Решение № 4584 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4584 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20261100505893 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 436 и чл. 437 ГПК.

Образувано е по жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу постановление № 3132/14.04.2026 г. по изп.д. № 20267900400906 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че преди образуване на изпълнителното дело е изпълнил изцяло задължението си към взискателката адв. Р. К. Р.. Твърди, че на 12.12.2025 г. е превел по изрично посочена от нея банкова сметка на Адвокатско съдружие „Про Леге Адвайз“ сумата 3 100 лв., от която 2 100 лв. са предназначени за погасяване на присъденото в нейна полза възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а 1 000 лв. – за погасяване на присъденото в полза на адв. В. Т. възнаграждение. Моли постановлението да бъде отменено и изпълнителното производство да бъде прекратено. Претендира разноски.

Взискателката оспорва жалбата. Поддържа, че сумата не е платена в нейна полза, тъй като в платежното нареждане е посочен Б.Л.П., а не тя и адв. Т.. Сочи, че преводът е постъпил по сметка на адвокатското съдружие, по която е следвало да бъдат получени и средства, дължими на П. във връзка с изп.д. № 500/2023 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Навежда и довод, че сумата 3 100 лв. впоследствие е предадена на П., поради което не е получила плащане на присъденото възнаграждение.

ЧСИ счита жалбата за неоснователна, като приема, че е налице спор относно предназначението на банковия превод, който не може да бъде разрешен в изпълнителното производство.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

1

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че с решение № 19612/31.10.2024 г. по гр.д. № 25295/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав, във връзка с решение № 6626/04.11.2025 г. по в.гр.д. № 1074/2025 г. по описа на Софийски градски съд, II-Ж въззивен състав, „Първа инвестиционна банка“ АД е осъдена да заплати на адв. Р. К. Р. сумата 2 100 лв., представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ пред първата инстанция.

Със същите съдебни актове банката е осъдена да заплати на адв. В. Т. сумата 1 000 лв.

– възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ пред въззивната инстанция, както и на Б.Л.П. сумата 162,96 лв. разноски.

Въз основа на издадения на 20.02.2026 г. изпълнителен лист в полза на адв. Р. е образувано изп.д. № 20267900400906 по описа на ЧСИ Р.М.В.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 31.03.2026 г.

Преди образуване на изпълнителното дело между банката и адв. Р. е водена електронна кореспонденция относно доброволното изплащане на присъдените възнаграждения. На 27.11.2025 г. банката е поискала да бъдат посочени банкови сметки на адв. Р. и адв. Т. за превод на дължимите адвокатски възнаграждения. В отговор адв. Р. е уведомила банката, че присъдените в полза на нея и на адв. Т. суми могат да бъдат платени по банковата сметка на Адвокатско съдружие „Про Леге Адвайз“ с IBAN ********. Изрично е поискала в основанието на превода да бъдат посочени номерът на съдебното дело и трите имена на лицето, в чиято полза се извършва плащането.

На 09.12.2025 г. банката е уведомила адв. Р., че преводът към нея ще бъде извършен през следващата седмица, като същевременно е поискала банкова сметка на Б. П., по която да му бъдат възстановени събрани от него суми. В отговор адв. Р. е поискала сумата за П. да бъде преведена по същата сметка, тъй като спрямо банковата му сметка е бил наложен запор. Посочила е, че в основанието на такъв превод следва да се отразят възстановяване на суми по изп.д. № 500/2023 г. по описа на ЧСИ С.Я. и трите имена на П.. Банката е заявила, че за превеждането на сумите на П. по посочената сметка следва да получи неговото писмено съгласие. Впоследствие е изпратено пълномощно от П., с което той овластява адвокатското съдружие да получи по тази сметка суми, подлежащи на възстановяване по изп.д. № 500/2023 г.

На 12.12.2025 г. банката е наредила превод в размер на 3 100 лв. по посочената от адв. Р. банкова сметка на Адвокатско съдружие „Про Леге Адвайз“. Като основание е посочено: „плащане по решение № 6626/04.11.2025 г. по гр.д. № 1074/2025 г. по описа на СГС, II-Ж състав“, като е отбелязано и името на Б. П.. Отделно от това по делото е представено платежно нареждане за сумата 9 088,54 лв., преведена по лична банкова сметка на Б. П., с основание решенията на Софийски районен съд и Софийски градски съд по спора между него и банката.

На 04.02.2026 г. адв. В. Т., като представляващ адвокатското съдружие, е предал на Б. П. в брой сумата 1 585 евро, представляваща равностойността на 3 100 лв. В разписката е посочено, че сумата е постъпила по банковата сметка на адвокатското съдружие от „Първа инвестиционна банка“ АД с основание плащане по решение № 6626/04.11.2025 г. по в.гр.д. № 1074/2025 г. на Софийски градски съд.

2

На 02.04.2026 г. банката е поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като е представила платежното нареждане за сумата 3 100 лв. и кореспонденцията между страните. С обжалваното постановление ЧСИ е отказал прекратяване.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая представените банкови документи, преценени във връзка с предхождащата ги кореспонденция, установяват, че сумата по изпълнителния лист в полза на адв. Р. е платена преди образуване на изпълнителното дело.

Преди нареждането на превода банката е поискала банкови сметки именно за заплащане на присъдените в полза на адв. Р. и адв. Т. възнаграждения. В отговор самата адв. Р. е посочила банковата сметка на адвокатското съдружие като сметка, по която тези суми могат да бъдат платени. Следователно банката е изпълнила по предварително указан от кредиторите платежен адрес.

Твърдението на взискателката, че посочената сметка е клиентска по чл. 39 ЗАдв, не се подкрепя с документ от обслужващата банка или с друг годен доказателствен източник относно режима, при който е открита. Поради това само обозначаването в кореспонденцията като „специална“ не е достатъчно, за да се приеме, че тя има правния режим на клиентска сметка по смисъла на посочената разпоредба.

Но и евентуалното качество на клиентска сметка не е решаващо за спора. От значение е, че самата адв. Р. изрично е посочила този IBAN на банката като сметка, по която следва да бъдат платени присъдените в полза на нея и на адв. Т. възнаграждения.

Следователно банката е изпълнила по предварително указан от кредитора платежен адрес. Дали използването на сметката за тази цел съответства на вътрешните отношения между адвокатското дружество, адвокатите и представлявания от тях клиент не може да бъде противопоставено на длъжника и извършеното от него плащане.

В същото време размерът на превода – 3 100 лв., съответства точно на сбора от дължимите на двамата адвокати възнаграждения – 2 100 лв. за адв. Р. и 1 000 лв. за адв. Т.. Той не съответства на присъдените в полза на Б. П. разноски, които възлизат на 162,96 лв. В платежното нареждане изрично е индивидуализирано производството, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист – в.гр.д. № 1074/2025 г. по описа на СГС, II-Ж състав, чрез посочване на постановеното по него решение № 6626/04.11.2025 г. Именно с този съдебен акт на адв. Р. и адв. Т. са присъдени възнагражденията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, чийто сбор съвпада с размера на преведената сума. Посочването на Б. П. в основанието на превода не променя този извод, доколкото той е страна по същото дело и процесуалното му представителство е осъществявано именно от адв. Р. и адв. Т..

Последващото предаване на сумата от адвокатското съдружие на Б. П. не може с обратна сила да измени основанието, на което банката е извършила плащането, нито да възстанови вече погасеното задължение. Дали адвокатското дружество е разпределило правилно постъпилите по сметката средства е въпрос от отношенията между него, адвокатите и Б. П.. Той не може да бъде противопоставен на банката, която е извършила плащане по посочена от кредиторите сметка и в размер, 3 съответстващ точно на присъдените в тяхна полза вземания.

Поради това обжалваният отказ за прекратяване следва да бъде отменен, а изпълнителното дело да се върне на съдебния изпълнител за постановяване на прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на спора взискателката следва да възстанови на жалбоподателя сторените разноски за производството по жалбата – 12,78 евро държавна такса и 100 евро юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление № 3132/14.04.2026 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20267900400906 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

ВРЪЩА изпълнително дело № 20267900400906 по описа на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата 112,78 евро, от която 12,78 евро – държавна такса, и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение за производството по жалбата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4