Решение № 144 от 21.10.2026, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бяла, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20254510101038 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. Й. К..

Ищецът твърди, че между ответницата и „Сити Кеш“ ООД като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на последния е сключен Договор за потребителски кредит № 396190, по силата на който ответницата получила сумата 700 лева, усвоена на каса на „Изи Пей“, при фиксиран лихвен процент 40,08% и годишен процент на разходите 47,83%, за срок до 09.09.2020 г. Твърди, че съгласно чл.31, ал.3 от Общите условия по договора ответницата дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задължението си по договора за кредит, както и че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлил своите вземания към ответницата по договора за кредит в полза на ищеца, за което ответницата била уведомена на посочен от нея имейл адрес. В условията на евентуалност отправя изявление за уведомяване на ответницата за цесията чрез връчване на уведомление за цесията с преписа от исковата молба. Излага и твърдения за образувано заповедно производство по чл.410 от ГПК, както и за дадени указания от заповедния съд за предявяване на установителен иск, с което обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото исково производство. Претендира да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 700 лв. /еврова равностойност: 357,90 евро/ – главница по договора за кредит, ведно със лихва за забава от датата на подаване на заявлението по 1 чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и присъждане на разноски за производството.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, с който се заема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва се да е налице валидно сключен договор за кредит със „Сити Кеш“ ООД. Изтъква се, че съгласно чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги обикновеният електронен подпис може да има правна сила на саморъчен подпис само ако това е уговорено между страните, а в случая кредиторът се опитвал да установи такова съгласие чрез клаузи в общите си условия, част от договора за кредит. Сочи още, че в договора не се съдържа посочване на допусканията, използвани при изчисляването на годишния процент на разходите и позовавайки се на разпоредбата на чл.22 от ЗПК твърди недействителност на договора, с която обосновава липса на предмет на цесията, съответно липса на активна легитимация на ищеца, доколкото предмет на процесния договор за цесия били само договорни вземания. Сочи още, че съгласно чл.26, ал.1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за кредит предвижда такава възможност, а нищожността на договора за кредит заличава с обратна сила всички клаузи на същия, което на самостоятелно основание обосновавало недействителност спрямо ответницата на договора за цесия. На последно място, възразява паричната сума по договора за кредит да е реално предадена от заемотадателя на заемателя.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. С писмена молба моли за уважаване на исковата претенеция, като подновява искането за разноски.

В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от особения представител, който заема становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК е сезиран с установителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД и насрещни възражения с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.

Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело № 291/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД заявление срещу М. Й. К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 154/14.04.2025 г. за сумата 700 лв. – главница по Договор за паричен заем Кредирект № 396190, сключен между „Сити кеш“ ООД и М. Й. К., ведно със законната лихва считано от 27.03.2025 г. до окончателното изплащане, като заповедният съд се е произнесъл и по въпроса за разноските. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника при 2 условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на посочения от заявителя адрес, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на длъжника, с посочване източника на тези данни, поради което на 27.08.2025 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за вземането си. Във връзка с тези указания, в срок в съда – на 03.09.2025 г., е постъпила искова молба от заявителя, въз основа на която е образувано настоящото исково производство.

Предвид изложеното, предявеният иск съдът намира за допустим - същият изхождат от лице с правен интерес, подаден е в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и е обусловен от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по иска) заповед за изпълнение на длъжника (ответник по иска) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като искът е насочен срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.

По правилата на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, с оглед на което с доклада по чл.146, ал.1 от ГПК съдът е възложил в тежест на ищеца да установи: възникнало правоотношение по сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Договор за потребителски кредит № 396190, с твърдените параметри и съдържание, в това число, че е спазена процедурата по сключване на договора от разстояние и че в договора са посочени допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както и постигнато съгласие между ответницата и „Сити Кеш“ ООД в отношенията помежду им да придадат на електронния подпис или на усъвършенствания електронен подпис правна сила на саморъчен подпис; че „Сити Кеш“ ООД е изпълнило задължението си да предостави на ответницата заемната сума; настъпила изискуемост и размер на непогасения към датата на падежа остатък от главницата; че „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията по договора за кредит и че длъжникът е уведомен за цесията.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК с доклада си по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си, че между ответницата и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за заем № 396190, ведно с общите условия, както и за съдържанието на този договор, както и че вземането по този договор е цедирано в полза на ищеца.

Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, е подадена по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/. С исковата молба са представени писмени доказателства. По правилата на Гражданския процесуален кодекс когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен в оригинал, в заверен от страната препис или в официално заверен препис, като завереният от страната препис може да бъде представен и като електронен образ, заверен с квалифициран електронен подпис /аргумент от чл.183, ал.1 и ал.2 от ГПК/. Ако преписът не е заверен от страната, съдът е длъжен да й укаже да го завери, а не направо да отрече на преписа качеството на доказателствено средство - това задължение на съда произтича от нормата на 3 чл.101, ал.1 от ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката и при изпълнение на указанията поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му /в посочения смисъл Решение № 60283/15.03.2022 г. по гр.дело № 785/2021 г. на IV ГО на ВКС, Определение № 1695/20.06.2024 г. по т.дело № 1090/2024 г. на II ТО на ВКС/. В случая ангажираните с исковата молба писмени доказателства, с изключение на едно от доказателствата уведомление за цесия, са представени като незаварени преписи/копия – при извършена нарочна проверка дали подадените по електронен път като приложения към исковата молба /файлове „приложения.pdf“ и „PoA_APS Beta_Pavlina legal advisor_09.062025.pdf“/ са подписани с квалифициран електронен подпис, не е намерен електронен подпис. С определението по чл.140 от ГПК съдът е отложил произнасянето си по допускане на представените от ищеца с исковата молба: договор за продажба и прехвърляне на вземания, пълномощно от 13.01.2022 г., договор за паричен заем, лог файл по договор за паричен заем, Общи условия на „Сити кеш“ ООД, Тарифа за таксите на „Сити кеш“ ООД, като е предоставил възможност на страната да завери същите или да ги представи по делото в оригинал или надлежно заверени преписи най-късно в насроченото по делото открито съдебно заседание, с указване на последиците от неизпълнение, а именно: че тези документи няма да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото. За указанията на съда страната е надлежно уведомена при призоваването й за явява в открито съдебно заседание.

Поради неизпълнение на дадените указания с протоколно определение от 02.07.2026 г. съдът не допусна събирането като писмени доказателства по делото на представените от страна на ищеца като незаверени преписи: Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г., пълномощно от 13.01.2022 г., Договор за паричен заем Кредирект № 396190, лог файл по Договор за паричен заем № 396190, Общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми „ Кредирект“ в сила от 08.03.2019 г., Тарифа за таксите и разходите събирани от на „Сити кеш“ ООД, извадка от Приложение № 1 към договор за цесия.

Ако страната не изпълни указанието на съда и не завери представеното ксерокопие в дадения срок, копието не придобива качеството на доказателствено средство и съдът не следва да основава фактическите си изводи на него /в посочения смисъл Решение № 75 от 4.08.2020 г. по гр.дело № 4626/2019 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 316/12.IV.1985 г. по гр.дело № 180/85 г. на II ГО на ВС/, като следва да се има предвид също, че за годността на представени копия от писмени доказателства съдът следи служебно при приемането им /в посочения смисъл Решение № 337/19.06.2025 г. по гр.дело № 3448/2024 г на, IV ГО на ВКС/.

Предвид изложеното, съдът не може да основава фактическите си и правни изводи на ангажираните от ищеца с исковата молба писмени доказателства, събирането на които като писмени доказателства по делото не е допуснато, поради което недоказани в настоящото производство останаха твърденията на ищеца, че между ответницата и „Сити Кеш“ ООД е сключен договор за заем № 396190, както и че вземането по този договор е цедирано в полза 4 на ищеца. Този извод на съда не се разколебава от представеното с исковата молба уведомление за цесия, приобщено към доказателствения материал, изхождащо от ищеца до ответника и подписано с квалифициран електронен подпис, тъй като то не е от естеството само по себе си да докаже наличието на валидно сключен договор за заем.

За пълнота следва да бъде посочено също, че по делото липсват доказателства „Сити Кеш“ ООД да е предоставил на ответницата сума в заем, поради което няма как за последната да възникне задължение за връщане на заемна сума – за доказване на твърденията си за реално предаване на пари в заем ищецът е поискал събиране на доказателства по реда на чл.192 от ГПК чрез задължаване на трето – неучастващо по делото лице /Изи Пей“ АД/ да представи документ. Така видно от представения от „Изи Пей“ АД документ изх.№ 2026071417008624/04.08.2026 г. в системата на дружеството не са намерени данни за усвояване на сума в размер на 700 лв. по договор за кредит № ****със страни „Сити Кеш“ ООД и М.Й. К..