Решение № 504 от 01.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Р., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20254500500571 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Л. Г.П. чрез адв. П. Н. АК Варна против Решение № 1059 от 04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 328/2025 по описа на РРС, с което са уважени предявените против нея искове от „Топлофикация Р.“ ЕАД по чл. 422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца 2348,78 лв., представляващи неплатена цена на доставената разпределена топлинна енергия по 1 фактура за периода от 27.07.2024 г. до 26.08.2024 г. в имота на М. Л. П., находящ се в гр. Р., бул. “Ц.О.“ № ******* с абонатен № **********, както и сумата от 32,01 лв. представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до датата на депозиране на заявлението в съда – 04.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които вземания по ч. гр. д. № 6825/2024г. по описа на Р.нски районен съд е издадена Заповед № 3576/05.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Жалбоподателката възразява, че в съдебно заседание оспорила представените от ищеца договор № 212/25.09.1998 г. за доставка на топлоенергия, договор № 144/23.09.2002 г, между „Топлоснабдяване - Р." EOOД и етажна собственост на адрес „Ц.О." - ***********, договор № 5672-р/24.10.2011 г. като нищожни, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие от страна на етажната собственост за сключването им. Заела 1 е позиция, че поради това тези договори не я обвързват. Първоинстанционният съд обаче изобщо не обсъдил и не се произнесъл по това възражение, въпреки че бил длъжен и служебно да го стори. Въвежда се също така оплакване, че оспорила своевременно изготвената и приета по делото експертиза, но първоинстанционният съд не уважил направеното възражение, че заключението следва да бъде изготвено от вещото лице едва след оглед на процесното жилище. Поддържа заявената с отговора позиция, че за претендирания период ищецът не е доставил и разпределил топлинна енергия в посочения във фактурата размер. Счита, че начинът, по който е определно прогнозното потребление е незаконосъобразен, в противоречие с нормативните изисквания. Възразява още, че своевременно оспорила средството за търговско измерване, използвано от ответното дружество с твърдения, че е негодно и не отговаря на изискванията на Закона за измерванията, но това възражение също останало без обсъждане от страна на районния съд. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените против нея искове да бъдат отхвърлени, както и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Топлофикация Р.“ ЕАД Р. чрез Б. С.- ю. е депозирала писмен отговор по реда и в срока по чл. 263 ГПК, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и прави искане тя да не уважава, за което излага съображения. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано по предявения от „Топлофикация Р.” АД гр. Р. против жалбоподателката установителен иск по чл.422 от ГПК.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания. По него е издадена Заповед № 3576 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.12.2024 г. за сумата в размер на 2348,78 лв., представляващи неплатена цена на доставената разпределена топлинна енергия по фактура за периода от 27.07.2024 г. до 26.08.2024 г., както и сумата от 32,01 лв. представляваща мораторна лихва за периода от падежа на фактурата до датата на депозиране на заявлението в съда – 03.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане и 147,62 лв. разноски. Тази заповед е връчена на длъжницата, която в законоустановения срок е подала възражение. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението. В законоустановения едномесечен срок, заявителят е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, т. е. искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим и правилно е бил разгледан от районния съд.

По отношение правилността на основното решение, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК искове с правна 2 квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено от приложените писмени доказателства, че отв. М. Л. Г.П. е придобила през 2016 г. правото на собственост върху следния недвижим имот: гр. Р., бул. “Ц.О.“ № *******, ***, който съответства на топлоснабдения имот и за който ответницата е поискала писмено с молба от 29.11.2016 г. до ищеца откриване на партида за плащане на топлоенергия.

Предвид това ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период и като такъв се явява страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а потребителят-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесния период Общи условия за 3 продажба на топлинна енергия от "Топлофикация Р." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Р. ("Общите условия"), е предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, избрано от купувачите при спазване изискванията на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.

Правилно първоинстанционният съд в случая е посочил, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период услугата "дялово разпределение" в сградата, в която се намира апартаментът, собственост на ответницата е била извършвана от "Техем Сървисис" ЕООД.

Неоснователни са възраженията на въззивницата-ответник, че ищецът няма правото да получи цената на услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 13 от Общите условия, клиентите заплащат на продавача ("Топлофикация Р." ЕАД) стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от избрания от тях търговец. От това следва, че топлофикационното дружество има право да получи стойността на таксата за дялово разпределение и предявеният иск е основателен.

Всички оплаквания на ответницата, касаещи нищожността на договор № 212/25.09.1998 г. за доставка на топлоенергия, договор № 144/23.09.2002 г, между „Топлоснабдяване - Р." EOOД и етажна собственост на адрес „Ц.О." - ***********, договор № 5672-р/24.10.2011 г. не са заявени своевременно с отговора на исковата молба, поради което са преклудирани и правилно районният съд не се е произнасял по тях. Действително с ТР № 1/27.04.2022 г., постановено по т. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Не такъв е обаче настоящият случай. Както е разяснено в мотивите на същото тълкувателно решение съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая тези възражения са и неоснователни. Общите правила за недействителност на сделките по чл. 26 ЗЗД спрямо решения на Общото събрание на етажните собственици, обективирани в протоколи и др. или спрямо сключени договори вследствие на взети решения, не намират приложение. Съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 39/19.02.2013 г., постановено по гр. дело № 657/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 50024/27.03.2023 г., постановено по гр. дело № 978/2022 г. по описа на ВКС и др., решенията на етажната собственост са особен 4 вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел и за тях не намират приложение правилата за нищожност п о ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е с преклузивен срок за предявяване на иска и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието, на осн. чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост. Налице са и други различия, които обосновават този извод. С оглед изложеното, твърденията на ответницата, че процесните три договора са подписани от нелетимирани лица, са несъстоятелни. Същевременно липсват доказателства да е проведено нарочно производство по чл. 13 ПУРНЕС, с което да са атакувани с конститутивен иск за отмяната им посочените решения и договор. Сроковете за предявяването му понастоящем са изтекли, дори да се приеме, че ответницата е узнала за решенията едва с получаване на препис от исковата молба на 28.01.2025 г. Наведените твърдения за липса на представителна власт у подписалите договорите лица не могат да бъдат разглеждани инцидентно в настоящия процес.