Решение № 110 от 29.08.2022, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. гр.Мадан, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20215430100259 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. М. с ЕГН: **********, чрез нейните родители и законни представители Ф. А. М. с ЕГН: **********, и Р. Х. М. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. М., обл. С., действащи чрез пълномощника си адв. В.Р. Р., с която е предявен иск против *********** ********* АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район „********”, ж.к. „****”, бул. „*********” № * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото на ****** г. пътнотранспортно произшествие неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания.

В исковата молба се твърди, че на ****** г., около 16.00 часа, в гр. М. на кръстовището на ул.”***” и ул. ’’******” водачът на лек автомобил марка „******”, модел „******, с peг. № ****** - В. С. К., с ЕГН: ******, нарушавайки правилата за движение по пътищата по непредпазливост предизвикала пътнотранспортно произшествие. При управлението на автомобила, водачът на лекия автомобил, не се съобразил с поставените предупредителни и ограничителни знаци, указващи пешеходна пътека и зона за предимство при движение на пешеходци и блъснал е левия преден калник, малолетното дете С. Р. М..

Вследствие на удара то получило физически наранявания, изразяващи се в травма на главата; травми на двете подбедрици и мозъчно сътресение. След случая пострадалата С .М. била веднага транспортирана в Център за спешна медицинска помощ - гр. М., където била оказана първична медицинска помощ, след което е освободена за домашно лечение. Издаден бил фиш за спешна медицинска помощ, с описание на констатациите при извършените прегледи. И тъй като през нощта пострадалата С. М. повърнала, облаквала се от болки в главата и двете подбедрици, както и че била неспокойна, на другия ден с майка си е посетила - личния си лекар, неврохирург и ортопед - травмотолог. Извършени били съответните изследвания, предписани били терапии, като били издадени амбулаторния листове с подробно описание на констатациите от извършените прегледи и изследвания. По повод настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. На водача на лекия автомобил В. С. К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение и било издадено Наказателно постановление № ****/******г. на Началника на 1

РУ към ОДМВР-С., РУ-М., което е влязло в сила. В административно наказателното производство било доказано, че В. С. К. при управлението на лекия автомобил не пропуска стъпилата и преминаваща по пешеходната пътека С. М. и я блъска с предния ляв калник, вледствие на което изхвърля в средата на пътното платно. В резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие на малолетния пешеходец С. Р. М. били причинени телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение, с травма на главата; загуба на съзнание за няколко минути; травма на двете подбедрици, с множество екскориации в областта на глезенна става в ляво, колянна област в дясно, петна кост и глезен в дясно.

Сочи се, че пострадалата била малолетно дете на десетгодишна възраст, като в този период ищцата е била възпрепятствана да води присъщия за нейната възраст активен начин на живот, с оглед нанесените травми както на главата, така и на двете подбедрици. Освен причинените физически болки, пострадалата била претърпяла и емоционални страдания, изразяващи се в прояви на уплаха, напрегнатост, неспокойност и нарушение на съня.

Получените травматични увреждания се отразили неблагоприятно и върху още един аспект от емоционалното състояние на детето. Твърди се, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за лек автомобил марка марка „******”, модел „*******”, с peг. № **** била налице валидна застраховка “*********” по Застрахователна полица № **/**/********, съгласно която ответното дружество се е задължило да обезпечи гражданската отговорност на водача на цитирания лек автомобил за причинените от него вреди на трети лица при управлението на същия. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорноста на застрахователя по застраховка „*******“. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „********” с per. № *******по силата на Застрахователна полица № **/**/********, сключена със „**********” АД. Счита, че водачът В. С. К. не е нарушила императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, както е описано в подадена искова молба. Липсвал основаният елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Също така посочва, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.

Представените с исковата молба медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която оставена без надзор от своите родители, респ. от лица, което да са били натоварени с осъществен надзор спрямо ищцата 1 внезапно е изскочила на пътното платно зад спрял паркиран автомобили и същата е била ударена от сочения за делинквент водач, не на пешеходна пътека, а между налични две пешеходни пътеки на мястото на произшествието.

Твърди, че пътното поведение на сочения за делинквент водач не било виновно и противоправно. Ищцата не е била забелязана от водача на автомобила своевременно, внезапно е изскочила на пътното платно за движение, като е попаднала в т. нар, опасна зона за спиране спрямо водача на автомобила. Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е отразен в представения Констативен протокол за ПТП. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата по делото, съобрази следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ, "Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя". За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и негативни емоции от описаните в ИМ физически и психически травми, като установи всяка от тях. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи изложените в отговора на исковата молба възражения, в тази част и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

2

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към момента на настъпване на ПТП – ****** г., гражданската отговорност за причиняване на вреди, при управление на лек автомобил, с марка „******“, модел „*******“, с рег. № ******* е покрита при действието на валиден договор за задължителна застраховка "*******" на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № **/**/********, сключена от собственика на посоченото МПС с ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **** – **** -***, показанията на св. В. К., св. З. Д. и изготвеното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установява следния механизъм на ПТП:

На ******* г. около *******часа в гр. М. св. В. К. управлявала лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ******* по ул. „*****“ (запад – изток). Минавайки по моста и стигайки до кръстовището на ул. „*****“, тя завила на ляво в посока автогарата и ул. „*****“. По това време по пешеходната пътека пресича С. Р. М., която се движила от запад на изток от лявата страна на улицата, по която се движи лек автомобил марка „*******“ модел „******“ с рег. № *******. Пресичайки пешеходната пътека, намираща се от лявата страна на кръстовището между продължението (моста) и ул. „*****“ и ул.

„******“ (фиг. 3 и фиг. 4 на изготвената по делото САТЕ л. 139-141 д.) С. Р. М. е блъсната от предната лява част на лекия автомобил марка „****“ модел „*******“ с рег. № ******, управляван от св. В. К..

При събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения механизъм. В констативен протокол за ПТП с пострадали лица № **** – **** -*** е посочено, че при управление на автомобил МПС с рег. № ****** В. С. К. на кръстовището, образувано от ул. ****** и ул.

***** в гр. М., не пропуска стъпилата и преминаваща на пешеходна пътека С. Р. М. и я блъска с предния ляв калник, с което реализира ПТП с леко ранен. Констатирани са видими щети по преден ляв калник на МПС. По отношение на пострадалото лице С. Р. М. е констатирано следното травматично увреждане: леко охлузване на ляв глезен. Издадено е Наказателно постановление № **-****-******, с което на В. С. К. е наложено административно наказание глоба в размер от 100 лева за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП – водач на завиващо пътно превозно средство не пропуска пешеходците.

От показанията на св. Д. се установява, че свидетелят е бил спрял с автомобила си на пешеходната пътека, на която е настъпило процесното ПТП, че пострадалата е тръгнала да пресича пътното платно на пешеходната пътека пред автомобила му, като в този момент пред тях е имало друг автомобил, който е завивал на дясно, както и че по време на удара автомобилът, управляван от св. К. е бил движение. Съдът кредитира показанията на св. Д. като обективни, последователни, житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, отличаващи се с достоверност към момента на депозирането си.

Не следва да се кредитират показанията на св. К., която заяви, че управлявайки автомобила си минала пешеходната пътека, че спряла след като видяла силует и детето се ударило в автомобила, докато автомобилът бил в спряло положение. В тази част показанията на свидетелката са изолирани, в противоречие със заключението на съдебно-медицинската експертиза, съгласно което травматичните увреждания на пострадалата отговарят по локализация и механизъм на получаването им да са получени при процесното ПТП като пешеходец, бутнат от лек автомобил и последващо падане на пътната настилка. В действителност са налице данни за наличието на друг автомобил /освен управляваните от св.

Д. и св. К. автомобили/, който според свидетеля Д. „е възможно да е попречил на видимостта на джипа“. В тази връзка св. К. заявява „на пешеходната пътека имаше спряна кола и най-вероятно детето било зад колата“, но от друга страна посочва, че „спряната кола не й пречела на видимостта“, с оглед на което с ъдът намира за неоснователни доводите на ответника, че водачът не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП. Съгласно чл. 119, ал. 4 от ЗДвП водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците, което предписание е било нарушено. В случая са нарушени и чл.

116 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата и чл. 117 от ЗДвП, според която при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират 3 деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Нарушавайки тези правила водачът на лекия автомобил марка „******“ модел „******“ с рег. № **********не е проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена опасност.