Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 03.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 753/2023
Вид
Решение № 667
Подписан
03.11.2023
Състав
Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000753 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 802/21.06.2023 г. по т.д. № 1463/2022 г. на СГС, VI-1 състав е осъдено „Обитех“ ЕООД, с ЕИК: 130989820, с адрес: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 110Б, офис 1, да заплати на „Рент а Кар Сити София“ ЕООД, с ЕИК:

131346752, с адрес: гр. София, ул. „Стара планина“ № 6, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 72 988.77 лева /седемдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение по договори за изработка, за който са издадени следните фактури и са дължими следните суми: 57 438.15 лева с ДДС по фактура № 0000000433/31.08.2019 г.;

3 983.92 лева с ДДС по фактура № 0000000455/30.11.2019 г.; 2 678.44 лева с ДДС по фактура № 0000000476/31.01.2020 г.; 494.78 лева с ДДС по фактура № 0000000494/28.02.2020 г.; 514.16 лева с ДДС по фактура № 0000000502/31.03.2020 г.;

5 416.99 лева с ДДС по фактура № 0000000511/30.04.2020 г.; 1 628.11 лева с ДДС по фактура № 2000000015/15.06.2020 г. и 834.22 лева с ДДС по фактура № 2000000016/19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на исковата молба 05.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 20 229.66 лева /двадесет хиляди двеста двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падеж по всяка фактура до 04.08.2022 г., като искът за неустойка е отхвърлен за разликата над присъдената сума 20 229.66 лева до пълния предявен размер 20 231.26 лева.

Ответникът „Обитех“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата осъдителна част.

Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

1

Конкретно поддържа, че съдът правилно приел, че страните са били обвързани от валидно възникнало правоотношение по Договор от 01.03.2019 г., но неправилно приел, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати действително извършените от страна на ищцовото дружество работи и доставки. Изводите си относно неплатено задължение по процесните осем фактури съдът бил изградил без да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не взел предвид доводите на ответната страна по същество. Не били обсъдени заявените с исковата молба правоизключващи възражения – че „Обитех“ ЕООД е заплатило сума, по-голяма от посочената в договора; че плащания са извършвани до момента, в която е установено, че отношенията излизат извън обема на договорите с първоначалния възложител „Агробурел“ ЕООД и заявените за плащане количества не отговарят на действително извършените; че фактурите не представляват основание за възникване на задължения, а представения протокол от м. 08.2019 г. съдържа неверни констатации и е оспорен по отношение на отразените количества. Според жалбоподателя от събраните доказателства се установява и по-точно от приетите заключения, разгледани в тяхната съвкупност, се установявало, че ответното дружество е заплатило всички свои задължения за действително извършени работи и доставки по процесния договор.

Заключението на СТСЕ, изготвено от вещото лице инж. Б. Т. опровергавало съдържанието на приемо-предавателния протокол от 31.08.2019 г. Ответната страна била провела успешно насрещно доказване, с което се установявало пълно изпълнение на задълженията за плащане на „Обитех“ ЕООД. Въпреки това и в нарушение на закона съдът приел исковата претенция за основателна. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и исковете изцяло отхвърлени.

Ищецът „Рент А Кар Сити София“ ЕООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Рент А Кар Сити София“ ЕООД твърди в исковата молба, че по силата на договор от 01.03.2019 г., сключен с ответника „Обитех“ ЕООД, в качеството му на възложител, се задължил, в качеството му на изпълнител, да извърши СМР и доставка на инертни материали, съгласно одобрени проекти на обект зърнобаза – Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, общ. Драгоман. Поддържа, че изпълнил точно, в срок и добросъвестно договорните си задължения, като извършил заявените доставки и услуги. Твърди, че ответникът „Обитех“ ЕООД не изпълнил задължението си по договора да заплати стойността на извършените услуги по 8 броя фактури, издадени в периода от 31.08.2019 г. до 19.06.2020 г. Уточнява, че по фактурата от 31.08.2019 г. ответникът извършил частично плащане в размер на 20 000 лева. Общата стойност на задълженията на „Обитех“ ЕООД по осемте фактури възлиза на 72 988,77 лева с ДДС.

Ищецът е поддържал още, че в подписания между страните договор, в чл. 7.1. от 2 него, било уговорено, че всяка страна изпада в забава след изтичането на 30 дни от срока за извършване на съответното действие и доколкото в издадените фактури не бил посочен срок за плащане, то следвало да се приеме, че те са дължими на датата на издаването им, като ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни от датата на издаването им. Сочи, че дължимата лихва по осемте фактури е в общ размер на 20 231,26 лева.

Предвид изложеното е поискал да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца главница по описани подробно осем фактури (57 438,15 лева с ДДС по фактура № 0000000433/31.08.2019 г.; 3 983,92 лева с ДДС по фактура № 0000000455/30.11.2019 г.; 2 678,44 лева с ДДС по фактура № 0000000476/31.01.2020 г.; 494,78 лева с ДДС по фактура № 0000000494/28.02.2020 г.;

514,16 лева с ДДС по фактура № 0000000502/31.03.2020 г.; 5 416,99 лева с ДДС по фактура № 0000000511/30.04.2020 г.; 2 1 628,11 лева с ДДС по фактура № 2000000015/15.06.2020 г. и 834,22 лева с ДДС по фактура № 2000000016/19.06.2020 г.) в общ размер на 72 988,77 лева, представляваща дължимо и изискуемо вземане вследствие на възложена, изпълнена и приета работа по договор от 01.03.2019 г., както и законната лихва, дължима от падежа на всяка фактура до 04.08.2022 г., в общ размер на 20 231,26 лева (като подробно е индивидуализиран размера на лихвата по всяка фактура), ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендирал е разноски за съдебното производство и за производството по обезпечаване на бъдещ иск.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Обитех“ ЕООД е оспорил предявените искове като неоснователни. Твърдял е, че е погасил всички задължения за действително извършени от ищеца работи и доставки по процесния договор. Посочил е, че инвеститор на обект „Зърнобаза“, Стопански 1 двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с.

Габер, общ. Драгоман“ било дружеството „Агробурел“ ЕООД. „Обитех“ ЕООД поело изграждането на обекта и доставката на оборудване за него по силата на два договора, сключени между „Агробурел“ ЕООД, като възложител/купувач и „Обитех“ ЕООД, като изпълнител/продавач – Договор за строителство от 05.06.2017 г. и Договор за покупко-продажба и пускане в експлоатация на оборудване от 06.06.2017 г. Обектът бил въведен в експлоатация съобразно изискванията на закона. Извършените строително-монтажни работи и техния обем били установени с Приемо-предавателен протокол, подписан между „Обитех“ ЕООД и „Агробурел“ ЕООД на 16.02.2021 г.

Процесният договор, подписан на 01.03.2019 г. между „Обитех“ ЕООД и „Рент а Кар Сити София“ ЕООД, на който се основава исковата претенция, бил сключен по искане и настояване на г-н Я. М. Н. – собственик на „Агробурел“ ЕООД, който му обяснил, че собственикът и управител на „Рент а Кар Сити София“ ЕООД – И. Г. М. е негов зет и затова би искал той да вземе участие в изграждането на обекта и по този начин да го подпомогне финансово. Посочил е още, че към договора не била изготвена спецификация относно необходимите за изграждането на обекта материали, количества, качествени показатели и график за доставяне. Стойността на СМР, съгласно процесния договор била посочена общо и възлизала на 91 120 лева без ДДС.

До момента обаче заплатил на ищеца 93 192,46 лева, което надвишавало значително сумата по договора. Ответникът извършвал плащания към ищеца по процесния договор до момента, в който установил, че отношенията им излизат от обема на договорите с „Агробурел“ ЕООД и че заявените за плащане количества и видове работи не отговарят на действително извършеното и предвиденото в проекта.

Представените с исковата молба фактури, освен тази с № 433, не били подписвани от него. Твърди, че не са изпълнени посочените в протокола от м. 08.2019 г. количества, видове и обеми, както и че качествата на доставените материали не отговоряли на предвидени в проекта за изграждане на обекта. Затова, след като превели сумата 20 000 3 лева по посочения протокол, продължили работата си по обекта самостоятелно до неговото завършване без участието на „Рент а Кар Сити София“ ЕООД. С оглед изложеното ответникът е поискал да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

Депозирани са съответно допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба, в които всяка страна оспорват върденията на насрещната страна.

За установяване твърденията на страните п оделото са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на СТЕ и ССЕ, изслушани са и свидетелски показания, от които се установява следното:

На 05.06.2017 г. е сключен договор за строителство между „Обитех“ ЕООД, като изпълнител и „Агробурел“ ЕООД, като възложил за извършване на СМР по изграждането на обект: „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с.

Габер, общ. Драгоман“. На 06.06.2017 г. между същите страни е сключен договор за покупко[1]продажба и пускане в експлоатация на оборудване, с който „Обитех“" ЕООД се задължава да продаде, достави и пусне в експлоатация Силозно складово стопанства. На 16.02.2021 г. между „Обитех“ ЕООД и „Агробурел“ ЕООД е подписан приемо-предавателен протокол за удостоверяване на извършените по горепосочените договори работи. На 02.02.2021 г. е издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15.

На 01.03.2019 г. е сключен договор, с който „Обитех“ ЕООД, като възложител възлага, а „Рент а Кар Сити София“ ЕООД, като изпълнител приема да извърши срещу заплащане СМД и доставка на инертни материали, съгласно одобрени инвестиционни проекти на обект „Зърнобаза, Стопански двор, ПИ 011029, м. Гърла бара, с. Габер, община Драгоман. Съгласно чл. 2 стойността на договорените строително-монтажни работи е 91 120 лева без ДДС и се уговоря и потвърждава при двустранно подписан протокол за извършени СМД и доставка на инертни материали, който става неразделна част от договора. В чл. 4.5. е уговорено, че при строителство на допълнителен обем извън първоначалния се доплаща по единични цени за видовете работи, фиксирани в Приложение 1.