Определение № 843 от 08.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Благоевград, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500762 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10682/04.07.2025 г. по вх. рег. на Окръжен съд Благоевград, която е подадена от А. Л. М., ЕГН **********. В жалбата се посочва, че същата е подадена срещу покана за доброволно изпълнение на ЧСИ В. Т., с рег. № 795 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Благоевград.

В жалбата са изложени доводи, че в поканата и в обявленията за публичната продан не са надлежно описани общите части на жилищната кооперация. Жалбоподателят поддържа, че от скицата на поземления имот се вижда, че жилищната кооперация не е застроена на регулационна линия, както и че от схемата на самостоятелен обект в сграда е видно, че общите части към сградата не са описани в договор за ипотека. Навежда аргументи, че частната собственост е неприкосновена. Жалбоподателят сочи, че не оспорва самото възлагане на процесния обект от обявленията, а че защитава останалата си собственост. Счита, че купувачът не може да премине през чужда частна собственост, поради което намира, че е недопустим въвода във владение през такава. В жалбата е обективирано и искане да се издаде обезпечителна заповед, с която да се спре поканата за доброволно изпълнение.

Към жалбата са приложени скица на поземлен имот № 15-15948116.03.2018 г., схема № 15-159483-16.03.2018 г. на самостоятелен обект в сграда, покана за доброволно изпълнение с изх. № 26874/03.06.2025 г. за предаване на владението на недвижим имот.

Окръжен съд Благоевград, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, приема за установено следното:

В доктрината („Актуални проблеми на гражданския изпълнителен процес. Приложен коментар. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2023, стр. 765-767) се приема, че разпоредбите на чл. 436, ал. 1 и ал. 2 ГПК посочват изрично и недвусмислено съдебния изпълнител като 1 орган, оправомощен да администрира депозираните жалби срещу извършените от него изпълнителни действия. Разпоредбата на чл. 436, ал. 1 ГПК определя съдебния изпълнител като орган, който е длъжен да приеме жалбата и да я изпрати на компетентния окръжен съд, като преди изпълнение на горното задължение същият следва да извърши комплекс от последователни процесуални действия по нейното администриране, възложени му изрично по силата на чл. 436, ал. 2 ГПК. Действията по администриране на жалбата се изразяват в задължения за проверка на редовността на жалбата, размяна на книжата, излагане на мотиви по жалбата, изпращане на преписката в сезирания окръжен съд.

При администриране на жалба по чл. 436 ГПК съдебният изпълнител следва да съдейства на страните за надлежното извършване на процесуални действия и ако констатира нередовност на жалбата, той е длъжен да даде точни и ясни указания за нейното отстраняване (виж решение № 295 от 05.10.2015 г. по гр. д. № 2912/2015 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС).

Според определение № 190 от 08.06.2022 г. по ч. гр. д. № 956/2022 г., Г.

К., ІV г. о. на ВКС в чл. 436, ал. 4 е предвидено, че по отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 от ГПК. От това следва, че съдебният изпълнител следи за редовността на жалбите и при констатиране на нередовности на същите трябва да дава указания за отстраняването им в предвидения от закона срок. В случай, че в определения срок нередовностите не бъдат отстранени то съдебният изпълнител трябва да върне подадената жалба като разпореждането за това подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 262, ал. 3 от ГПК.

Довършването на процедурата по администриране на жалбата налага прилагане на копие от изпълнителното дело („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр. 1166).

Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд. В ГПК не е предвидена възможност за директно подаване на жалба против действия на съдебния изпълнител пред окръжния съд, нито е предвидена възможност съдът да извършва процедурата по администриране на жалбата (определение № 552 от 08.05.2025 г. по в. гр. д. № 480/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград).

В случая жалбата не е подадена чрез съдебния изпълнител. А. М. е депозирал жалба с вх. № 10682/04.07.2025 г. в регистратурата на Окръжен съд Благоевград. Жалбоподателят обжалва действие на съдебния изпълнител, но към настоящия момент неговата жалба не е надлежно администрирана, преписката по изпълнителното дело не е окомплектована и не е изпратена на окръжния съд. Следователно към настоящия момент не е налице надлежно предявена и администрирана жалба по чл. 435 ГПК.

При проверка на редовността и допустимостта на жалба с вх. № 10682/04.07.2025 г. се констатира нередовност при осъществяването на процедурата по чл. 436 ГПК. Затова производството по делото следва да се прекрати, а жалбата заедно с приложенията към нея следва да се изпрати на съдебния изпълнител за администриране – съобразно чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, чл. 261 и чл. 262 от ГПК съдебният изпълнител следва да 2 осъществи проверка на редовността на жалбата и след привеждането й в съответствие с изискванията на закона следва да изпълни процедурата по чл.

436, ал. 2 и 3 от ГПК, изразяваща се в размяна на книжа, излагане на мотиви, прилагане на копие от изпълнителното дело, окомплектоване на преписката и изпращането й в сезирания окръжен съд.

Основанията за спиране на изпълнителния процес са уредени в чл. 432, ал. 1 ГПК, като изброяването не е изчерпателно. При обжалване на действията на съдебния изпълнител съдът може да спре изпълнението след отправено искане (чл. 432, ал. 1, т. 1 вр. чл. 438 ГПК). Според чл. 438 ГПК подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В жалба с вх. № 10682/04.07.2025 г. е обективирано искане за спиране. Доколкото се обжалва покана за доброволно изпълнение, и се иска спиране на изпълнението, то следва да се приеме, че това искане е във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител (определение № 2482 от 03.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2423/2024 г. на Апелативен съд - София).

Следователно искането следва да се квалифицира като искане за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК.

В доктрината („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар.

Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, С., 2017 г., стр. 1175) се приема, че процесуалните норми предписват спиране на действията по изпълнението само от редовно сезирания с надлежно администрирана жалба съд. Съдебният изпълнител следва да проведе процедурата по чл. 436 ГПК в цялост и да изпрати жалбата по общия ред, а едва в рамките на образуваното съдебно производство, след проверката на допустимостта на обжалването, се открива възможност за спиране на изпълнението до приключването на делото за обжалване.

Преценката за основателността на молбата за спиране предполага предварително обсъждане на допустимостта на жалбата срещу действието на съдебния изпълнител и вероятната й основателност (виж определение № 368 от 25.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 316/2018 г. на Апелативен съд – Бургас). В жалбата е обективирано искане по чл. 438 ГПК, но същата е депозирана в регистратурата на ОС Благоевград. Изпълнителното дело не е било надлежно окомплектовано и изпратено на окръжния съд, поради което е налице обективна невъзможност да се прецени допустимостта на жалбата, както и нейната вероятна основателност. Това обуславя и невъзможност за окръжния съд да се произнесе по искането за спиране по реда на чл. 438 ГПК.

Според определение № 1608 от 19.05.2015 г. по в. гр. д. № 1487/2015 г. на Окръжен съд – Варна доколкото към настоящия момент съдът не може да направи проверка за редовност на депозираната жалба, същият не може и да се произнесе по направеното в същата искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 432 от ГПК, доколкото същото по естеството си представлява вид обезпечение на депозираната жалба и може да се разгледа само при наличие на редовна жалба.

В случая производството по жалбата подлежи на прекратяване.

Окръжният съд не разполага с правомощието да се произнесе само по молбата за спиране. Искането за спиране по чл. 438 ГПК няма самостоятелен характер (определение от 04.10.2012 г. по гр. д. № 6779/2012 г. на Софийски градски съд, определение № 368 от 25.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 316/2018 г. на 3

Апелативен съд - Бургас). Липсва процесуална възможност искането за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК да бъде направено и разгледано самостоятелно, извън депозирана жалба срещу действията на ЧСИ (определение № 218 от 16.03.2020 г. по в. ч. гр. д. № 89/2020 г. на Апелативен съд - Бургас).

Според определение № 1355 от 03.05.2010 г. по в. т. д. № 687/2010 г. по описа на Окръжен съд Варна искане за спиране на изпълнението по принцип не подлежи на самостоятелно разглеждане извън производството по жалба, с която редовно е сезирана контролната инстанция. По такова искане съдът не може да се произнася по твърденията на жалбоподателя едностранно без събиране на становище по жалбата на останалите участници и съобразяване на документите по изпълнителното дело.

Съгласно определение № 244 от 23.04.2015 г. по в. ч. гр. д. № 218/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив искането за спиране на изпълнението при условията на чл. 438 от ГПК няма самостоятелен характер и не подлежи на разглеждане в самостоятелно и отделно от това по жалба против действия на съдебния изпълнител по чл. 435 от ГПК производство, тъй като е с характер на обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата.

Според определение № 889 от 16.12.2014 г. по в. гр. д. № 970/2014 г. на Окръжен съд - Пазарджик произнасяне само по искане за спиране на изпълнението, извън производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е недопустимо. В този смисъл е и определение № 1207 от 01.11.2024 г. по в. гр. д. № 1134/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.

В определение № 626 от 23.07.2019 г. по в. гр. д. № 499/2019 г. на Окръжен съд – Добрич се посочва, че сезирането с молбата по член 438 от ГПК е преждевременно. По такава молба съдът се произнася след надлежно провеждане на процедурата по член 436 от ГПК и постъпване на изпратените от ЧСИ жалба, ведно с възраженията, ако има такива, копие от изпълнителното дело и изложени от него мотиви по обжалваните действия.

Само въз основа на данните от изпълнителното дело с оглед оплакванията в жалбата и доводите във възражението на противната страна, е възможна обуславящата произнасянето по член 438 от ГПК преценка за допустимост (в т.ч. срочност на жалбата, правен интерес от претендираната отмяна на действително извършени изпълнителни действия - отказ по член 435, ал. 2, т. 6 3 от ГПК и акт за разноските и т.н.) и вероятна основателност на жалбата.

Спирането на изпълнението е мярка за обезпечаване на целените със жалбата последици и брани обжалващия от вредите, които може да му причини продължаващото принудително изпълнение. Но близостта му с ефекта на обезпечителните мерки, постановявани при обезпечаване на иск не означава, че то може да бъде разгледано по реда на едностранно производство, а не по процесуалните правила на член 436 и сл. от ГПК.

Според съдебната практика, обективирана в определение № 228 от 12.04.2023 г. по в. ч. гр. д. № 137/2023 г. на Апелативен съд - Варна, спирането по чл. 438 ГПК предпоставя надлежно предявена и администрирана жалба по чл. 435 ГПК, образувана в дело и приета за допустима от компетентния да я разгледа съд. Следователно при липсата на надлежно предявена и администрирана жалба и на надлежно окомплектовано изпълнително дело към настоящия момент е налице процесуална пречка за произнасянето по 4 искането за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК, обективирано в жалба с вх. № 10682/04.07.2025 г. Едва след като бъде администрирана жалбата и окомплектованата преписка бъде изпратена на окръжения съд, той може да се произнесе по жалбата и по искането за спиране (виж определение № 2406 от 18.08.2014 г. по в. гр. д. № 1914/2014 г. на Окръжен съд - Варна).

Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00d7a50a-d481-4d0a-98bc-76504e7033a8