Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1362 от 23.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12893/2025
Вид
Решение № 1362
Подписан
23.03.2026
В сила
06.05.2026
Състав
Катя Рудева Боева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330112893 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Айзаем.БГ“ ОО срещу М. Д. Д., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 800,00 лева (равняваща се на 409,03 евро), представляваща главница по Договор за заем № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните бил сключен Договор за заем № **/** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 800,00 лева. Посочената сума следвало да бъде върната, заедно с лихви, в срок до 26.01.2025 г. Доколкото ответникът не заплатил главницата по договора, се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника М. Д. Д..

По делото е постъпила молба вх. № 27977/18.03.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, депозирана от ответника се признава предявения иск за 1 сумата в размер на 800,00 лева, като се претендира в полза на ответника да не се присъждат разноски в производството на основание чл. 78, ал.2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 ГПК ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, по което е предоставил на ответника сумата в размер на 800,00 лева, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на посочената сума.

По делото не се спори, а и от представения Договор за заем ** № **/ ** г., сключен между страните, се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 800,00 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 41,03 % и ГПР в размер на 49,71 %. Посочената сума следвало да бъде върната на шест месечни вноски, с дата на първо плащане 26.08.2024 г.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер. В тази следва да се отбележи, че в доказателствена тежест на ответника е да представи доказателства за извършени плащания по договора. Такива от страна на същия не само не се представят, но и с молба вх. № 27977/18.03.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив се признава предявеният иск.

Поради посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 409,03 евро, представляваща главница по Договор за заем № **/** г.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК правно на разноски има ищеца. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева (равняващи се на 25,56 евро) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 евро. Поради изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 275,56 евро, представляваща разноски по делото.

В тази насока не се споделят наведените от ответника възражения, че не 2 е дал повод за завеждане на делото, доколкото признава предявения иск.

Според настоящия съдебен състав ответникът несъмнено е дал повод за завеждане на делото, доколкото е настъпил падежът за връщане на отстъпената сума по договора за заем, но същата не е била заплатена.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД М. Д. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, на основание чл. 240, ал.1 ГПК сумата в размер на 409,03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента), представляваща главница по Договор за заем № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Д. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК: 203595295, сумата в размер на 275,56 евро (двеста седемдесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3