Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27237 от 28.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49530/2025
Вид
Определение № 27237
Подписан
28.07.2026
В сила
28.07.2026
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27237 гр. София, 28.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20251110149530 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Л. И. З., ЕГН **********, с адрес - гр. София. **** чрез адв. М. Д. Д. от САК, личен номер: **********, служебен адрес: гр. София, ул. ..Дунав'* ***, моб. тел.: + ****, ел. поща: [email protected], съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав“ *** против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.

Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от *** и против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от ***.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 28.08.2023 г. Л. З. като заемател е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, Договор за паричен заем № 4886493/28.08.2023 г.

(Договора). Сочи се, че кредитодателят е отпуснал сума в размер на 800,00 (осемстотин) лева, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,00 %, като договорът бил сключен 1 за срок от 10 седмици (под 3 месеца), като вноската била седмична - общо 10 вноски, всяка от които, както съгласно погасителния план, така и съгласно обективираното в чл. 2 от Договора, била в размер на 82,56 лева. Описва се, че падежът на първата вноска бил определен на 05.09.2023 г., а на последната - 07.11.2023 г. Сочи се, че съгласно чл. 2, т. 7 от Договора Л. З. следвало да върне за срока на Договора сумата от 825,60 лв., като в тази сума се включвали размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срока на договора.

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 4 от Договора, Л. З. се задължавал в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения описани в договора и исковата молба.

Твърди се, че в същият ден и час, на същото място, бил подписан и Договор за предоставяне на гаранция № 4886493/28.08.2023 г., по който страни били Л. З. в качеството на „Потребител“ и дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 в качеството „Гарант“. Твърди се, че съгласно чл. 1 от този договор Гарантът се задължавал да издаде гаранция за плащане (изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт44 АД, ЕИК 131576434. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, доверителят ми дължал на „Файненшъл България“ ЕООД възнаграждение в размер от 134,40 лв.

Твърди ес, че в погасителния план към Договор за паричен заем № 4886493/28.08.2023 година, в колона № 6 било включено това възнаграждение, разсрочено на същия брой погасителни вноски, всяка от които в размер на 13,44 лева.

Сочи се, че по този начин общия размер на всяка една погасителна вноска ставал 96,00 лева, съгласно посоченото в колона № 7 от Погасителния план, а общото задължение ставало в размер 960,00 лева.

Твърди се с исковата молба, че по Договор № 4886493/28.08.2023 г. Л. З. извършвал плащания на служители на ,.Изи Асет Мениджмънт’’ АД, като плащал в брой и погасил задълженията си, каот се сочи, че по този договор са извършени плащания в общ размер ог 960,00 лева (при 800,00 лева отпуснат кредит) само за срок от 10 седмици (от 28.08.2023 г. до 07.11.2023 г.).

С исковата молба се твърди, че договорът за париченв заем и договорът за предоставяне на гаранция са нищожни на основанията заявенти с исковата молба:

- недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т.

10 ЗПК

- неверен ГПР, несъответсгващ на действително приложения в конкретното кредитно отношение. Твърди се, че в процесния договор не са посочени в съответствие с изискването на ЗПК компонентите, формиращи т.нар. „годишен процент на разходите”;

- твърди се недействителност на договора за предоставяне на гаранция, като се сочи, че Договор за предоставяне на гаранция № 4886493/28.08.2023 г., сключен с „Файненшъл България"' ЕООД, също е нищожен, като лишен от правно основание, сключен в ущърб на 2 потребителя, в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка.

Твърди се, че кредитополучателя и гаранта са свързани лица – сочи се, че двамата ответници са свързани лица - първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория, възнаграждението на „гаранта'' представлява скрита комисионна за кредитодателя, която е следвало да бъде включена в погасителния план и ЕПР, което не е извършено, поради което нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

- твърди се, че не е спазен и съответно в кредитното отношение ГПР надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед на заявеното в исковата молба, се сочи, че Договор за паричен заем № 4886493/28.08.2023 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4886493/28.08.2023 г. следва да бъдат прогласени за изцяло недействителни, както и да бъде признато за установено между страните, че Л. З. дължи връщане единствено на заетата сума, но не и всички други лихви, такси и прочие.

С исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и едлъжен да върне на ищеца това, което е било платено без правно основание.

С оглед на заявеното с исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено в правоотношенията между страните Л. И. З., ЕГН **********, с адрес - гр. София. **** чрез адв. М. Д. Д. от САК, личен номер: **********, служебен адрес: гр. София, ул. ..Дунав'* ***, моб. тел.: + ****, ел. поща: [email protected], съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав“ *** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от *** - като прогласи недействителността на Договор за паричен заем № 4886493/28.08.2023 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП - поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него - клаузата на чл. 4 от договора за заем предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3дневен срок, клаузата на чл. 2, т. 8 за годишен процент на разходите, както и че на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК Л. З. дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита

- да признае за установено в нправоотношенията между страните – Л. И. З., ЕГН **********, с адрес - гр. София. **** чрез адв. М. Д. Д. от САК, личен номер: **********, служебен адрес: гр. София, ул. ..Дунав'* ***, моб. тел.: + ****, ел. поща: [email protected], съдебен адрес: гр. София, ул. „Дунав“ *** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от *** - да бъде прогласена недействителността на Договор за предоставяне 3 на гаранция № 4886493/28.08.2023 г. сключен с „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, на основание чл. 26, ал. 2, пр. "четвърто" ЗЗД, поради липса на основание, а в условие на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция.

- да бъде осъден на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище в гр. София и адрес на управление: р-н Люлин. ж.к. Люлин 7. бул. ..Джавахарлал Неру“ № 28. ет. 2, ап. 40-46, представлявано от директорите *** и Ангел Василев Маджиров. да заплати на Л. И. З., ЕГН **********, сумата от 5.00 лева частичен иск от вземане в общ размер от 160.00 лева. представляваща общата стойност на извършени плащания (недължимо заплатени и получени) към дружеството при начална липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2025 година до окончателното изплащане на задълженията.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца и на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.

С отговора на исковата молба ответникът „ Изи Асет Мениджмънт “ АД оспорва твърденията за нищожност, както оспова и ответникът "Файненшъл България" ЕООД.

И двамата ответниците сочат, че исковите претенции са допустими, но неоснователни и оспорват възраженията заявени с исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

Иск за обявяване на нищожен договор за паричен заем и евентуален за нищожност на договорни клаузи - с правна квалификация - чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК

Иск за обявяване на нищожен договор за предоставяне на поръчителство и евентуален за нищожност на договорни клаузи - с правна квалификация - чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, какго и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП; осъдителн иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предложине първо от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца:

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание, както и размера на исковата си претенция по осъдителния иск.

За ответника

4

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение. Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да установи, че е получило сумата по осъдителния иск на правно основание.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ищецът е заявил искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експретиза, коетосъдът приема за относимо и допустимо и следва да уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото представените с исковата молба писмени доказателства.

Допуска и назначава изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Д. Р., със специалност „Счетоводство“, който след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводството при ответниците отговори на въпросите поставени от ищеца с исковата молба.

Определя първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза в размер на 200,00 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от връчване на препис за настоящето, като указва, че при непредставяне в същия срок на доказателства по делото за заплатения депозит съдът няма да уведоми вещото лице и ще приключи делото без събиране на това доказателство.