Определение № 136 от 27.02.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Варна, 27.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500091 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Т. И. М. и И. Т. М., и двамата от гр. Добрич, представлявани общо от адв. Д. Д. от АКДобрич, насочена против определение № 260011/10.01.23г. по т.д. № 64/20г. на ОС-Добрич, с което е била отхвърлена молбата им от 07.12.22г. за възобновяване на производството по делото. В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като производството по делото е било спряно до приключването с влязъл в сила акт на производството по НОХД № 73/20г. на ДОС. Производството по НОХД № 61/22г. на ДОС (преобразувано след връщането му от въззивната инстанция от първоначалното НОХД № 73/20 на ДОС) е било прекратено с влязло в сила определение от 20.10.22г. по повдигнатото спрямо Т. И. М. обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, както и производството по предявения граждански иск за сумата от 734 769 лв. Висящността на наказателното производство по това обвинение, за което ищецът „Добруджа холдинг“ АД е твърдяло, че е за извършено престъпление, от което за него са настъпили имуществени вреди в размер на 734 769 лв., се явявало преюдициално спрямо предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД, тъй като именно с това си вземане се легитимирал като кредитор на ответника Т. М. и в тази връзка в наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане иска му за установяване на вземането. След като наказателното производство след частичното му прекратяване с определението от 20.10.22г. е останало висящо само по предявено обвинение за извършено от ответника престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК (което е ирелевантно за качеството на кредитор на дружеството-ищец), то производството по отменителния иск следва да бъде възобновено. Допълнено 1 е, че междувременно производството по НОХД № 61/22г. на ДОС и по второто обвинение е приключило с одобряването на сключеното между прокуратурата и подсъдимия споразумение, поради което е отпаднала процесуалната пречка за движението на делото.

В указания срок насрещната страна „Добруджа холдинг“ АД, гр.

Добрич не е депозирал отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в указания от съда срок, от страни с правен интерес от обжалването, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Исковото производство е било образувано въз основа на подадената от „Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич искова молба против Т. И. М. и И. Т. М., и двамата от гр. Добрич, за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, оформен с НА № 34, т. І, вх. рег. № 131/09.01.18г. на СВ- Добрич, на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Качеството си кредитор ищецът е обосновал с парично вземане против ответника Т. М. (той и дарител по процесния договор) за обезщетение на имуществени вреди в размер на 734 769 лв., представляващи разликата между пазарната стойност на 20 236 бр. безналични акции на дружеството в размер на 742 864 лв. и продажната им цена от 8 094.40 лв., които ответникът в качеството си на изпълнителен директор – член на СД на „Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич, е продал в периода от 15.10.07г. до 17.10.07г. на „Технострой-инженеринг“ АД, гр.

Добрич. Тъй като тази увреждаща сделка представлявала деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, спрямо Т.

М. е било образувано въз основа на внесен против него обвинителен акт НОХД № 73/20г. на ДОС, по което същият е подсъдим за извършени престъпления по: чл. 220, ал. 1 от НК (чрез сключената неизгодна сделка за продажба на акциите, от която за дружеството са произлезли вреди в посочения по-горе размер) и по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл.

309, ал. 1 от НК (за извършени през 2010г. документни престъпления). В рамките на наказателното производство е бил приет за съвместно разглеждане и предявеният от дружеството против Т. М. граждански иск за заплащане на обезвреда за имуществените вреди от неизгодната сделка в размер на734 769 лв.

Исковото производство е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК с определение № 344/05.08.20г. до приключване на производството по НОХД № 73/20г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите на същото съдът е отчел връзката на преюдициалност на висящото наказателно производство, по което е налице граждански иск, по който ще се установи със сила на пресъдено нещо вземането на кредитора спрямо исково производство с предявения от кредитора иск по чл. 135 от ЗЗД. Поради това съдът е изложил, че спирането ще е до приключването на правния спор, предмет на 2 разглеждане на гражданския иск по НОХД № 73/20г. на ДОС с влязъл в сила съдебен акт. (подчертаването е на докладчика по настоящото дело).

С молба от 07.12.22г. ответниците са отправили искане за възобновяване на производството по делото, тъй като с влязло в сила на 05.11.22г. определение от 20.10.22г., постановено по НОХД № 61/22г. на ДОС (преобразуваното наказателно производство по НОХД № 73/20г. на ДОС след връщането му от въззивната инстанция за ново разглеждане) наказателното производство по обвинението по чл. 220, ал. 1 от НК е било прекратено поради изтичането на абсолютната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. Освен това е било изтъкнато, че с посоченото определение наказателният състав не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск на дружеството за заплащане на обезщетението за понесени от деянието по чл. 220, ал. 1 от НК имуществени вреди. Към молбата е било представено заверено копие от определение № 296/20.10.22г. с отбелязване, че е влязло в сила на 05.11.22г. по НОХД № 61/22г. на ДОС, с което частично е било прекратено наказателното производство, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № 140/12г. на ОД на МВР-Добрич срещу обвиняемия Т. И. М. за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, като е посочено, че производството продължава по обвинението в извършването на престъпление по чл. 310, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С определението е било отменено допуснатото по НОХД № 73/20г. на ДОС обезпечение на гражданския иск на дружеството в качеството му на ощетено лице от престъпното деяние по чл. 220, ал. 1 от НК, с цена на иска от 734 769 лв. срещу Т. И. М. за причинени имуществени вреди и са вдигнати наложените обезпечителни мерки. Освен това с този съдебен акт е оставено без уважение искането на ощетеното от деянието по чл. 220, ал. 1 от НК юридическо лице „Добруджа холдинг“ АД, гр. Добрич да бъде допуснат за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният срещу подсъдимия Т. М. граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 734 769 лв., ведно със законна лихва от 17.10.07г.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че не е отпаднала процесуалната пречка за разглеждането на иска, тъй като наказателното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Настоящият състав на съда намира, че с влизането в сила на 05.11.22г. на постановеното определение от 20.10.22г. по НОХД № 61/22г. на ДОС (идентично по предмет с предходно НОХД № 73/20г. на ДОС), е отпаднала пречката за движение на делото и същото е следвало да бъде възобновено, тъй като е било прекратено производството по преюдициалното дело, имащо за предмет установяването на вземането на кредитора по предявения понастоящем иск по чл. 135 от ЗЗД. Това е така, защото именно с оглед обвинението в извършване на резултатното престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК против ответника Т. М. е бил предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство иска за осъждането му да заплати обезщетението за имуществени вреди, с което се легитимира ищеца по 3 настоящото дело като кредитор на първия ответник по иска му по чл. 135 от ЗЗД. Именно поради прекратяване на наказателното производство по това обвинение наказателният съд е оставил без уважение повторното приемане на гражданския иск. Без значение е било обстоятелството, че след 05.11.22г. наказателното производство е останало висящо по второто обвинение, което няма преюдициално значение за гражданското дело (както се посочи, съдът е приел преюдициалната зависимост спрямо предявения граждански иск в наказателното производство, който пък е бил обусловен от обвинението по чл. 220, ал. 1 от НК).

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и молбата за възобновяване на исковото производство следва да се уважи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260011/10.01.23г. по т.д. № 64/20г. на ОС-Добрич, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. № 64/20г. на ДОС, на осн. чл. 230, ал. 1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4