Решение № 41 от 20.01.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20244430201885 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 24-1772-000262/19.09.2024 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОД на МВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, на Ю. А.

Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: НП е връчено на трето лице, вместо – лично на жалбоподателя, с което е препятствано правото му на защита. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство като изтъква, че в действителност, като водач е използвал съответния обезопасителен колан, по време на движение. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Допълва, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила – в АУАН/НП бланкетно е посочено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е негова собственост, без да е уточнено чия собственост е. Пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и 1 неправилно, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 ЗА.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОД на МВРПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената жалба.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, по нейната основателност, намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1166816/24.08.2024г. от страна на М. П. Н. – мл.*** при 01 РУ-ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля С. С. М. и нарушителя – Ю. А. Х.. Съставен е за това, че на 24.08.2024г. около 20:02 часа в с.ОДЪРНЕ, ул. „***“ №8, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № ***, който не е негова собственост, извършва следното нарушение: не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобилът – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Нарушителят не се ползвал от правото на възражения при съставяне на АУАН; такива не е депозирал и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Ю.

А. Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.8 – 19 от делото/. Неоснователно се изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, действително, в АУАН/НП бланкетно е посочено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил, не е негова собственост, без да е уточнено чия собственост е, но това е въпрос, напълно неотносим към предмета на доказване по делото, както и към фактите и обстоятелствата на твърдяното нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП. Същите обстоятелства, впрочем, са подробно изложени както в АУАН, така и в НП и по никакъв начин не ограничават нарушителя при упражняване правото му на защита. Аналогично, на второ място, неотносим към законосъобразността на Наказателното постановление е въпросът кому е бил връчен екземпляр от същото. Дори да се приеме, че вместо лично, това е извършено спрямо трето лице, последното обстоятелство по никакъв начин не 2 повлиява законосъобразността /или липсата на такава/, на издаденото НП, а това, че жалбоподателят все пак не е бил ограничен в упражняването правото си на защита, по категоричен начин следва от самия факт на завеждане на настоящото АНД пред РС-ПЛЕВЕН. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.

По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. П. Н., С. С. М., както и писмени доказателства /л.30, л.33 от делото/. Съдът намира, че показанията на свидетелите Н. и М. са относително подробни, последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което ги преценява като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на двамата свидетели, отразената в АУАН/НП фактическа обстановка се установява по убедителен начин, Съдът я приема за доказана - и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена. Тук следва да бъде подчертано, че твърдяното в процесната жалба, а именно - че всъщност, Х. е бил с поставен обезопасителен колан по време на движение на управляваното от негова страна МПС, не само не се доказа, но и се опровергава по категоричен начин от показанията на свидетелите Н. и М..

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“, като чл.137а ал.2 ЗДвП предвижда изчерпателно изброени изключения от така инкорпорираното правило за поведение - досежно бременните жени, лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди, водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място, инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. Видно е, че е налице въведено задължение за водачите да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, освен в лимитативно предвидени от Закона случаи – и също така е видно, че при описаните и приети по-горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а същевременно, не е бил в кръга на лицата, спрямо които е предвидено изключение по чл.137а ал.2 ЗДвП - и нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се явява доказано по несъмнен начин.

Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.183 3 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът на наложеното административно наказание не подлежи на обсъждане, тъй като административнонаказващият орган коректно е съобразил размера на абсолютно определената санкция. Не на последно място, случаят не може да се разглежда като „маловажен“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Касае се за нарушение от категорията на формалните такова, което не предвижда настъпването на конкретен противоправен резултат, т.е. липсата на вредни последици е част от правната характеристика на деянието. Същевременно, не са налице доказателства в подкрепа на това, че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП, напротив – обществената му опасност е типична.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1772000262/19.09.2024 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОД на МВР-ПЛЕВЕН, 01 РУ-ПЛЕВЕН, с което на Ю. А. Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4