Решение № 740 от 02.05.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. В. Т., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. Т., VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20244110100204 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. В. Ц. против Х. П. П., с която се иска съдът да признае за установено, че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 20.50 кв.м., и на намиращите се в него движими вещи - метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо, както и да осъди ответницата да предаде владението върху имота и върху движимите вещи. С исковата молба е предявен и иск за осъждането на ответницата за сумата от 180.00 лева, представляваща наемна цена за ползването на имота, дължима за м. октомври, ноември и декември 2023 г.

Ищцата твърди, че е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 20.50 кв.м. Заявява, че преди около две години и половина между нея и ответницата е сключен устен договор за наем, по силата на който е предоставила на последната ползването на гаража срещу заплащането на цена от 60.00 лева месечно. Сочи, че по силата на този договор ответницата е 1 приела държането на гаража и на намиращите се в него движими вещи метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо. Твърди, че на 1.11.2023 г. ответницата й е заявила, че повече няма да заплаща наем за гаража, но че ще го ползва до края на м. декември, след което ще го освободи, на което тя й отговорила, че след като няма да изпълнява задълженията си по договора, последният следва да се счита развален и ответницата следва незабавно да освободи гаража. Заявява, че ответницата категорично отказала и заявила, че гаража не е на ищцата, че същият е незаконен, че ще го срине, че въобще няма намерение да го освобождава и че „ще го вземе“ за себе си. Сочи, че след 1.11.2023 г. ответницата е продължила да ползва гаража, поради което на 13.12.2022 г. е отправила до същата нотариална покана, с която я поканила на 22.12.2023 г. да й предаде ключовете в кантората на нотариус Дочка Тютюнджиева и й напомнила, че дължи 180.00 лева наем за месеците октомври, ноември и декември 2023 г. Твърди, че нотариалната покана била връчена на ответницата на 20.12.2023г., но същата не се е явила да предаде ключовете за имота, който ползва и към момента.

Ответницата оспорва иска. Заявява, че гаражът, предмет на исковата молба, не е този, който тя ползва. Твърди, че тя ползва една бетонна клетка, която е полупотънала в земята и в която няма как да се съхраняват описаните от ищцата вещи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният представител на ответницата оспорва молбата и моли за нейното отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността и по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, за основателността на които ищцата следваше да установи, че е собственик на процесния гараж, че понастоящем същият се владее от ответницата, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за наем, размера на вземането за процесния период и неговата изискуемост. На свой ред, ответницата следваше да установи на правното си 2 основание за владение на гаража, което основание да е противопоставимо на ищцата, както и заплащането на наемната цена за процесния период.

В случая от представените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – че ищцата е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В. Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 20.50 кв.м.

От ангажираните гласни доказателства се установява и другата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – че гаражът и описаните в исковата молба движими вещи, намиращи се в него, се владеят от ответницата, която отказва предаването им на ищцата.

Ответницата се брани по предявения ревандикационен иск с твърдението, че ползва друг гараж, а не този, предмет на исковата молба. Това възражение е неоснователно и се опровергава по категоричен начин от ангажираните гласни доказателства, според които ответницата ползва именно гаража, описан в молбата, който по своята същност представлява една бетонова клетка – така, както сочи самата ответница в своя отговор.

При горните съображения, съдът намира предявения ревандикационен иск за доказан и че като такъв същият следва да бъде уважен.

От кореспондиращите твърдения на страните и от показанията на св.

Аничка Ангелова съдът прави извод за наличието на валидно правоотношение по договор за наем, а от признанието на ответницата в отговора на исковата молба - и за размера на вземането за процесния период.

Относно изискуемостта на вземането съдът съобразява представената нотариална покана, с която ответницата е приканена да изпълни задължението си за плащане на наемната цена за м. октомври, ноември и декември 2023 г. На свой ред, ответницата не ангажира доказателства за заплащането на наемната цена за процесния период.

При горните съображения, съдът намира предявения осъдителен иск за доказан и че като такъв същият следва да бъде уважен.

По разноските.

3

Предвид изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищцата сторените от последната разноски по делото. От страна на ответницата е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което възражение е основателно, поради което възнаграждението следва да се намали до сумата от 1 000.00 лева. Така, с оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да заплати ответницата, възлизат на 1 060.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. П. П., ЕГН

**********, че Ц. В. Ц., ЕГН ********** е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т., с адрес: гр. В.

Т., ж.к. „К. Ф.“, ет. 1, представляващ гараж № 7, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 20.50 кв.м., както и на намиращите се в гаража движими вещи - метални стелажи, дървени шкафове, менгеме, 6 стека плочки, две холни масички, две газови бутилки и арматурно желязо, като ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да предаде на Ц. В. Ц., ЕГН ********** владението върху гаража и намиращите се в него гореописани движими вещи.

ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лева, представляваща наемна цена за ползването на гореописания гараж, дължима за м. октомври, ноември и декември 2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.1.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Х. П. П., ЕГН ********** да заплати на Ц. В. Ц., ЕГН ********** сумата от 1 060.00 /хиляда и шестдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В. Т.: _______________________ 4