Разпореждане № 357 от 02.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 357 гр. Разград, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100195 по описа за 2026 година Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Л. К. Т., за сумата 719.68 EUR главница, ведно със законната лихва от 26.01.2026 г., 116.25 EUR договорна лихва за периода 23.11.2023 г. - 18.10.2024 г. и 40.62 EUR мораторна лихва за периода 19.10.2024 г. - 25.01.2026 г. Претендира и за направените по делото разноски в размер на 14.90 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168.73 евро. В заявлението и приложените документи към него е посочено, че вземането произтича от Договор за паричен заем № 5971022, по силата на който дружеството /Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) - Заемодател/ й е предоставило паричен заем в размер на 1650 лева /843.63€/, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 195.35€, съгласно условията на сключения договор,като заплати общо сума в размер на 1038.98€ на 12 Месечни погасителна/и вноска/и. Твърди се, че дългът впоследствие е цедиран на заявителя.

С разпореждане Рег.№ 258/26.01.2026г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да поясни обстоятелствата на които се основава искането, а именно: да посочи по какъв начин е формирана претендираната от него главница, начало на просрочие; извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, а именно че при неизпълнение 1 указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания срок е постъпила молба, с която заявителят пояснява, че началото на просрочието е 19.04.2024 г. – денят следващ датата на последна погасителна вноска по погасителен план. Преди датата на цесия, длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор общо в размер на 547.08 евро. С посочената сума са били заплатени следните компоненти на задължението:

• Договорна лихва – 79.11 евро

• Главница –123.95 евро

• Неустойка – 96.72 евро

• Такса експресно разглеждане на документи – 145.05 евро • Разходи и такси за извънсъдебно събиране – 102.25 евро.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

В подадената молба заявителят не е посочил част от обстоятелствата, за които съдът е дал указания. Ето защо съдът приема, че заявителят не е отстранил в срок нередовности.

За да приеме, че са касае за нередовности, съдът взе предвид разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК, според която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Видно от представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което нормите на същите, които са с императивен характер следва да бъдат приложени и в настоящото производство.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК задължава изрично съда, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.2 от ГПК задължава изрично съда, сезиран със 2 заявление за издаване на заповед за изпълнение, служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит и от допълнителната молба на заявителя не става ясно, че претендираните от него суми в заявлението са идентични по договора. Договорът за заем е сключен за сумата от 1650 лв., при ГЛП 40,32 % и ГПР 49,49 %. Освен това в погасителния план са включени и неустойка в размер на 756,60 лв. и такса за експресно разглеждане в размер на 1134,84 лв. или общо задължение с включени договорна лихва и допълнителни услуги в размер на 3923,52 лв. за срок от 12 месеца, което очевидно надхвърля процента ГПР и следва да се приеме, че договорът е сключен при наличието на неравноправни клаузи.

Претендираната със заявлението главница е в размер на 719,68 евро или 1407,57 лева, като се твърди, че има плащане в размер на 547,08 евро (1070 лева) отнесени към главница, лихва, неустойка и други такси. Неяснотата относно извършени частични плащания поставя в невъзможност съда да определи дали заявлението е изцяло или частично неоснователно, т.к. липсва конкретизация относно извършените от длъжника плащания по договора - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

Така за съда остава неясно кое от задълженията на длъжника не е изпълнено, както и в каква степен е неизпълнението. Тази нередовност на заявлението води до неговото отхвърляне в хипотезата на чл.411 ал.2 т.1 ГПК.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Л. К. Т., за сумата 719.68 EUR главница, ведно със законната лихва от 26.01.2026 г., 116.25 EUR договорна лихва за периода 23.11.2023 г. - 18.10.2024 г. и 40.62 EUR мораторна лихва за периода 3

19.10.2024 г. - 25.01.2026 г. по Договор за паричен заем № 5971022, по силата на който дружеството /Вива Кредит АД, ЕИК 207343548) - Заемодател/ й е предоставило паричен заем в размер на 1650 лева /843.63€/, ведно с дължимата договорна лихва в размер на 195.35€, съгласно условията на сключения договор,като заплати общо сума в размер на 1038.98€ на 12 Месечни погасителни вноски И отхвърля искането за разноски в размер на 14.90 евро държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 168.73 евро.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4