Решение № 163 от 29.09.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Радомир, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БЕЛЛА В. ПАНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ЕВТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от БЕЛЛА В. ПАНЕВА Гражданско дело № 20261730100519 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) от П. С.

К., ЕГН ********** против Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Перник (ТП на НОИ – Перник) за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране и осигурителен стаж по КСО, положен от ищцата за периода от 16.10.1990 г. до 16.10.1991 г. по трудов договор, на пълен работен ден, на длъжност „к.-с.“ в ЕТ „О. – Е. – Х. О.“, БУЛСТАТ ., при твърдения, че работодателят е престанал да съществува, а ведомостите за периода не се съхраняват от ответника.

Ищцата твърди, че за посочения период е работила по трудово правоотношение с ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София, с работно място на територията на гр. Радомир, на пълно 8часово работно време, със заплата от 500,00 лева, както и че трудовата й книжка не е приключена по надлежния ред съгласно Наредбата за трудовите книжки и трудовия стаж, съответно – положеният трудов стаж не е зачетен за осигурителен с оглед предстоящото й пенсиониране. Твърди също, че за процесния период лицата Р. С. М. и Б. С. Ч. са работили при същия осигурител. Прави искане да бъде признато по отношение на ответника, че е работила при посочения работодател и за исковия период на пълен работен ден, което време следва да се зачете за трудов стаж и стаж при пенсиониране, както и за осигурителен стаж.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като счита иска за 1 неоснователен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 3, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 2 и 3 вр. с чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТОССР за установяване на трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., и осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от закона искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.

3, ал. 3 искът за установяване на осигурителен стаж се предявява срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, е представянето на удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж.

В настоящия случай е представено и прието по делото такова удостоверение, издадено от ТП на НОИ – Перник на посоченото от ответника правно основание – чл. 5, ал.

2 от ЗУТОССР, с което се удостоверява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето П. С. К. трудов/осигурителен стаж за периода от 16.10.1990 г. до 16.10.1991 г. при работодател/осигурител ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София.

Ето защо и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР искът следва да се приеме за допустим.

В тежест на ищеца по иска е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател на заявената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начин на заплащане на труда.

От изисканите и приети по делото справки и писмени доказателства се установява, че правен субект ЕТ „О. – Е. – Х. О.“, БУЛСТАТ ., учреден и съществувал през процесния период, е прекратен на 01.01.2012 г., без данни за правоприемник.

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 1, ал.1, т. 2 и т. 3 ЗУТОССР е необходимо наличието на т.нар. "писмено начало", т.е. което означава наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те следва да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагането му. Те могат да бъдат от най-различно естество /чл. 6, ал. 2/, като общото между тях е, че създават вероятност относно подлежащите на установяване факти във връзка с работодателя, периодите от време на работата и характера на работата. Наличието на такива писмени доказателства обосновава допустимостта и на свидетелските показания, ведно с представените за тях писмени доказателства за положен труд при същия работодател.

2

По делото са представени и приети като писмени доказателства препис-извлечение от трудова книжка на ищцата, както и препис-извлечения от трудови книжки на лица, за които се твърди, че са полагали труд през процесния период при същия работодател. Същите представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗУТОССР, което прави допустимо събирането на гласни доказателствени средства за установяване на претендирания стаж.

От препис-извлечение от трудова книжка № . се установи, че ищцата е работила в ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София по трудово правоотношение като к.-с.. Според отбелязаното в него ищцата е назначена на длъжността на 16.10.1990 г., като трудовият й стаж в предприятието към датата на издаване на документа е 1 год.

По делото са разпитани свидетелите Р. Х. и Б. Ч., като са представени и извадки от трудовите им книжки, с оглед удостоверяване качеството по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. От показанията на свидетелката Х. се установява, че в рамките на процесния период ищцата К. е полагала труд в ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София като "координатор секретар“ на пълен работен ден, като възнаграждението си е получавала в брой, по ведомост. В допълнение свидетелката излага, че в качеството си на магазинер е работила при същия работодател за период от 3 месеца - от м.01.1991 г. до м.03.1991 г., след което е преминала на трудов договор към дъщерно дружество, но е продължила да има контакт с ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Х., която има непосредствени впечатления за подлежащите на установяване факти – посочва, че са работили с ищцата при същия работодател за периода м.01.1991 г. до м.03.1991 г., което съвпада с част от исковия период и което се потвърждава от вписванията в трудовите им книжки и за този период.

От показанията на св. Ч., които съдът кредитира като обективни и последователни, се установява, че при постъпването на свидетеля на работа в ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София на длъжност „шофьор“ през март 1991 г. ищцата К. вече е работела там в счетоводството на пълен работен ден и при заплащане на трудовото възнаграждение на ръка, по ведомост, като на тази позиция е останала до края на 1991 г.

Преценявайки така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищцата, при условията на пълно и главно доказване, установи, че в периода от 16.10.1990 г. до 16.10.1991 г. е работела по трудов договор на длъжността "к. - с." при ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София, на пълен 8-часов работен ден, при заплащане на трудовото възнаграждение по ведомост.

Посоченото време следва да се признае за трудов стаж, което според легалната дефиниция на чл. 351 КТ представлява времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение.

По отношение на осигурителния стаж следва да се посочи, че същият е обвързан не само със заемането на съответната длъжност, но и с внасянето или дължимостта на осигурителните вноски. Кога възниква осигуряването и съответно започва дължимостта на осигурителните вноски посочва чл. 10 КСО, съгласно който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и за който са внесени 3 или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е и параграф 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, според който "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, освен да заема длъжността, лицето трябва да извършва и трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Затова според чл. 7 ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл. 2 от същия закон и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби. В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установява, че през процесния период ищцата е извършвала трудова дейност, което обуславя извод, че същата е в кръга на лицата по чл. 2 ЗУТОССР и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски.

С оглед всичко изложено, предявеният иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1, т. 2 и т.3 ЗУТОССР срещу ответника ТП на НОИ - Перник е основателен и следва да се уважи изцяло, като се признае, че положеният от ищцата труд за времето от 16.10.1990 г. до 16.10.1991 г. на длъжност „координатор – секретар“ следва да се зачита за трудов и за осигурителен стаж.

По разноските:

При този изход на правния спор и на осн. чл. 10 ЗУТОССР и вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, при съобразяване на Тълкувателно решение № 2/2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания ответникът, чрез процесуалния си представител, е навел възражение за прекомерност на същите по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира за основателно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие ищцата е заплатила в полза на процесуалния си представител адвокатски хонорар в размер на 500 евро, който е завишен спрямо фактическата и правна сложност на производството, обстоятелството, че с отговора на исковата молба ответникът не е навел конкретни възражения срещу основателността на исковата молба, а е заявил общо оспорване и е посочил, че предявеният иск следва да бъде доказан, малкият обем събран по делото доказателствен материал, който следва да бъде анализиран и обсъден, конкретно извършените процесуални действия от името на ищцата, както и факта, че е проведено само едно открито съдебно заседание. С оглед на тези съображения съдът приема, че заплатените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 400 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 1, 4 ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТОССР по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Перник, че П. С. К., ЕГН ********** е работила по трудово правоотношение при ЕТ „О. – Е. – Х. О.“ гр. София, БУЛСТАТ ., чиято дейност е прекратена и няма правоприемник, на длъжност „к.-с.“ за времето от 16.10.1990 г. до 16.10.1991 г., на пълен работен ден, както и че е получавала възнаграждението си в брой по ведомост, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране и се включва в общия й осигурителен стаж, на основание чл.1, ал.1, т. 3 ЗУТОССР.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – гр. Перник да заплати на П. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 10 ЗУТОССР, вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ евро.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5