Решение № 4253 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330106469 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Д. Д. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ***, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока за отговор на исковата молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Л. Д. Д. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 1746,73 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***, подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба 12.06.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията. Този иск е предявен за разглеждане при условие на уважаване на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При условията на евентуалност „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Л.

Д. Д. кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2077,21 лв. - незаплатена главница по договор за паричен заем № *** и сумата от 254,04 лв. - начислена договорна лихва, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск - 12.06.2024 г., до окончателното заплащане на задължението. Този иск е предявен за разглеждане при условие на отхвърляне на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ***. Посочва, че по договор за предоставяне на гаранция ищецът дължи възнаграждение на гаранта в размер на 2742,48 лв., платимо разсрочено на падежните дати на вноските по паричен заем. Ищецът поддържа, че процесните договори са нищожни. Счита, че процесният договор за паричен заем е нищожен 1 на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не отговарял на действително приложения, като в ГПР по договора била включена единствено възнаградителната лихва и реални приложеният бил различен от посочения в договора за кредит, тъй като в него не било включено възнаграждението за гарант към „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 2742,48 лв. Уговореното възнаграждение за гарант представлявало разход по кредит, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, който е индикатор за общото оскъпяване на кредит- чл.

19, ал. 1 и 2 ЗПК. Ищецът извежда този извод от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК. Излага, че получаването на кредита било обусловено от сключването на договора за гаранция от страна на кредитополучателя, за което той дължал такса. Сочи, че поради нищожността на кредитната сделка не била произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник по договора за предоставяне на гаранция, доколкото той бил с акцесорен характер. Доколкото договорът за кредит бил нищожен, то договорът за предоставяне на гаранция бил лишен от правно основание и евентуално от предмет, поради което също бил нищожен.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Процесният договор за паричен заем бил действителен и бил в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в него бил посочен годишният процент на разходите, посочена била общата сума, дължима от потребителя и посочени били и взетите предвид допускания. ГПР и общата дължима сума по договора били изчислени към момента на сключване на договора съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочените параметри в договора били коректни. ГПР бил изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и неговият размер бил в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърдението, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем в него следвало да се включи възнаграждението по договора за поръчителство било несъстоятелно, тъй като то не било част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция било отделно облигационно правоотношение с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем и възнаграждението по него не представлявало пряк разход, свързан с кредита, тъй като сключването на договора с дружеството-гарант не било задължително условие за получаване на кредита. Ищецът по собствена воля избрал да обезпечи задължението си по договора за заем чрез поръчителство, имайки на разположение три алтернативни начина за обезпечаване.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран и отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Твърденията, че договорът за предоставяне на поръчителство не породил правни последици, доколкото обезпечавал нищожна правна сделка поради акцесорност на договора, били несъстоятелни. Договорът за поръчителство не можел да бъде нищожен, доколкото има главен дълг дори при обявяване на договорът за потребителски кредит за недействителен. Излага, че клаузите, определящи основния предмет на договора и възнаграждението/цена, както и съответствието между възнаграждение и доставената стока или услуги не подлежали на преценка за неравноправност, ако били изразени по ясен и разбираем начин. Условията в договора били така описани, че всеки относително осведомен потребител би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за себе си. Ищецът и преди ползвал услугите на ответното дружество, имал и предходни договори за поръчителство при същите условия, поради което твърдението, че той не е могъл да разбере икономическите последствия били несъстоятелни.

2

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 3000 лв. срещу насрещното задължение на последния да заплати сумата от 3575,52 лв. на 26 равни двуседмични вноски - всяка в размер от 137,52 лв., в срок до 23.02.2023 г. Твърди, че при обявяване на кредита за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, като предявява насрещен иск за сумата от 1746,73 лв., представляваща стойността на главницата след прихващане на заплатената лихва. При условията на евентуалност - при отхвърляне на главния иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за присъждане останалите непогасени вноски за главница и възнаградителна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените за разглеждане насрещни осъдителни искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Л. Д. Д., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по договора е заплатил суми в общ размер на 1934 лв., като с оглед твърдяната недействителност на договора и на основание чл. 23 ЗПК твърди, че единствено е дължал главница по договора в размер на 3000 лв., поради което сочи, че дължи единствено сумата в размер на 1066 лв. С оглед на изложеното иска да бъде отхвърлен предявения насрещен иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване на недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на правно основание и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Изи Асет Мениджмънт“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 79 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД От събраните по делото доказателства се установява, че между Л. Д. Д. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът е предоставил на кредитополучателя сумата от 3 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 26 двуседмични погасителни вноски - всяка в размер на сумата от 137,52 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 3575,52 лв.

Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 41,71 %.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните 3 обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и Л. Д. Д.- потребител. По силата на така сключения договор съгласно чл. 1 от него по възложение на потребителя дружеството поема задължение да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 3000,00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължението за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащане на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Установено е, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора и в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т.