Решение № 134 от 05.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20235300900189 по описа за 2023 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано по жалба на „АГРОКОМЕРС-МАРИЦА“ АД, ЕИК

115257795, чрез пълномощник – адв. М., против отказ № 20230320153008/21.03.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20230320153008/20.03.2023г. за вписване в търговския регистър на следните обстоятелства: деноминиране на капитала, като от 220 000 000 неденоминирани лева, същият става 220 000 лв. разпределен в 22 000 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка от 10 лв.; намаляване на капитала на дружеството със стойността на обезсилените акции на изключен акционер, като заявеният за вписване капитал е в размер на 92 730 лв. и вписване на едноличен собственик на капитала.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 21.03.2023г, а жалбата е входирана в Агенцията на 28.03.2023г. Доколкото изхожда от легитимирана страна – подател на заявление в регистърното производство, е процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения:

Мотивите за отказа на длъжностното лице по регистрация са следните:

1 първо, след извършени пресмятания се установява, че заявеният за вписване и посочен в устава капитал не съответства на капитала, който се получава след намаляване на вписания капитал със стойността на акциите на изключения съдружник. При капитал от 220 000 лв. след намаляването му с 127 300 лв., размерът на капитала би следвало да бъде 92 700 лв., а не, както е прието от общото събрание и посочено в учредителния акт 92 730 лв. Второ, видно от обявения по партидата на дружеството Устав на същото, съгл. чл.12, ал.5, изр.З - свикването на общото събрание се прави чрез покана, обнародвана в "Държавен вестник", като на поименните акционери се изпраща и писмена покана. Разпоредбата на Устава, предвиждаща обнародване на поканата в "Държавен вестник", която е приета след промяната на чл. 223 от ТЗ, в сила от 01.06.2019 г., предвижда също и кумулативното изпращане и на писмена покана до поименните акционери, което изискване не е спазено в настоящия случай, поради което ОСА, проведено на 16.11.2021 г., не е редовно свикано и решенията, взети при нередовно свикано ОСА, са незаконосъобразни. Трето, към заявлението не е представено заверено актуално извлечение от книгата на акционерите за притежателите на поименни акции, от което да се установят обстоятелствата относно името и адреса, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции, видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите, във връзка с установяване на кворума и мнозинството за вземане на решения от ОСА, съотв. законосъобразността на свикване и провеждане на ОСА. Не се установява и заявеното за вписване обстоятелство, че акционерът Община Марица е едноличен собственик на капитала, доколкото не са представени неговите акции/временни удостоверения, както и заверено извлечение от книгата на поименните акционери.

В жалбата констатациите на ДЛР не се оспорват, а правната им преценка, поради което повдигнатият пред съда спор е правен, а не фактически.

Жалбоподателят поддържа, че действително сборът на записания от двамата акционери капитал е в размер на общо 220 030 лв, но в търговския регистър размерът на капитала е посочен в общ размер на 220 000 лв. като резултат от фактическа грешка, допусната още с решението за вписване на дружеството в търговския регистър. Според него тази фактическа грешка не се отразявала на законосъобразността на заявеното за вписване в търговския регистър решение за намаляване на капитала, като реално по този начин се извършвало отстраняването й.

Този довод на жалбоподателя не може да бъде споделен.

Според чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува, а според ал. 2 невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.

2

Т.е. вписаното обстоятелство се счита за действително съществуващо до заличаването му по надлежния ред, а този ред е предвиден в чл. 29 и чл.

30. Не може по сочения от жалбоподателя начин да се отстраняват „фактически грешки“ във вписванията, като предприетите от дружеството процедури, за да са законосъобразно проведени, следва да отговорят на вписаните обстоятелства, които се счита, че достоверно отразяват действителната фактическа обстановка.

Само на това основание отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

За пълнота ще се посочи, че и останалите изводи на ДЛР са правилни и законосъобразни.

Жалбоподателят признава неспазването на предвиденото в Устава, но счита, че то противоречи на последващото законодателно изменение, т.е. на норма от по – висок ранг. Щом обаче уставът изисква изпращането на писмена покана на поименните акционери, това изискване следва да бъде спазено, за да е законосъобразно свикването на ОС, оттам и на взетите на него решения. И този ред не може да бъде заобиколен без изменения на Устава и предвиждане на по – облекчен начин за свикване на ОС, нито може да се приеме, че последващи законодателни изменения, предвидащи по – облекчена процедура, автоматично се прилагат без нужда от надлежно изменение на уставните разпоредби. Дружеството не може да извлича ползи от собственото си бездействие в тази посока по предложения от жалбоподателя начин.

Не се споделя и мнението му, че не било нужно към заявлението да се представи заверено извлечение от книгата на поименните акционери или акции/временни удостоверения, удостоверяващи, че акционерът Община Марица е едноличен собственик на капитала. Без тях, както обосновано поддържа ДЛР, не могат да се установят обстоятелствата относно името и адреса, ЕГН/ЛНЧ или ЕИК на притежателите на поименните акции, видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите - за установяване на кворума и мнозинството за вземане на решения от ОСА, съответно законосъобразността на свикване и провеждане на събранието, нито че акционерът Община Марица е едноличен собственик на капитала, а всичко това е в обхвата на дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 от закона.

Поради това жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.

В настоящото производство разноски не се дължат. Към настоящия момент вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК.

Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни 3 производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „АГРОКОМЕРС-МАРИЦА“

АД, ЕИК 115257795, чрез пълномощник – адв. М., против отказ № 20230320153008/21.03.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх.

№

20230320153008/20.03.2023г. за вписване в търговския регистър на следните обстоятелства: деноминиране на капитала, като от 220 000 000 неденоминирани лева, същият става 220 000 лв. разпределен в 22 000 бр. поименни акции с номинална стойност на всяка от 10 лв.; намаляване на капитала на дружеството със стойността на обезсилените акции на изключен акционер, като заявеният за вписване капитал е в размер на 92 730 лв. и вписване на едноличен собственик на капитала.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4