Определение № 949 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Варна, 03.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900183 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. С. Д. от АК Варна в качеството й на ликвидатор на „КУЛИШ“ ЕООД – в ликвидация, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 243/02.06.2023г. по описа на ВОС по делото, като бъдат присъдени на разноските, направени от молителя в производството по обжалване на постановения отказ от Агенция по вписванията за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 157,50 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Агенция по вписванията депозира отговор, с който изразява становище за недопустимост на молбата, поради липса на депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК и неоснователност на искането, поради охранителния характер на производството. Счита, че разноските по делото следва да бъдат за сметка на жалбоподателя, поради което моли за оставяне без разглеждане на молбата като недопустима или - без уважение като неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

Молбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, представен е списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения:

Спорният въпрос в случая е свързан с това присъждат ли се разноски в производството по обжалване на откази за вписвания и обявявания в ТРРЮЛНЦ. Следва да се отбележи, че по така зададения въпрос е налице формирана постоянна практика на ВКС. В същата се приема, че регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Глава 49 от ГПК. Едностранният характер на производството е несъвместим с отговорността за разноски, тъй като общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК е, че разноските са за сметка на молителя.

В решението си ВОС е мотивирал своето становище по въпроса с изложените съображения в синхрон със застъпената практика. Преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства, съдът не намира основание да измени горните изводи. Отговорност за разноски се носи за 1 исковите, обезпечителните и изпълнителните производства, които са с двустранен характер, а по отношение на охранителните такива не е предвидена такава възможност /чл. 541 ГПК/. Изменението на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не води до промяна в характера на производството по обжалване, което продължава да е едностранно охранително.

Предвид горното, съдът не констатира наличието на основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на такива на жалбоподателя. Изложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 14174/07.06.2023 г. на „КУЛИШ“ ЕООД – в ликвидация чрез адв. С. Д. – ликвидатор на дружеството за изменение на решение № 243/02.06.2023г. по т.д. № 183/2023г. описа на ВОС, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2