Решение № 1 от 05.01.2023, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 299/2022
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 05.01.2023
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.10 и т.11 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.10 и т.11 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 3, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№1 гр. , 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова при участието на секретаря ЛИ. Ив. Зайкова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20221220100299 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск от “Ф. И." ЕАД, гр. С. против И.
А. Д. от с.С., обл. Бл.. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на ***** лева, дължима и начислена за периода от ***** г. до ****** г., представлаваща част от общо дължимата и претендирана по заявление главница в размер на ****** лева, ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; вьзнаградителна лихва по т. 11 от договора за банков кредит в размер на 23.17 лева, дължима и начислена за периода от ****** г. до ******* г., представлаваща част от общо дължимата и претендирана по заявление договорна лихва в размер на ******** лева, начислена за периода от ***** г. до ******* г.; наказателна лихва по т. 19 от договора за банков кредит в размер на ******лева, дължима и начислена за периода от ****** г. до ****** г., представлаваща част от общо дължимата и претендирана но заявление наказателна лихва в размер на ****** лева, начислена за периода от ******г. до ******* г. и наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит в размер на ****лева, дължима и начислена за периода от ***** г. до ******* г.
1
Ищецът твърди, че на 20.08.2007 г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „П. и.б.“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № ******. По силата на договора банката е предоставила на ответника кредит в размер на ********** лева за погасяване на съществуващи задължения и за лечение. Кредита е усвоен изцяло на ******* г. от ответника, чрез заверяване с горната сума на разплащателната му сметка в „П.“ АД. Уговорено е за предоставения кредит кредитополучателят да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, като главницата по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, чиято стойност се формира по правилото на т. 11 от договора за банков кредит — основаният лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с надбавка от 3,40 пункта. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения му кредит ведно с начислената възнаградителна лихва на 120 анюитетни месечни вноски. Падежът на първата вноска е ******* г., на всяка следваща на 28-то число от съответния месец, а падежа на последната вноска е на ***** г.
Съгласно т.19 от договора за кредит плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел VI, т.11 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Ответникът е погасил чрез плащане част от задълженията си по договора за банков кредит, а именно вноските дължими от ******* г. до ****** г., включително. След това е преустановил плащанията и е изпаднал в забава. По договор за банков кредит № ****** е формиран непогасен остатък в общ размер на *****лева, представляващ сбор от следните суми: - ****** лева - непогасена главница, представляваща сбор от 68 месечни погасителни вноски за главница за периода от ***** г. до **** г.; - ******дева – непогасена договорна лихва, представляваща сбор от 68 месечни погасителни вноски за договорна възнаградителна лихва за периода от ***** г. до ******* г.; - *****лева - непогасена договорна лихва, представляваща сбор от 68 месечни погасителни вноски за договорна възнаградителна лихва за периода от ***** г. до *********г.; - ******лева наказателна лихва за забава по т. 19 от договора, начислена за периода от ******г. до ****** г.; - ***** лева - наказателна лихва за забава по т. 19 от договора, начислена за периода от 14.05.2020 г. до *****г. Банката е подала заявление по реда на чл. 417, т. 2 ГПК за горните вземания, по което е 2 образувано ч.гр.д. № 369/2020 г. по описа на РС Гоце Делчев. По делото е издадена заповед, срещу която ответникът е подал възражение, поради което ищеца, в качеството на частен правоприемник на кредитодателя е подал настоящите искове.
Правната квалификация на предявения иск е по по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл.11 от Закона за потребителския кредит и чл.33 от ЗПК, чл.
240 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 99 от ЗЗД във чл.422 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника е постъпил отговор, в който се застъпва становище за недопустимост на предявените искове. По същество изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че липсва на правопораждащ юридически факт, от който ищецът да притежава право на всяко едно от вземанията към ответника, обективирани в заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 369 от 2020 г. по описа на РС Гоце Делчев. Счита, че клаузите по т.11 от договора за кредит, по които ищецът претендира вземане са нищожна по смисъла на чл.26 от ЗЗД поради противоречието им съответно с чл.143, ал.2, т.10 и т.11 от ЗЗП.
С уговорката по т. 11.1 от договора на потребителя е наложено да приеме клауза, която не е имал възможност да знае преди сключването на договора и към датата на сключването му спрямо него е била налице неяснота какъв е основния лихвен процент от БНБ и как ще се променя неговия размер за период от 10 години занапред. С уговорката по т.11.2 от договора се дава право на банката едностранно да променя възнаградителната си лихва при непредвидени за потребителя условия. Цитираните две неиндивидуално определени клаузи са поставили потребителя в неравноправно положение по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 и т.11 от ЗЗП, което е основание приемането им за нищожни по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Нищожността им обуславя недействителност на целия договор за кредит, тъй като не могат да бъдат заместени от повелителни правила на закона и без тях той не би могъл да бъде сключен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи възражението за нищожност на договора, поради нищожност на клаузите по т. 11.1 и 11.2 от него, се иска прави правопогасяващо възражение, че ищецът не притежава право на всяко едно от вземания към ответника, обективирани в заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 369 от2020 г. по описа на РС Гоце Делчев, тъй като ответника е изпълнил точно (качествено и в срок) всички 3 задължения по договора за банков кредит, поради което и ищецът не е придобил право на вземане към него по Договор за цесия от ******** г.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.130 от ГПК, чл.99, ал.4 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал. 2, т.10 и т.11 от ЗЗП.
От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
На ******* г. И. А. Д. подал до „П.и.б.“ АД искане за отпускане на кредит в размер на ********* лева за срок от 120 месеца. В искането посочил, че сумата ще бъде използвана за текущи битови нужди, погасяване на съществуващо задължение и за лечение.
На *********г. между И. А. Д., в качеството му на кредитополучател и „П. и. б.“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за банков кредит № *******. По силата на договора банката се задължила да предостави на ответника кредит в размер на ******** лева за погасяване на съществуващи задължения и за лечение. От своя страна Д. се задължил да върне заемната сума, ведно с договорена възнаградителна лихва, на равни месечни погасителни вноски, определени по падеж и размер с погасителен план, неразделна част от договора. Договорена е лихва в размер на основния лихвен процент, определен от Българска народна банка, увеличен с надбавка от 3.40 пункта, като лихвата се начислява само за дните на фактическо ползване на кредита. Договорено е освен това, че кредитополучателя се задължава да заплати на банката еднократна такса за разглеждане на искането в размер на 10 лева, както и комисионна в размер на 1% от разрешения размер на кредита, като за частта от кредита, използвана за погасяване на задължения на кредитополучателя към други банки комисионна не се дължи. В представеният по делото погасителен план към процесния договор за кредит са определени 120 месечни погасителни вноски, дължими на 28-о число на месеца, от които първата вноска се дължи в размер на ******* лева, следващите 118 вноски се дължат в размер на по ********* лева и последна вноска в размер на **** лева. Първата погасителна вноска е дължима на******* г., а последната – на ******* г. В погасителния план е посочен размера на кредита – ********* лв., основния лихвен процент – 4.100, надбавката – 3.400, брой вноски, както и размера на дължимата договорна 4 лихва и пълния размер на сумата, която ще бъде изплатена от кредитополучателя.
Сумата от кредита била отпусната по разплащателна сметка на И. А. Д., IВАN: BG********************, с референция № АА-********* Спрени били еднократни такси, от които такса управление на кредита в размер на ****** лева., такса разглеждане на документи -**** лв. и такса за разглеждане на документи за кредит в размер на *****евро. След спрените такси, остатъка от сумата била усвоена, като са извършени три превода по други две банкови сметка в лева в размер на ********лв. Остатъка от отпуснатия кредит бил изтеглен в броя, съответно на *********од. в размер на *********лв., на **********год. в размер на ******лв. и на ******** год. в размер на ***** лв.
Д. не изпълнил задължението си за заплащане на месечните вноски по договорения погасителен план, като последната направена от него вноска е на ***** г. в размер на********лева, с които била погасена 52-ра вноска по кредита, с падеж на вноската ******* г., а остатъка в размер на 1.65 лева е отнесен за погасяване на таксите по поддръжка на сметката. По договора останали неиздължени суми в размер на ******** лева за главница и ******* лева за договорна възнаградителна лихва.
Поради неплащане на вноските в срок, банката начислила и наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит в размер на *********лева за периода от ********* г. до ******** г. и наказателна лихва по т.19 от договора за банков кредит в размер на ***** лева за периода от ****** г. до ***** г.
На 26.05.2020 г. от страна на „П. и. б.“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 369/2020 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за исканите ***** г. до ****** г., сумата от ****** лева - възнаградителна лихва за периода от ******* г. до ******** г., сумата от ********* лева - наказателна лихва за периода от ****** г. до ******* г., сумата от ***** лева - наказателна лихва за периода от ******** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.05.2020 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на ***** лева внесена 5 държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед ответника е депозирал възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на претендираното парично вземане по исков ред.
На 08.06.2021 г. между „П. и. б. АД и „Ф. И.“ ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по редица договори за потребителски кредит, посочени в Приложение № 1, заедно които с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски. Представен е по делото препис – извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от които се установява, че с договора за цесия е прехвърлено и правото на вземания срещу И. А. Д., ЕГН ********** по договор за потребителски заем 13КР-АА-6927 от 20.08.2007 г. с общ размер на вземането ***** лева, от които ****** за главница, ******* лева за лихва, ********* лева за наказателна лихва и *********лева за такси и разноски. С пълномощно, заверено от нотариус Д. Ж., гр.С. под рег. № 4321/******** г., „П. и. б.“ АД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на длъжниците за прехвърлените вземания. Ищцовото дружество е изпратило до И. Д. съобщение за извършената цесия, с обратна разписка - известие за доставяне на Български пощи ЕАД, но същото се е върнало с отбелязване, че съобщението не е потърсено от адресата. Съобщението е изпратено на адрес гр.С. З., ул. „К. Б.“ № **, вх.*, ет.*.