Определение № 194 от 22.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Радослав Хр. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20245300503336 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Контролно-заваръчни устройства“ АД, ЕИК 831631419, представлявано от Р.А.А. чрез адв. К. М. против Разпореждане № 31989/14.11.2024г., постановено по гр.д.№368/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, Х състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за издаване на обратен изпълнителен лист против Е. А. Н. и А.

Д. Н.а за сумата от 28 257.95 лв.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане било постановено при липса на компетентност по см. на чл. 245, ал.3, изр.2 ГПК и чл. 251, ал.1 ГПК. Същото било и необосновано, неправилно и незаконосъобразно.

Районен съд- Пловдив не бил компетентен да се произнася по подадената молба за издаване на обратен изпълнителен лист, която била депозирана до П О С - VIII гр.състав, като именно последният бил компетентен да се произнесе по направеното искане от КЗУ. Това било така, тъй като молбата за издаване на обратен изпълнителен лист била във връзка с влязло в сила на 29.12.2022г. Решение №1406/14.11.2022г., постановено по в.гр.д. №479/2022г. на ПОС- VIII гр.състав., а не по гр.д.№358/2023г. на Х състав на ПРС. Така произнасяйки се с атакуваното разпореждане, Районен съд- Пловдив не спазил изискванията на чл. 245, ал.3, изр.2 ГПК. Влязлото в сила решение, по което било поискано издаването на обратен изпълнителен лист било Решение №1406/14.11.2022г., постановено по в.гр.д. №479/2022г. на ПОС- VIII гр.състав, с което било обезсилено Решение №1703/26.05.2020 на ПРС като 1 недопустимо, поради което именно съставът на ОС- Пловдив следвало да се произнесе по същество на молбата. Пловдивският районен съд нарушил и разпоредбата на чл. 251 ГПК. Сочи, че ищцовите страни, в производството пред Окръжен съд – Пловдив, VIII гр.състав, оттеглили предявените от тях искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл.3, във вр.с чл. 88, ал.1 ЗЗД, по които бил издаден и изпълнителен лист, като в същото производство за първи път били предявени нови обективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал.1, изр.2, вр. с чл. 82 ЗЗД. Незаконосъобразно Районен съд- Пловдив приел в атакуваното Разпореждане, че Решението на ОС- Пловдив, VIII гр.състав не било окончателен съдебен акт за отхвърляне на иска, тъй като първоинстанционният съд нямал компетентност по чл. 251, ал.1 ГПК да тълкува влязлото в сила решение, а дейността по тълкуване на решението следвало да се извърши единствено от съда, постановил съдебния акт – именно VIII ми състав на ПОС. Искането е за отмяна на Разпореждане №31989 от 14.11.2024г., както и да бъде разпоредено изпращането на Молба с вх.№31430/26.09.2024г. за издаване на обратен изпълнителен лист на Пловдивски окръжен съд, VIII гр.състав за произнасяне по компетентност.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод молба по чл. 245, ал.3 ГПК, с вх.№31430/26.09.2024г., подадена от „Контролно-заваръчни устройства“ АД до Пловдивски окръжен съд, като с Разпореждане от 30.09.2024г. на Окръжен съд- Пловдив, делото е изпратено на Районен съд – Пловдив за произнасяне по компетентност. Искането на „КЗУ“АД е за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата в размер на 28 257.95 лв., представляваща главница, лихва и разноски, събрана в хода на изпълнително дело №431/2018г. по описа на ЧСИ Константин Павлов по издаден изп.лист №2504 от 13.03.2018г., издаден по гр.д.№2101/2017г. на ПРС в полза на Е. А. Н. и А. Д. Н.а.

За да постанови обжалваното Разпореждане, Районен съд – Пловдив, Х гр.състав, е приел, че обратен изпълнителен лист се издавал, когато искът за вземането бъде отхвърлен с влязло в сила решение. Посочено е, че с решението, постановено по в.гр.д.№479/2022г. на ОС-Пловдив, решението на първоинстанционния съд било обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради което в случая не бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който искът да бъде отхвърлен. След връщането му за ново разглеждане, делото било образувано под №368/2023г., на Х гр. състав на Районен съд – Пловдив, по което производство вече било постановено и решение. Съдебният акт обаче не бил влязъл в сила, защото след потвърждаването му от въззивна инстанция по гр.д.№890/2024г. била постъпила и касационна жалба. С оглед изложеното решаващият съд стигнал до извода, че в случая не бил налице окончателен съдебен акт за отхвърляне на иска, въз основа на който да се претендира издаването на обратен изпълнителен лист. Допълва, че с постановеното решение по в.гр.д.№ 479/2022г. ПОС не отхвърлил окончателно предявения иск, а обезсилил решението на районния съд и върнал делото за ново разглеждане.

2

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира същата за неоснователна, като мотивите за този извод са следните:

След служебна проверка настоящата инстанция констатира, че с Решение № 197 от 17.01.2018 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 2101/2017 г., постановено по реда на чл.239 ГПК /неприсъствено решение/, съдът е осъдил "Контролно – заваръчни устройства " (КЗУ) АД да заплати на А. Д. Ц.- Н.а, ЕГН ********** и Е. А. Н., ЕГН ********** сумата от 4565 лева – платена по развален предварителен договор цена, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.02.2017г до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 15435 лева – частичен иск ( при пълен размер на иска от 95 435 лева), вреди от неизпълнение на предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот от дата 22.12.1992г, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.02.2017г до окончателното изплащане на вземането. След постановяване на неприсъственото решение е издаден и изпълнителен лист в полза на А. Д. Ц.- Н.а и Е. А. Н. срещу "Контролно – заваръчни устройства " (КЗУ) АД.

Срещу така постановеното решение осъденото дружество е предприело съответната защита по реда на чл. 240 ГПК, в резултат на което било образувано Въззивно гражданско дело № 1189/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VI състав, по което е постановено Решение № 958 от 9.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1189/2018 г., с което е отменено неприсъствено решение № 197 от 17.01.2018г на РС – Пловдив, ХІІ гр. състав по гр. д. № 2101/2017 г., а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него от етапа на връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор.

Така е образувано гражданско дело №11632/2018г., по което е постановено Решение №1703 от 26.05.2020 г. на РС - Пловдив по гр. д. № 11632/2018 г.,с което са отхвърлени предявените от А. Д. Ц.- Н.а и Е. А. Н. срещу "Контролно заваръчни устройства" АД субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на по 2282. 50 лева, представляващи платени на отпаднало основание по развален по право обявен за окончателен предварителен договор за продажба на жилище както и сумите в размер на по 22 717. 50 лева за всеки един от ищците, предявени частично от общо дължимата сума в размер на 125 434 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на задължението за предаване на недвижим имот, предмет на обявения за окончателен предварителен договор за продажба на жилище.

Решение №1703 от 26.05.2020 г. на РС - Пловдив е потвърдено с Решение №260441 от 26.11.2020г. на ОС – Пловдив, VII състав, постановено по в. гр. д. № 1793/2020 г.

3

Решение №260441 от 26.11.2020г. на ОС-Пловдив, VII състав, е обезсилено с Решение № 60277 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 1160/2021 г., III г. о., ГК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания.

Така е образувано в.гр.д.№ 479 от 2022г. по описа на Окръжен съдПловдив, VIII гр.състав, в което производство, и в изпълнение на задължителните указания на ВКС с посоченото по-горе решение, ищците са уточнили исковата си молба, вследствие на което въззивният съд е стигнал до извода, че са предявени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за заплащане на сумите в размер на по 22 717.50 лв. за всеки един от двамата ищци, предявени частично от общо дължимата сума от 125 435 лв., представляващи обезщетение вместо изпълнение, поради неизпълнение на задължението за предаване на недвижим имот, предмет на обявения за окончателен предварителен договор за продажба на жилище. Така Окръжен съд- Пловдив е обезсилил Решение №1703/26.05.2020г., постановено по гр.д.

№11632/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, като делото е върнато на Районен съд- Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд и за произнасяне по предявения иск.

С оглед горното е образувано гр.д.№368/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр.състав, по което е постановено Решение №343/19.01.2024г. и с което предявените от А. Д. Ц.- Н.а и Е. А. Н. против „Контролно заваръчни устройства“ АД искове с правно основание чл. 79, ал.1, пред.2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Същият съдебен състав е постановил и обжалваното Разпореждане №31989/14.11.2024г., с което е отхвърлил молбата на „Контролно заваръчни устройства“ АД за издаване на обратен изпълнителен лист срещу А. Д. Ц.- Н.а и Е. А. Н..

Същото първоинстанционно решение е потвърдено с Решение №1003/15.07.2024г., постановено по в.гр.д.№890/2024г. на Окръжен съдПловдив, V състав, като срещу последния съдебен акт е депозирана и касационна жалба с вх.№ 28151/22.08.2024г.

Производството по чл. 245, ал.3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист е образувано по молба на „Контролно заваръчни устройства“ АД, като молбата е депозирана до Окръжен съд- Пловдив, VIII гр.състав, който с Разпореждане на ПОС делото е изпратено на Районен съдПловдив за произнасяне по компетентност.

С оглед всичко изложено, настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 245, ал.3 ГПК прогласява, че в случаите когато искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. От посочената разпоредба може да се направи извод, че условие за издаването на обратен 4 изпълнителен лист е претенцията на ищеца да бъде отхвърлена с влязло в сила решение, като в този случай съдът, който е постановил това решение е компетентен да издаде изпълнителен лист на длъжника срещу ищеца. Идеята на законодателя е, че с постановеното решение следва да бъде разрешен съществуващият между страните материално-правен спор, като въз основа вече на влязлото в сила решение да бъде издаден и съответния изпълнителен титул.

Не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че компетентен да се произнесе по подадената молба за издаване на обратен изпълнителен лист е Окръжен съд – Пловдив, VIII гр.състав. Това е така, тъй като с Решение №1406/14.11.2022г., постановено по в.гр.д. №479/2022г. на Пловдивският окръжен съд, VIII състав, НЕ се отхвърлят окончателно предявените искове, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 245, ал.3 ГПК. Правилно районният съд, в мотивите на атакуваното разпореждане, е приел, че въззивната инстанция със своето решение е обезсилила решението на първоинстанционния съд, респ. е върнала делото за ново разглеждане, като в случая не е налице влязъл в сила съдебен акт, съобразно изискванията на процесуалния закон. С решение №1406/14.11.2022г., на ОС – Пловдив, VIII състав, не се разрешава материално-правния спор между страните, не се отхвърлят исковите претенции, каквото е изискването на закона за издаване на обратен изпълнителен лист, а напротив – делото се връща за ново разглеждане. След като не е налице и произнасяне по същество на правния спор, то липсва и компетентност за произнасяне по молбата по чл. 245, ал.3 ГПК. На следващо място не може да бъде споделено възражението, че първоинстанционният съд, с атакувания съдебен акт, е осъществил незаконосъобразно тълкуване на решение №1406/14.11.2022г. на ОС – Пловдив, VIII състав, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 251 ГПК. Констатацията на Районен съд – Пловдив в атакуваното разпореждане, че Решението на ОС- Пловдив, VIII гр.състав, не е окончателен съдебен акт за отхвърляне на иска не представлява тълкуване на последно посоченото решение по смисъла на чл. 251 ГПК, тъй като на тълкуване по см. на тази разпоредба подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този порок е намерил място в постановения диспозитив. На тълкуване подлежат само такива пороци, които се съдържат в диспозитива на тълкувания съдебен акт и които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил този акт, какъвто не е настоящия случай.