Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1746 от 14.10.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1305/2022
Вид
Решение № 1746
Подписан
14.10.2022
Състав
ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1746 гр. Пловдив, 14 октомври 2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1305 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от С.М.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат И., против Решение № 1040-02-52/27.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 40, ал.

3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина по болничен лист № Е20202052267.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище (л. 91). Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Производството е започнало по повод подадено за С.М.В. в ТП на НОИ – гр. Бургас от „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД Удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност със справка вх. №

Р14-02-000-00-**********/16.07.2020 г. към болничен лист № Е 20202052267, издаден за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително.

6.

В тази връзка е издадено Разпореждане № О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. от Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал.

1 от НПОПДОО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина, по болничен лист № Е 20202052267, издаден на С.М.В. за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. вкл. Посоченото разпореждане е обжалвано, съответно потвърдено с Решение № 1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас. Последното е обжалвано от своя страна пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 337/24.02.2022 г. постановено по адм. дело № 1451/2021 г., е отменил Решение № 1040-02-85/17.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № О-02-000-00-01459369/06.04.2021 г. и е изпратил преписката на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Бургас за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението.

7.

В тази връзка, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – гр. Бургас е постановил процесното Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г., с което на С.М.В. отново е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 20202052267, на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.

Мотивите за постановяване на този резултат се свеждат до следното:

След извършена проверка по разходите на ДОО, на осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ" ЕООД с ЕИК ********* от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, приключила с Констативен протокол № КВ-5-15-00805586/01.09.2020 г. е установено, че дружеството не е извършвало стопанска дейност, поради което е прието, че наетите по трудови правоотношения лица не са полагали труд, не са извършвали реално трудова дейност и за тях не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал.

1 от КСО. Мотивирано е, че наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение, са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. С оглед констатираните обстоятелства, е прието, че липсват доказателства лицето да е полагало труд и да е извършвало реална трудова дейност при този осигурител, поради което за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО при този осигурител и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по представения болничен лист за периода от 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително.

По отношение на представеното от лицето Решение № 207/21.01.2022 г. постановено по гр. д. № 20215330114786 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, е прието, че същото няма сила на пресъдено нещо спрямо ТП на НОИ - Бургас. Все в тази насока е прието, че представените разпореждане № 329/23.04.2021 г. на Районен съд - гр. Несебър по ч. гр. д. № 20212150100564, заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и писмо по ч. гр. д. № 20212150100564, не доказват полагането на труд от лицето в осигурителя за процесния период от време. Направен е извод, че тези нови доказателства са съставени впоследствие, след приключване на проверката, с цел доказване на извършвана от жалбоподателя дейност и получаване на парично обезщетение.

8. Този резултат е обжалван от В. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 1040-02-52/27.04.2022 г. е оставил в сила Разпореждане № О-02-000-00-01535821/09.03.2022 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр.

Бургас.

9. За да постанови посоченият резултат,

Директорът на ТП на НОИ – гр. Бургас, е приел следеното от фактическа и правна страна:

9.1.

В ТП на НОИ – гр. Бургас е представено Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО по Болничен лист № Е20202052267, издаден за периода 12.10.2020 г. до 25.10.2020 г. включително, издаден на С.В. за изплащане на парично обезщетение.

Във връзка с анализирани данни за неизрядни осигурители, които периодично подават данни по чл. 5, ал. 4 от КСО с високи осигурителни доходи на лица с регистрирани трудови договори, но в последствие данните се използват за определяне и отпускане на осигурителни плащания, е издадена Заповед № ЗР-5-02-00738075/17.02.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Бургас за извършване на проверка в осигурителя „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД с ЕИК *********.

Съгласно

Докладна записка изх. № 1042-02-30#1/10.03.2020 г. на контролния орган, на който е възложено извършването на проверката (л.41-42), при изясняване на факти и обстоятелства, свързани с дейността, осъществявана от осигурителя, е установено, че дружеството е с единствен управител Я.Л. - Украйна, а собственик е „НИМИЦ 3“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Ловеч. На посочения за седалище адрес в с. Свети Влас управителят и дружеството не са известни. След справка по ЕГН на лицата с данни по чл. 5, ал. 4 от КСО е установено, че всички са с постоянни адреси на територията на Област Пловдив. Също така адрес, известен от електронния подпис, чрез който се подават данни, е констатиран в гр. ***.

По

ЕИК на дружеството е констатирано, че има данни за наети лица по трудови правоотношения през периода 2015 г. - 2020 г. (подадени са уведомления за 29 договора с 24 лица). Последно по време е подадено уведомление за сключен трудов договор на 26.02.2020 г. Към момента на съставяне на докладната записка е установено, че непрекратени са договорите на общо 9 лица. Месечните осигурителни доходи на работещите в дружеството през периода 2018 г. - 2019 г. са в диапазон 1500 лв. - 3000 лв. За разглеждания период няма данни за постъпили осигурителни вноски към ДОО.

В опит за контакт със законен представител на дружеството, контролният орган се е свързал с лицето П.Г.Б.от гр. Пловдив - работил в дружеството. Б.обяснил, че няма пълномощно от управителя на дружеството, но е посочил друго упълномощено лице - адв. Г.Г.. В разговора контролният орган е установил, че той е запознат с новоназначените работници в „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, като е обяснил, че поради отсъствието на Л.от България повече от година, за подписване на трудовите договори, същите се изпращали до гр. Киев.

Изпратено е писмо с изх. № 1042-02-30#2/12.03.2020 г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив за извършване на проверка на дружеството за установяване на действителното полагане на труд от наетия персонал, уточняване на реда за възникване на трудовите правоотношения и лицето, подписвало документите в дружеството.

Освен това, в отговор на сигнал от ТП на НОИ – гр. Бургас до ТД на НАП - гр. Бургас за невнесени осигурителни вноски от дружеството „БАЛКАНКАР ЕЛЕКТРОБУСИ“ ЕООД, е получено Писмо с вх. № 9101-02-297/24.02.2020 г., в което се посочва, че срещу дружеството е образувано изпълнително дело № *********/2018 по описа на ТД на НАП – гр. Бургас на 23.02.2018 г.

С

Постановление № С170002-023-0000828/07.03.2017 г. е наложен запор на банкови сметки във всички банки на територията на страната. Към датата на налагане на запора, задълженото лице има сметка в „ЦКБ“ АД, съгласно отговор от банката - без авоар. На 11.10.2018 г. е изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение, като съгласно постъпил отговор от банката - сметката е без авоар.

Документите не са връчени на представител на дружеството - върнати са в ТД на НАП – гр. Бургас с печат „непотърсен“. Същите са изпратени за връчване и чрез информационна система „Връчвания“ в приложение БИДИС. Към момента на съставяне на писмото няма потвърждение за връчването им.

Изготвено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, което заедно със съобщението за доброволно изпълнение и постановленията за налагане на обезпечителни мерки, са изпратени за връчване чрез полиция на адреса на управителя на дружеството (съгласно справка в Търговския регистър, считано от 23.05.2018 г. управител е Я.И.Л.- гражданин на Република Украйна) в гр. ***. На 29.10.2018 г. е получена докладна записка от началника на 03 - РУ Пловдив - посетен е адресът на управителя и е проведен разговор с домоуправителя на жилищната кооперация.

Установено е, че лицето Я.И.Л.никога не е живяло на адреса.

Във връзка с изпратено искане до Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП е извършена проверка на паричните потоци и начините на разплащане от страна на задълженото лице, при която е установено, че по данни на управителя - дружеството осъществява дейност в гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 3, няма декларирани приходи от продажба за 2018 г. и декларира, че не извършва плащания през чужда банкова сметка ***.

На

22.03.2019 г. до ТД на НАП – гр. Пловдив е изпратено искане за извършване на действия по делегация - връчване на документите по изпълнителното дело на декларираните от управителя адреси. Посетени са адресите в гр. Пловдив - бул. „Марица“ № 93 и ул. „Васил Левски“ № 8, но на нито един от двата адреса не е открит офис или база на задълженото лице.

На

01.04.2019 г. е посетен адресът на дружеството в гр. Свети Влас - ул. „Сирена“ № 1, ет. 1, ап. 2 (деклариран като адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 от ДОПК). На посочения адрес е констатирано, че се намира хотел - неработещ, заключен и не е открит офис или представителство на дружеството. Извършено е и второ посещение и отново е установено, че няма такова дружество на този адрес.