и съгласно медицинската документация по делото, обичайно е пълно. При изслушването на в.л. в съдебно заседание, допълва, че по делото са налице данни ищцата да е имала оплаквания в период около 1 месец, което е в рамките на определения в експертизата оздравителен период, което се счита за нормално. Въпреки, че според вещото лице възстановяването при ищцата е пълно, същия допуска и възможността, макар в редки случаи, ищцата да изпитва дискомфорт, при определени условия като влошаване на атмосферните условия, при влажно и студено време, но тези оплаквания не са с мъчителен характер и постоянни, а по-скоро само напомнят на човек, че на това място има стара травма, т.е. налице е т.нар. „слабо анатомично място“.