Акт от 28.05.2019, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 165/2019
- Подписан
- 28.05.2019
- В сила
- 18.06.2019
Цитирани разпоредби
- чл.103, ал.1, т.5 · Закон за държавния служител
- чл.122, ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.124, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл.125 · Закон за държавния служител
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 242/28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ при секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№165/2019г. по описа на
Административен съд Монтана
Производството е проведено по реда на чл.122, ал.3 във вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл) Делото е образувано е по искова молба подадена от А.К.М. ***, с която на основание чл.122, ал.3 ЗДСл се претендира да бъде осъдена Агенция социално подпомагане гр.София да заплати на ищеца сумата от 4069,21 лева, от който 3907,83 лева главница, 161,38 лева мораторна лихва, както и законова лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Ищеца е посочил в исковата си молба и в молба уточнение, че исковата му претенция е обоснована с недопускане до работа за периода 11.08.2018 - 31.12.2018г., като периода е обоснован с начална дата е обвързана с получено обезщетение по предявен иска със същото основание, а крайната дата е обоснована с допускането му до работа. В исковата молба за развити доводи, който обосновават нейната основателност предвид обстоятелството, че въпреки влязло в сила съдебно решение, с което дисциплинарното уволнение на ищеца е признато за незаконосъобразно, той към момента на подаване на иска все още не е допуснат от ответника до работа, което дава основание да се претендира обезщетение по чл.122, ал.3 ЗДСл. В съдебно заседание ищеца се явява лично, като чрез пълномощника си адвокат П., моли иска да бъде уважен изцяло и му бъдат присъдени разноски по делото съобразно представения списък.
Ответникът по иска, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Д. го оспорва в съдебно заседание и поддържа становище за неговата неоснователност, като по същество на спора не взема становище.
Исковата молба е подадена в законоустановения тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 ЗДСл от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, а и не се спори между страните, се установява следното:
По делото не е спорно, че ищецът е бил преназначен на длъжност Директор в Дирекция „Социално подпомагане” Лом (А7) с ранг І-ви мл., , като това обстоятелство се установява от приетата на л.27 по Адм.дело №609/2014г. по описа на Административен съд Монтана, което е приобщено към настоящето дело, Заповед №ЧР-1 9/03.01.2012г. По делото не е спорно, че на основание чл.103, ал.1, т.5 ЗДСл, със Заповед №ЧР-2 79/07.11.2014г. на Изпълнителен директор на Агенция социално подпомагане (л.4 по приобщеното Адм.дело №609/2014г. по описа на Административен съд Монтана) служебното правоотношение на ищеца е било прекратено. По делото не е спорно, че с Решение №17/19.01.2015г. по Адм.дело №609/2014г. на по описа на Административен съд Монтана (приобщено към делото) е отменена, като незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца, като с Решение №3632/30.03.2016г. по Адм.дело №3231/2015г. на ВАС V-то отд. (приобщено към делото по делото) решението, с което е признато за незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на ищеца, е оставено в законова сила. От приобщеното към настоящето дело Адм.дело №187/2017г. по описа на Административен съд Монтана се установява, че с Решение №280/12.07.2017г. се установява, че ищеца е осъдил ответника на основание чл.122, ал.3 ЗДСл да му заплати обезщетение ведно с дължимата мораторна лихва и законова лихва до заплащането, като обезщетението е за неизплатено основно трудово възнаграждение на ищеца за периода от 07.04.2016 – 03.05.2017г. От приобщеното по делото Адм.дело №11392/2017г. по описа на ВАС се установява, че с Решение №10019/20.07.2018г. е оставено в сила Решение №280/12.07.2017г. по Адм.дело №187/2017г. по описа на
Административен съд Монтана. . От приобщеното към настоящето дело Адм.дело №409/2018г. по описа на Административен съд Монтана се установява, че с Решение №540/29.10.2018г. се установява, че ищеца е осъдил ответника на основание чл.122, ал.3 ЗДСл да му заплати обезщетение ведно с дължимата мораторна лихва и законова лихва до заплащането, като обезщетението е за неизплатено основно трудово възнаграждение на ищеца за периода от 04.05.2017 – 10.08.2018г.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, извежда следните правни изводи:
Основателно в исковата молба се претендира да се присъди обезщетение на основание чл.122, ал.3 ЗДСл, дължащо се на ищеца поради недопускането му от ответника до работа, след като той е бил възстановен с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, и след като изрично е подал молба, вх.№
94АА-65/07.04.2016 г. до Изпълнителния директор на Агенция социално подпомагане (л.11 по Адм.дело №187/2017г. на Адм.съд Монтана), с която е завил искането си да бъде възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение. Това е така, тъй като с безспорно установеното по делото недопускане до работа на ищеца, който е възстановен със съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди, което в случая е съразмерно на размера на основното заплата за длъжността. По разбиране на настоящият съдебен състав, по делото е безспорно, това не се оспорва и от ответника, а и в този смисъл е и Решение №10019/20.07.2018г. по Адм.дело №11392/2017г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение №280/12.07.2017г. по Адм.дело №187/2017г. по описа на Административен съд Монтана, че предвид недопускането до работа на ищеца следва иска да се приеме като доказан по основание. Пълнотата изисква да се отбележи, че съгласно чл. 39 от