Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 64 от 03.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2585/2021
Вид
Решение № 64
Подписан
03.12.2021
В сила
03.12.2021
Състав
Соня Христова Каменова, Красимира Дончева Стоянова, Ива Николаева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.147, ал.1, предл.1 · Наказателен кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Стара Загора, 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

К. Дончева Стоянова при участието на секретаря К.Д.Ц. като разгледа докладваното от К. Дончева Стоянова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215500602585 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 260088 от 08.09.2021г. по НЧХД № 640/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата Т.К.М. е била призната за невинна в това, че на 28.01.2021 г., в гр. Стара Загора, в съдебна зала в сградата на Съдебната палата по време на съдебното заседание на гражданско дело № 108/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е разгласила публично /пред повече от две лица/ и на длъжностно лице по повод изпълнение на служебната му функция, позорно обстоятелство по отношение на частния тъжител Я.Л.Й., като в показанията си в качеството на свидетел по делото е казала: „Знам от сестра, че е лежал за наркотици в затвора в Англия“ и е оправдана по повдигнатото с тъжбата обвинение по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, предл. 1, вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

С присъдата предявеният против подсъдимата Т.М. граждански иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, като частният тъжител е осъден да заплати на оправдания подсъдим направените от него разноски по делото в размер на 400 лв.

1

В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана от частният тъжител Я.Й. чрез повереника му – мл. адв. Г.Б..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда.

Искането до въззивния съд е да отмени обжалваната оправдателна присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата Т.М. за виновна по обвинението, повдигнато й с тъжбата и да я осъди, като й наложи предвиденото в закона наказание, както и да бъде уважен предявения граждански иск за неимуществени вреди. Желае присъждане направените по делото разноски.

Становището на подсъдимата М. и на защитника й – адв. Л. е, че не са налице основания за отмяна на обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл. 314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по повдигнатите във въззивната жалба основания, прие следното:

Производството пред Районен съд – Стара Загора по чл.247, ал.1, т.2 от НПК е образувано въз основа на тъжба от Я.Л.Й. срещу подсъдимата Т.К.М., з а това, че на 28.01.2021 г., в гр. Стара Загора, в съдебна зала в сградата на Съдебната палата по време на съдебното заседание на гражданско дело № 108/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора е разгласила публично /предповече от две лица/ и на длъжностно лице по повод изпълнение на служебната му функция, позорно обстоятелство по отношение на частния тъжител Я.Л.Й., като в показанията си в качеството на свидетел по делото е казала: „Знам от сестра, че е лежал за наркотици в затвора в Англия“ – престъпление по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, предл. 1, вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

Приет е за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя срещу подсъдимата за сумата от 4000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени с деянието, описано в тъжбата, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021г. .

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

2

Частният тъжител Я.Й. и свидетелката К. М. са бивши фактически съжители, като от съжителството си имат родено едно дете – малолетния П.Й.. Поради влошаване на взаимоотношенията помежду им съвместното им съжителство било преустановено, като по съдебен ред родителските права над малолетното дете било предоставени за упражняване на майката К.М., а на бащата бил определен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка. Предвид продължилия във времето системен психически тормоз от страна на тъжителя Й. над свидетелката М., по нейна молба е било образувано гражданско дело № 108/2021 година по описа на Районен съд - Стара Загора по реда на чл.12 и сл., вр. чл.4 от Закона за защита от домашното насилие. Свидетелката М. потърсила помощ от съда за издаване на Заповед за защита по този ред след поредния психически и физически тормоз осъществен от Й. спрямо нея на 26.12.2020 г. в град Стара Загора, пред магазин „Айко" в присъствието на малолетното им дете. Видно от постановеното по гражданското дело Решение № 260271 от 23.03.2021 г., съдът е приел, че е осъществен акт на домашно насилие над пострадалата и е упражнил правомощията си спрямо Й., като е издал Заповед за защита от 23.03.2021г., с която се забранява на тъжителят да доближава свидетелката К.М., жилището й, както и местата за отдих и контакти за срок от 12 месеца, а така също и детето П.Й., училището, в което учи и местата за отдих и контакти за срок от 6 месеца. В мотивите на решението е прието, че Й. е с избухлив характер, че многократно е говорил обидни думи спрямо М., държал се агресивно, включително и в присъствието на детето, което е нанесло травми и на самото дете, проявили се в промяна на поведението и затвореност. По време на това дело, в проведено съдебно заседание на 28.01.2021 г., подсъдимата по настоящото дело - Т.М., е дала показания в качеството си на свидетел под страх за наказателната отговорност по чл.290 от НК, в случай на лъжесвидетелстване. Т.М. е сестра на бившата съжителка на Й. - К.М., която била молител по посоченото гражданско дело. В показанията си пред съда Т.М. заявила по отношение на Я.Й., следното :

„Знам от сестра, че е лежал за наркотици в затвора в Англия." Тези думи според частният тъжител са му нанесли вредни последици. Според него с тези думи М. целяла умишлено да създаде впечатления, че след като е извършил престъпление е лежал в затвора и го е обвързала с наркотици, за да му придаде тежест, като е засегнала доброто му име и репутация. Според него 3 с това внушавала на участниците в процеса по гражданското дело неверни факти и твърдения, с които да повлияела на негативното отношение към него и в най-добрия случай решението по гражданското дело да не е в негова полза, както и било станало. С тези думи М. целяла да заблуди съда, за да постигне намерението си да възпрепятства личните му контакти с детето.

Първоинстанционният съд за да провери това обстоятелство – осъждан ли е тъжителят в чужбина е изискал справка от МВР - ДМОС – София. Видно от постъпилото писмо, с вх № 273313 от 30.06.2021 г.. прието като писмено доказателство по делото, Дирекция международно оперативно сътрудничество към МВР уведомяват съда, че при тях е получен отговор от ИНТЕРПОЛ Копенхаген, според който Я.Л.Й. е осъден в Кралство Дания на 10.07.2018 г. за укриване/търговия с крадени вещи, като му е наложено условно наказание от 60 дни и Забрана за влизане в страната за период от 6 години. Отделно от това Й. е заложен за издирване на национално ниво с цел арест по обвинение за отправяне на заплахи срещу лица, работещи в публичния сектор.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните от районният съд доказателства по делото. Първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на събраните по делото доказателства и направените фактически и правни изводи кореспондират на доказателствената съвкупност.

Първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че с поведението си подсъдимата М. не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна престъпния състав на клеветата, в извършване на която е обвинена с тъжбата, като е изложил съображенията си за това.

Въззивният съд изцяло споделя този извод на първата инстанция. От обективна страна за да е осъществен състава на престъплението „клевета“ е нужно разгласеното позорно обстоятелство да е невярно, т.е. в случая да е установено по делото, че тъжителя Й. не е осъждан за престъпление в чужбина. Точно обратното. Доказано е по делото от подсъдимата / чиято именно е тежестта да докаже верността на разгласеното обстоятелство/, че тъжителят е осъден в чужбина – в Дания за престъпление от общ характер.

Макар и осъждането на тъжителят Я.Й. да не е свързано с наркотици, така 4 както е заявила подсъдимата М. пред РС - Стара Загора, това обстоятелство не може да промени извода за несъставомерност от обективна страна доколкото верността на основния факт – осъждането му в чужбина, е доказана по несъмнен начин. Заявеното от подсъдимата М. в съдебно заседание пред гражданския съд не от естество да опетни доброто име и репутация на тъжителя Й., доколкото отговаря на действителното фактическо положение касаещо съдебното му минало и в тази връзка недобрите му характеристични данни.

От друга страна, деянието се явява несъставомерно и от субективна страна, тъй като подсъдимата не е целяла да злепостави доброто име и репутацията на тъжителя пред състав на Районен съд – Стара Загора и присъстващите по гр.д. № 108/2021 г., а същата е изложила пред съда под страх за наказателната отговорност по чл.290 от НК факти за осъждане на Я.Й. в чужбина, известни й от нейната сестра К.М.. С други думи липсва умисъл у подсъдимата да оклевети частния тъжител.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че с обжалваната присъда подсъдимата Т.М. правилно и обосновано е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото й с тъжбата обвинение по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1 и т.3, предл. 1, вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.

Законосъобразно е отхвърлени приетия за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. като неоснователен и недоказан, поради липсата на деликт.

На основание чл.190, ал.1 от НПК в тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени направените от подсъдимата разноски пред въззивния съд в размер на 200 лв. – възнаграждение за адвокат.

Предвид гореизложените съображения, след като намери оплакванията във въззивната за неоснователни, и тъй като при извършената съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не се установиха основания за отмяната или изменението му, на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК Окръжен съд – Стара Загора прие, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260088 от 08.09.2021. по НЧХД № 640/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Я.Л.Й., с ЕГН ********** от ***, да заплати на Т.К.М., с ЕГН ********** от *** направените от нея разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6