Решение № 120 от 24.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500213 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх№9905/19.03.2024г. от С. Д. К. против решение № 345/12.03.2024г. ,постановено по гр.д.1943/2023г. по описа на ОСПловдив в частта ,в която е отхвърлен предявения от него против П. иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 2 000 лв. до пълния предявен такъв от 30 000 лв.По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, жалбоподателята заявява искане решението в тази му част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде уважен в пълен размер като претендира и присъждане на разноски –присъждане на адвокатско възнаграждение полза на адв.П. Д. на основание чл.38 от ЗА.

Въззиваемата страна П. не е депозирала отговор.

Контролираща страна АПП взема становище за неоснователност на въззивната жалба и заявяван искане същата да бъде оставена без уважение Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като 1 постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от С. Д. К. против П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.

,които вреди са настъпили в резултат на наказателни преследвания ,приключили с постановление за прекратяване от 01.07.2020г. на РП Пловдив за прекратяване на наказателно производство по ДП№ 341 / 2018 г. по описа на РПУ С. и с оправдателна присъда по НОХД 4696/2021г. по описа на РС – Пловдив,потвърдена с решение по ВНОХД № 1274/2022г. по описа на ОСПловдив ,ведно със законна лихва ,считано от 01.10.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът е твърдял ,че срещу него били образувани две наказателни производства, първо от което било досъдебно производство с № 341/2018г. по описа на РУ на МВР - гр. С., за това, че на 07.05.2018г. в гр. С. С. К. е изтезавал малолетното си дете - престъпление по чл. 187 от НК. Това производство с постановление от 14.05.2019г. е било спряно, а с постановление от 01.07.2020г. било прекратено от наблюдаващия прокурор.

В рамките на разследването, ищецът бил разпитван в качеството на свидетел.

Макар до обвинение да не се стигнало, ищецът е настоявал , че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, доколкото използваната от законодателя терминология в чл. 2,ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в по-широк смисъл, без значение дали лицето е привлечено в качеството на обвиняем.

Междувременно било образувано производство по обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за това ,че на 13.02.2019г. ищецът пред надлежен орган на властта, като свидетел извън случаите по чл. 119 и чл.

121от НПК, устно и съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че не е ударил сина си. Повдигнато било обвинение като с присъда по НОХД № 4696/2021г. на Районен съд - Пловдив, V н.с., ищецът бил оправдан , а присъдата - потвърдена с Решение по ВНОХД № 1274/2022г. на ПОС, което е влязло в сила на 01.10.2022г.

Твърдял е понататък ,че е претърпял вреди вследствие на двете наказателни производства, тъй като и двете обвинения касаят умишлени престъпления, едно от които е тежко и са продължили извън разумните срокове. Освен това е поддържал,че наказателното преследване е било проведено успоредно във времето на спор за родителски права, воден между ищеца и бившата му съпруга, което е довело до риск то да намери негативно отражение при постановяване на решението по гражданскоправния спор и тъй като упражняването на родителските права били предоставени именно на него,поради обвинението ,че е пребил детето си ищецът изпитвал допълнителен стрес и страх от потенциалната опасност децата принудително 2 да бъдат изведени от семейната среда и родителските права да бъдат предоставени на майката .Посочил е освен това ,че случаят бил медийно отразен в електронни издания на средства за масова информация като в повечето случаи се акцентирало ,че ищецът изтезавал детето си .Ето защо и претендира да е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 30 000 лв.

Ответникът П. е оспорил иска по основание и размер като заявява искане искът да бъде отхвърлен по отношение на първото наказателно производство изцяло ,а по отношение на второто да бъде приложен принципа на справедливост съобразно чл.52от ЗЗД.

Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел ,че с постановление от 17.12.2018г. на прокурор при РП Пловдив е образувано досъдебно производство : пр.пр. №8844/2018г. ,дознание №341/2019г. по описа на РУП С. за престъпление по чл.187 от НК,по което досъдебно производство няма привлечено към наказателна отговорност лице и същото е прекратено с постановление от 01.07.2020г. Приел е ,че с постановление от 04.02.2021г. на прокурор при РП Пловдив е образувано досъдебно производство 36/2021г. за това, че на 13.02.2019г. пред разследващ полицай по ДП № №341/2019г. по описа на РУП С., ищецът като свидетел е потвърдил неистина и с постановление от 28.04.2021г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290,ал.1 от НК. Посочил е ,че на 17.07.2021г. е внесен обвинителен акт, образувано е НОХД № 4696/2021г. по описа на РС Пловдив и с присъда постановена на 07.04.2022г. С. К. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.290, ал.1 от НК като присъдата е влязла в законна сила на 01.10.2022г.,когато с Решение №244 постановено на 01.10.2022г. по внохд № 1274/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е потвърдена.

При тази фактическа обстановка и във връзка със събраните по делото доказателства съдът е приел по отношение на ищеца да е налице незаконно водено наказателно производство единствено във връзка с обвинение по чл.290 ал.1 от НК,приключило с оправдателна присъда ,от което ищецът е претърпял единствено т.нар. обичайни вреди .Приел е за недоказани твърдените от него специфични вреди ,а именно медийната разгласа ,както и притесненията ,произтичащи от паралелно воденото гражданско производство във връзка с упражняване на родителските права от страна на ищеца по отношение на двете му деца,поради което е приел дължимото обезщетение да е в размер на 2 000 лв. ,до който размер е уважил предявения от К. иск.

Недоволен от този резултат е останал последния ,който счита ,че от гледна точка на гражданската отговорност ищецът е обвивен в извършване на две престъпления – за изтезание на сина си и за лъжесвидетелстване като настоява ,че употребеният в чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обвинение в извършване на престъпление следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния 3 деликт ,а не в тесния му наказателно процесуален смисъл ,както и че съдът неправилно не е съобразил при определяне размера на обезщетението тежестта на престъпленията ,продължителността на наказателните производства ,която според жалбоподателя е извън разумния срок ,факта ,че К. не е осъждан,както и че не е отчел медийната разгласа за това ,че е изтезавал сина си ,а също и допълнителните притеснения ,произтичащи от опасността поради наказателните производство за това ,че изтезава детето си ,да му бъдат отнети предоставените му родителските права и децата да бъдат изведени принудителното от средата, в която се чувстват добре , при това при изразено тяхно желание да живеят именно с баща си.

Няма спор по делото ,а и се установява от приложените по същото доказателства ,че е било образувано ДП № 341 / 2018 г. по описа на РПУ на МВР гр.С. против неизвестен извършител за това ,че на 17..05.2018 г. е изтезавал малолетното дете Д. К. ,син на ищеца ,по което наказателно производство последният е разпитан като свидетел като няма повдигнато обвинение и лице ,привлечено към наказателна отговорност за това престъпление . Няма спор и за това ,че производството е било спряно ,тъй като е прието ,че от събраните материали в хода на разследването се установява да не касае за деяние ,попадащо в обхвата на чл. 187 от НК ,а в обхвата на чл.131 ал.1 т.4 от НК ,извършено от ищеца спрямо неговия малолетен син ,наказателното производство за което обаче се възбужда по тъжба на пострадалия и тъй като такава не е постъпила в шестмесечен срок с постановление от 01.07.2020 г. производството е прекратено .Ищецът е поддържал ,че независимо от това ,че същият не е привлечен като обвиняем , ответникът отговаря за вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,тъй като обвинение в престъпление следва да се тълкува в по-широк смисъл,а не в тесния му наказателно процесуален такъв като се е позовал на решение № 50009 / 08.02.2023г. ,постановено по гр.д.932/2022 г. на ВКС ,III г.о.,постановено по реда на чл.290 от ГПК ,в което е прието ,че лицето ,против което е образувано наказателно производство търпи вреда от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите ,когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение . В случая наказателното преследване не е водено против ищеца, а против неизвестен извършител и в това производство същият е разпитан като свидетел .Разследващите органи имат законово задължение да извършат проверка при подаден сигнал против конкретно лице ,в което се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер ,какъвто е настоящия случай .

Данни за извършено престъпление по чл.187 от НК се съдържат в обясненията на съпругата на ищеца ,дадени по друг повод ,което ответникът е приел като достатъчно основание за образуване на досъдебно производство ,разследването по което обаче се е водело против неизвестен извършител ,а ищецът е имал процесуалното качество на свидетел ,в което качество единствено и едноразово са му били снети показния .В тази връзка също така е налице и друга практика на ВКС ,обективирана в решение № 50047 / 4

10.03.2023г. ,постановено по гр.д.3092/2022г. по описа на ВКС IVг.о. , с което се приема ,че доколкото само лице ,което е привлечено в качеството си на обвиняем може да бъде оправдано ,наказателното производство против него да бъде прекратено ,погасено по давност или амнистирано ,то само такова лице ,а не и останалите субекти на наказателно процесуалните отношения ,може да претендира обезщетение за вреди от незаконната дейност на провозащитните органи. В същото решение е посочено ,че държавата не носи отговорност по реда на ЗОДОВ тогава ,когато производството е образувано против неизвестен извършител и е прекратено без да бъде повдигнато обвинение ,а лицето ,претендиращо обезщетение ,е имало единствено процесуалното качеството на свидетел.

В конкретния случай ,дори и да се приеме разширително тълкуване на понятието „обвинение в престъпление „ за нуждите на специалния деликт ,както настоява жалбоподателят ,наказателното производство по ДП № 341 /2018 г., прекратено без да е повдигнато обвинение , не се е водело против ищеца , а против неизвестен извършител.В това производство от ищеца,който е имал качеството на свидетел, са били снети единствено и едноразово показания без да са предприемани каквито и да било други процесуални действия ,сочещи на това ,че макар наказателното производство да е образувано против неизвестен извършител, на практика се е водело именно и конкретно против ищеца ,при което положение и при разширително тълкуване на понятието „обвинение в престъпление „ ,да може евентуално да се приеме ,че държавата в лицето на прокуратурата отговаря за вреди по реда на чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ ,каквато е била фактическа обстановка по цитираното от жалбоподателя гр.д. ,по което е постановено решение № 50009/ 08.02.2023г. на ВКС.