Решение № 6969 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6969 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100507133 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр.д. № 42592/2023г. по описа на СРС, 66-и състав, с което са уважени предявените от ищеца Г. Р. Ш. искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 154.30 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по полица

№

0312220390009573/04.04.2022г. за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, рег. № ****, настъпили в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до окончателното изплащане и за сумата 182.94 лева – обезщетение за забава за плащането на същата главница, дължимо за периода от 17.05.2023г. до 30.07.2023г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. Намира, че правилно упражнил правото си по чл. 395, ал. 4 КЗ, вр. р. VIII, т.

66.11 ОУ на застрахователя да намали дължимото застрахователно обезщетение с 30%, съответно с тежестта на допуснатото от застрахования нарушение – напуснал МПС, оставяйки в него част II от свидетелството за регистрация на автомобила. В случая застрахованият автомобил бил неправомерно отнет, заедно с намиращото се в него свидетелство за регистрация. С извършеното на 25.04.2023г. плащане на застрахователно обезщетение на ищеца в размер на сумата 12 845.70 лева, 1 съставляващо 70% от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие, ответникът-застраховател изцяло изпълнил договорните си задължения по имуществената застраховка. Сочи съдебна практика, която намира, че не е изгубила значение и при действащия КЗ. Позовава се на функциите на свидетелството за регистрация с оглед чл. 33 от Наредба № I-45/24.03.2000г.

Неправилно СРС кредитирал оспореното от ответника заключение на САТЕ, не разгледал възражението му за подзастраховане по см. чл. 389 КЗ и т. 28 ОУ. Моли решението да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск – отхвърлен в цялост.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Г. Р. Ш., чрез адв. М., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въведените с отговора на исковата молба и поддържани от въззивника с въззивната жалба възражения били опровергани в хода на първоинстанционното производство. Право в полза на застрахователя да намали застрахователното обезщетение в случай на кражба на свидетелството за регистрация, част II, заедно с автомобила, не произтичало нито от застрахователния договор – в отделна уговорка или в ОУ към полицата, нито от закона – чл. 395, ал. 4 КЗ, доколкото кражбата на автомобила и талона настъпили едновременно и едното събитие не можело да бъде следствие на другото. Сочи съдебна практика и обръща внимание на съда, че посочената от въззивника такава била по отменения КЗ, който не бил приложим към процесното правоотношение.

Излага допълнително съображения, че „крадецът“ не можел да се легитимира като законен държател на автомобила с малкия талон. Правилно и законосъобразно СРС кредитирал заключението на САТЕ, определила компетентно и обосновано действителната стойност на процесното МПС. Застрахователят поел задължение да възстанови претърпените вреди от кражбата в размер на действителната стойност на автомобила към момента на възникване на застрахователното събитие. Твърдяното от застрахователя последващо, след сключване на полицата, овехтяване на автомобила било опровергано от доказателствата по делото. Отделно овехтяването се съобразявало при определянето на застрахователната стойност при сключването на застрахователния договор, а последващото му прилагане било недопустимо, тъй като би означавало едностранно изменение от страна на застрахователя на приетата вече от страните застрахователна стойност. Позовава се на съдебна практика. Неоснователни били и доводите за подзастраховане на автомобила – такова не било посочено в полицата, в нея не фигурирала уговорка за пропорционално обезщетяване, нито в който и да е момент от развитието на правоотношенията между страните, вкл. и при плащането на обезщетението, застрахователят посочил, че смята, че застрахователният договор бил сключен при подзастраховане. Моли за потвърждаване на решението. Адв. М. претендира възнаграждение за въззивната инстанция, определено по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА (безплатна защита на друг юрист).

2

Предмет на разглеждане във въззивното производство е и частната жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу определение № 14779/05.04.2024г., постановено по гр.д. № 42592/2023г. по описа на СРС, 66-и състав, с което молбата му за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде намален размерът на определеното на адв. М. възнаграждение, била оставена без уважение.

В отговора си на частната жалба ищецът, чрез адв. М., оспорва същата като неоснователна. Възнаграждението било определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/01.07.2004г. Мотивира извършената от адвоката работа от общо над 47 часа, сочи извършени дейности.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбите основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Г. Р. Ш. излага, че по договор за застраховка имущество „Каско“ застраховал при ответника собственото си МПС – лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, с рег. № ****. На 28.01.2023г. се реализирал покритият от застраховката риск – кражба на застрахованото МПС. Ищецът своевременно уведомил, както властите, така и застрахователя-ответник за настъпилото събитие и му представил всички документи. Последният не изпълнил точно задължението си за заплати застрахователно обезщетение, като определил и изплатил такова в значително по-нисък от дължимия размер. На запитване на ищеца застрахователят отговорил, че определил овехтяване на автомобила в размер на 1 649 лева, а вследствие на това – действителна стойност на застраховането МПС от 18 351 лева, вместо посочената в договора такава от 20 000 лева. Освен това застрахователят приел нарушение на т. 66.11 ОУ – противозаконно отнемане на свидетелство за регистрация, част II на автомобила, заедно с него, и приложил допълнително намаляване на обезщетението с още 30%, при което определеното и изплатено обезщетение било 12 845.70 лева. В отправена покана ищецът възразил срещу прилагане на коефициент на овехтяване и намаляване на обезщетението с 30%, но отговор не получил. Твърди, че претърпял вреди в размер, по-голям от определената в договора стойност от 20 000 лева, тъй като извършил основен ремонт на двигателя на автомобила, който повишил неговата стойност. Излага и други подробни съображения – нисък пробег, високо ниво на оборудване, инфлационни процеси за периода до 3 кражбата. Прилагането на коефициент на овехтяване от застрахователя не намирало опора нито в закона, нито в сключения от страните договор, неясен бил и механизмът на определянето му. Такъв коефициент се определял при сключването на застрахователния договор, при определянето на застрахователната стойност на застрахованото имущество, а последващото му прилагане било недопустимо. Сочи съдебна практика, застъпена в Решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. II т.о. на ВКС, Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. I т.о. на ВКС, и др. Нито от закона, нито от уговорките в сключения от страните договор за застрахователят произтичало право да намали застрахователното обезщетение и с 30%, поради кражбата на свидетелството за регистрация, част II, заедно със застрахованото МПС.

Ищецът изпълнил задълженията си по чл. 395, ал. 1 КЗ. Нормата на чл. 395, ал. 5, вр. ал. 4 КЗ изисквала причинно-следствена връзка с настъпването на кражбата, като в случая такава липсвала. Приложените 30% също не произтичали от договора и бил неясен механизмът на определянето им. Моли съда да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на незаплатената разлика от 7 154.30 лева, ведно със законните лихви върху главницата от депозирането на исковата молба в съда - 31.03.2023г. до окончателното погасяване, както и обезщетение за забавеното изпълнение за периода от 17.05.2023г. до 30.07.2023г., вкл. в размер на сумата 182.94 лева. Претендира разноски.

Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД признава, че страните били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил, в периода на действие на което МПС станало обект на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК . Твърди, че ищецът не изпълнил поето с договора задължение, а именно свидетелството за регистрация I I част се намирало в автомобила при кражбата – т. 66.11 ОУ, предвид на което упражнил правото си по чл.

395, ал. 4 КЗ. Позовава се на съдебна практика, съобразно която оставянето на свидетелството за регистрация, част II, в откраднатия автомобил способствало окончателното настъпване на последиците от застрахователното събитие – кражба, осуетявайки евентуалната възможност за предотвратяването му от контролните органи за движението по пътищата, което било предпоставка за намаляване на обезщетението с определен процент, като приложеният такъв бил съответен на обичайния в такива случаи по договори, сключени с физически лица. Оспорва претенциите по размер – действителната стойност към датата на събитието правилно била определена от застрахователя по средни пазарни цени, при задълбочено проучване на пазара, в съответствие с чл. 386, ал. 2 КЗ и т. 82.2 ОУ. Моли за отхвърляне на исковете. От протокола за оглед на автомобила, съставен при сключването на полицата, било видно, че автомобилът не бил поддържан добре, имал множество, макар и леки неизправности, извършеният ремонт намира, че би занижил интереса от закупуването на такъв автомобил, респ. цената му, тъй като бил индикация за значителни проблеми 4 в работата на основните системи на МПС. В условията на евентуалност твърди подзастраховане по см. чл. 389 и т. 28 ОУ и определяне на обезщетението по реда на чл. 389, ал. 2 КЗ, като действителната стойност към датата на събитието се коригира с коефициент, определен от съотношението между посочената в полицата застрахователна сума и действителната стойност към датата на полицата, и така определената сума, която не следва да надвишава застрахователната сума по договора, се намали по реда на чл. 389, ал. 4 КЗ с оглед неизпълнението на застрахования на задължението му по т. 66.11 ОУ. Възразява и относно началната дата, от която се претендира обезщетението за забава – същият се определял съгласно т. 72.6 ОУ след изтичането на 15 работни дни от датата, на която изисканите от застрахователя доказателства за установяване на застрахователното събитие и вредите от него му бъдат предоставени от застрахования. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Страните по делото не спорят (ответникът изрично признава с отговора на исковата молба) и от представената по делото застрахователна полица №

031222039009573/04.04.2022г., добавъци към нея, протокол за оглед и платежни документи за заплатени вноски по полицата, съдът приема за установено, че страните били обвързани от валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с дефиницията по чл. 405 КЗ, за лек автомобил марка „Мазда“, с рег. № ****, за покритие при клауза клауза „Пълно Каско“ от общите правила на застрахователя, приложени по делото, с уговорена застрахователна сума от 20 000 лева и период на покритие на застраховката от 05.04.2022г. до 04.04.2023г., за което в изискуемата форма била подписана описаната по-горе полица.