Решение № 153 от 26.09.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Ямбол, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ив. Кирков при участието на секретаря М.М. П. като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20232330200495 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на И. П. Д. от гр.Ямбол ЕГН:********** срещу наказателно постановление №*** издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Ямбол, с което за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1 ,т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

С жалбата се иска от съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.Твърди се ,че при издаване на наказателното постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон , изразяващо се в това ,че установяването на наличие на алкохол с техническо средство е извършено преди управлението на автомобила.Излага се ,че жалбоподателят е управлявал автомобила по разпореждане на контролните органи и против волята си , с оглед осъществената спрямо него принуда.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2022г. около 19.30 часа свидетелите Х. П. и И. П. получили сигнал от оперативен дежурен на ОД на МВР—Ямбол за настъпило ПТП с материални щети в 1 гр.Ямбол в ж.к „Зл. Рог“ на паркинга пред бл. 10. При пристигане на място полицейските служители установили подаващия сигнала- свид. Т. Д., който им заявил ,че негов съсед при паркиране на автомобила си е блъснал неговия автомобил, но нямал претенции относно нанесената щета.

С оглед първоначалните данни ,че жалбоподателя е ударил и стълб от уличното осветление на място бил изпратен и свид. К. Д. – старши специалист в дирекция СПООРв Община -Ямбол .

Полицейските служители установили ,че водачът на лекия автомобил е жалбоподателя и го помолили да слезе на паркинга.Тъй като автомобилът му- „Мицубиши“ с рег. № **** бил паркиран в зелените площи на жалбоподателя било разпоредено да го премести и паркира на паркинга ,намиращ се между бл. 10 и бл.8.След като го преместил при разговор с него свидетелите П* и П. усетили мирис на алкохол и му извършили проверка с техническо средство „Дрегер“ , като уредът отчел 1,04 на хиляда.

На място на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и издаден талон за изследване.Жалбоподателят подписал акта ,без възражения ,като се възползвал и в определения час се явил в медицинското заведение-ЦСМП-Ямбол за даване на кръвна проба.

Видно от извършеното химическо изследване за алкохол /протокол № 385/08.12.2022/на проба кръв иззета от Д. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0,96 на хиляда.

Въз основа на акта при идентично фактическо и юридическо описание е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. ,П., т.Д. , Кр.Д. ,частично от показанията на свид.Д.а и Р* и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, депозирана е в 7-дневния преклузивен срок по реда на ал.2 от този текст, от легитимиран субект, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Съдът счита ,че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя.АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението ,което да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени 2 възражения по него.НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5,ал.3т.1 от ЗДвП на водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол.

Видно от съдържанието на жалбата , жалбоподателят не оспорва ,че на посочената дата и място в НП е управлявал МПС ,след употреба на алкохол.Възраженията му касаят единствено момента на извършване на проверката с техническото средство,като според жалбоподателя тя е била непосредствено преди да управлява превозното средство и упражнена спрямо него принуда от полицейските служители да премести автомобила си.

Съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите П. и П., които следва да бъдат кредитирани изцяло защото са непротиворечиви , допълващи се и кореспондират с показанията на свид.Т.Д. и К. Д., както и ,че по делото няма данни ,които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличие на мотив да набедят жалбоподателя за нарушение ,което не е извършил.От показанията на тези гласни доказателства безспорно се установява ,че проверката с техническото средство за установяване на алкохол е извършена ,след като жалбоподателят е управлявал МПС в присъствието на полицейските служители.Следва също да се отбележи ,че е нелогично проверката да е предхождала управлението на МПС от жалбоподателя, защото полицейските служители не са възприели управлението на автомобила от страна на жалбоподателя и предвид изминалото време от настъпването на събитието не са били длъжни да го изпробват за алкохол.От друга страна жалбоподателят не държи сметка ,че в случая концентрацията на алкохол в кръвта му е установена ,чрез химическо изследване,доколкото е оспорил показанията на техническото средство , поради което и момента на извършване на проверка с това техническо средство е ирелевантен.

Касетелно възражението ,че управлението на автомобила е било извършено против волята на жалбоподателя ,в изпълнение на полицейско разпореждане,съдът намира за нужно да отбележи следното:

На първо място в случая по делото не са налице каквито и да е било доказателства за упражнена принуда, било то вербална или физическа от страна на полицейските служители спрямо жалбоподателя преди да предприеме управление на автомобила.

На следващо място , съгласно разпоредбата на чл.64,ал.1 и ал.2 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Разпорежданията се издават писмено.При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

Т.е. издаването на разпореждане от полицейски органи е тяхно правомощие,което 3 съгласно чл.64,ал.4 от ЗМВР е задължително за изпълнение, освен ако налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му."

В случая, след като жалбоподателя ясно е съзнавал ,че е употребил алкохол, той не е бил длъжен да подчини.Вместо да се възползва от предоставената му от закона възможност да не изпълни полицейското разпореждане, за което не би понесъл административнонаказателна отговорност жалбоподателят е предприел управлението на процесния автомобил, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, за което правилно е санкциониран по чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП.

Досежно наложеното наказание за извършеното нарушение на чл.5,ал.3,т.1,съдът констатира, че размерът на същото е конкретно фиксиран в предвидената санкция по чл.174,ал.1,т.1от ЗДвП, т.е. законодателят, предвид спецификата по този род нарушения, не е оставил санкционирането им на преценка по реда на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага извода, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил размера на наложеното наказание.

Съдът намира ,че в конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима и нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за което са показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си. Последните са определени съгласно законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл съдът счита ,че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.

С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, възивната жалба за неоснователна и счита ,че обжалваното наказателно постановление,като правилно и законосъобразно,следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*** издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Ямбол, с което на И. П. Д. от гр.Ямбол ЕГН:********** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1 ,т.2 от ЗДвП му е наложено административно 4 наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Решението може да се обжалва пред Административен съд-Ямбол в 14 дневен срок от получаване на съобщението,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5