Определение № 67 от 14.04.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 106/2025
- Вид
- Определение № 67
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 14.04.2025
- Състав
- Павел Неделчев, Полина Пенкова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 132 · Наказателен кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 61, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67 гр. Габрово, 14.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Полина Пенкова
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20254200600106 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура - Габрово против определение № 56 от 18.03.2025 г. по ЧНД № 177/2025 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е отменено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.03.2025 г. по ДП № 1752 ЗМ-310/2024 г. по описа на РУ на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.
В протеста се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано, поради неправилна оценка на събраните доказателства. Прокурорът счита, че телесната повреда е причинена в състояние на афект от страна на извършителя Пл. И., тъй като пострадалият Г. П. първи го бил напръскал по очите и лицето със спрей, което било предизвикало у И. силни смущения в зрението, макар и временни, без последният да бил изразил каквито и да било нападателни действия спрямо П.. Освен това следвало да се има предвид, че дори да бъдела извършена съответна психолого-психиатрична експертиза, каквато към момента не била извършвана по останалите наказателни дела, съобразно приетата в Габровски съдебен район практика, и досъдебното производство да бъдело внесено в съда, то наказанието отново щяло да бъде налагане на възпитателна мярка по отношение на непълнолетния И.. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по протестираното определение и доводите на прокурора по частния протест, установи следното:
Частният протест е подаден в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.
1
Наказателното производство е образувано за това, че на 05.07.2024 г., около 21.58 часа, в гр. Габрово, на ул. ************ е причинена на Г. Р. П. от гр. Габрово средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на долна челюст - престъпление по чл. 129, ал.
1 от НК. По време на разследването не е привличано лице в качеството на обвиняем.
Въз основа на доказателствата по делото прокурорът е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която на 05.07.2024 г., около 21,30 часа, свидетелят А. Д. се прибирал към дома си на ул. ************* в гр. Габрово. В района на магазин „2+2” видял група малко по-големи от него момчета, които замеряли с празни пластмасови шишета възрастен мъж - пострадалия П.. Той заплашвал, че ще ги бие, а те го псували. Когато стигнал до съседния вход на блока, в който живее, Д. видял, че възрастният мъж извадил метален бокс и обръщайки се към свидетелите Л. Б. и Пл. И. пак им казал, че ще ги бие.
Свидетелят Д. позвънил на звънеца на майка си, за да му пусне ключовете и в този момент видял, че на по-малко от пет метра от него П. извадил флакон със спрей и напръскал в лицето Л. Б. и Пл. И.. Последният започнал да си търка очите, а П. отстъпил от групата момчета и застанал под козирката на входа. Свидетелят Пл. И. си наплискал очите с вода, която му занесли. Свидетелят П. извадил метален бокс и посегнал към свидетеля Л. Б., за да го удари, но той се отдръпнал. В този момент Пл. И. ударил с юмрук в челюстта на свидетеля П., който паднал на земята, след което И. го ритнали един път с крак в стомаха.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на пострадалия П. е причинено многофрагментно счупване на долната челюст с фрактурна линия, преминаваща през тялото на долната челюст вдясно и процесус кондиларис вляво – израстък на горната челюст, служещ за съчленяване в долночелюстната става (оформяне на три фрагмента). Травмата е причинила трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от един месец.
При така възприетата фактическа обстановка прокурорът е счел, че Пл. И. формално е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК. Към момента на извършване на деянието същият е бил непълнолетен. За да прекрати наказателното производство представителят на обвинението е приел, че е налице хипотезата на чл. 61, ал. 1 от НК, тъй като деянието е извършено поради увлечение и лекомислие.
Постановлението за прекратяване на производството е отменено с обжалваното определение. Първоинстанционният съд е намерил, че изводите на прокурора са прибързани, преждевременни и несъответстващи на събраните до момента материали по делото.
Посочил е, че лекомислието и увлечението не произтичат единствено и само от възрастта на извършителя, като това условие следва да бъде установено по експертен път чрез изготвяне на психологическа или комплексна психолого-психиатрична експертиза. На следващо място е обърнал внимание, че според чл. 61, ал. 1 от НК престъплението не следва да представлява голяма обществена опасност, като по обсъжданото производство наличието на този критерий изисква по-обстойно и по-задълбочено обсъждане, тъй като настъпилият вредоносен резултат представлява сериозно травматично увреждане на пострадалия, което е било неглижирано от прокурора.
2
Въззивният съд намира, че актът на районния съд е правилен и законосъобразен.
Освобождаването от отговорност на непълнолетен на основание чл. 61, ал. 1 от НК може да стане само при предвидените в тази норма предпоставки. Законът предписва наличие на три условия: деянието да не представлява голяма обществена опасност, деецът да го е извършил поради лекомислие или увлечение и спрямо него да може успешно да се приложи някоя от възпитателните мерки по ЗБППМН. В случая прокурорът изобщо не е разсъждавал по въпроса за обществената опасност на деянието, дали същата се отличава от типичната за подобен род престъпления против личността и защо. Абсолютно формално е изведен извод, че Пл. И. е извършил деянието поради увлечение и лекомислие. Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства. Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и последиците от извършването и други. В случая въпросите за емоционално-волевото състояние на непълнолетния, както и за неговите интелектуални и оценъчни способности изобщо не е изследвани. И за настоящия съд е несъмнено, че установяване на обстоятелствата дали непълнолетният деец е действал поради увлечение или лекомислие налагат ползването на специални знания, поради което назначаването на съответна психиатрична и психологична експертиза е задължително.
На следващо място, съгласно нормата на чл. 31, ал. 2 от НК, непълнолетно лице е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В конкретния случай приетото от прокурора, че непълнолетният Пл. И. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за което е наказателноотговорен, е изцяло декларативно. Изясняването на това обстоятелство несъмнено изисква специални знания, поради което назначаването на психиатрична и психологична експертиза е било задължително първо за изясняване на тези обстоятелства, а след това за евентуални изводи с оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от НК.
Във връзка с дадените от първоинстанционния съд указания в протеста се навеждат съждения, които съществено се конфронтират с дължимия от прокурора професионализъм.
Твърдението, че в съдебния район била установена практика да не се изготвят съответни експертизи преди всичко е невярно, но в същото време говори за непознаване на процесуалния закон и въведените в него правила за провеждане на доказателствената дейност, включително за ползване на специални знания. Що се отнася до заявеното в протеста, че дори да се изготвела експертиза, то крайният резултат от производството щял да бъде същия като този по постановлението за прекратяване, съдът намира, че абсурдността на съждението не позволява адекватното му обсъждане.
Настоящият съдебен състав счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и по други съображения, които са останали извън вниманието на първоинстанционния съд. В акта на прокурора липсва анализ на доказателствата по делото, което в случая е било от съществено значение предвид наличните 3 очевидни противоречия в показанията на свидетелите по основни моменти от предмета на доказване. Така в показанията си свидетелят А. Д. твърди, че „…възрастният мъж извади флакон със спрей и напръска в лицето Л.. Л. започна да си търка очите и стоеше на едно място…Възрастният мъж отстъпваше от групичката и беше застанал с мен под козирката на входа. Докато отключвах бях с гръб и чух удар, обърнах се и видях възрастния мъж на земята …Видях как момче, което не познавам, се отдръпва. Докато мъжът беше на земята към него се приближи тичайки Пл.. Пл. ритна един път мъжа силно с крак, като ритникът попадна в предната част на челюстта на мъжа, в устните/устата. След това Пл. се отдръпна и дойде трето момче, което не познавам, което удари мъжа в стомаха с юмрук.“. От своя страна свидетелят Л. Б. твърди, че напръсканите със спрей били „Пл. и Л.“, като след това Пл. започнал да си облива очите с вода и тогава пострадалият извадил метален бокс, с който посегнал към него (към свидетеля Б.); в този момент дошъл Пл. и ударил два пъти пострадалия – „Първо с един звучен шамар в лицето - бузата на П. (не мога да кажа в коя буза попадна шамара), след това го удари с юмрук в стомаха.“. В показанията си свидетелят Л. Ц. заявява, че пострадалият напръскал със спрей Пл. и по-малко него; Л. попитал защо ги е напръскал и тогава „…П. извади метален бокс и нож на Л.…Пл., след като поотмина действието на спрея, се ядоса. Отиде до П. и го удари един път с дясната си ръка (не видях юмрук или шамар), като ударът попадна в лицето на П. (някъде в бузите)…П. се олюля след удара в лицето, след това Пл. го ритна един път с крак в стомаха и тогава П. падна на земята.“. От своя страна самият пострадал отрича да е пръскал който и да е от свидетелите със спрей, да е вадил бокс или нож и изобщо да е провокирал агресия спрямо себе си.
Очевидно е, че свидетелските показания изобилстват от съществени противоречия по базисни въпроси – пръскал ли е пострадалият в лицето на някой от свидетелите, кой/кои са тези лица, каква е причината за това; имал ли е в себе си пострадалият бокс и/или нож, ползвал ли е такава вещ, в кой момент и защо; само едно лице ли има принос за каузалния резултат; какъв е механизма на причиняване на счупването на челюстта – с ръка или с крак, какво е било положението на пострадалия при нанасянето на удар в челюстта му и т.н.
Отговори на тези въпроси не се дават в постановлението на прокурора. В него липсва и каквото и да е обсъждане на доказателствата (включително съдържанието на приобщените записи от охранителни камери на търговския обект) , установяващи събитията пред магазин „2+2“; не е изяснена причината, поради която групата младежи са последвали и преследвали пострадалия по пътя към дома му; не е изяснен мотива (личен, хулигански или друг) за причиняване на съставомерното телесно увреждане на свидетеля П..
Наведеният в протеста довод, че извършителят Пл. И. бил действал в състояние на афект, не подлежи на обсъждане от настоящия състав. Подобен правен извод, с който се внася съществена промяна в позицията на прокурора, не е изведен в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Съдът само ще си позволи да обърне внимание, че евентуалното преквалифициране на деятелността по чл. 132 от НК предполага проявлението на всички заложени от законодателя условия за това, включително наличието на особено психично състояние на дееца, установяването на което налага ползване на специални експертни знания.
Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00cfc368-37d6-4f3a-b252-71176d667904