Решение № 146 от 22.07.2024, Районен съд - Петрич

Мотиви към Решение №146/22.07.2024 г., постановено по НАХД № 465/2024г. по описа на Районен съд - Петрич

Производството е по реда на чл.2 и сл. от УБДХ и е образувано с внесен в Районен съд - Петрич от Районно управление – гр. Петрич, Акт за констатиране на дребно хулиганство срещу Н. Р. М., родена на **** г. в гр.П., с постоянен и настоящ адрес в гр. Петрич, ул. „З.“ *, българка, българска гражданка, неженена, неосъждана, без образование, безработна, ЕГН – **********.

В акта се сочи, че на 19.07.2024 гоина около 16,15 часа в гад Петрич, в ЦСМП гр.Петрич се е държала грубо спрямо свидетелката Н. Л. В., като е използвала неприлични джестове, ругатни и е хванала за косата, като я свалила на земята. Твърди се в акта, че на място на инциента са присъствали свидетели, останали възмутени от поведението на лицето Н. М., както и че същата е извършила непристойна проява, представляваща дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

В съдебно заседание нарушителят Н. М. се явява лично, дава обяснения по случая. Първоначално същата се признава за виновена и твърди, че не е извършила това, в което е обинена, а в последната си дума – признава вината си и изразява разкаяние за стореното от нея. В обясненията си М. заявява, че в петък (19.07.2024 г.) в ромската махала, в която живее, станало сбиване и скандал, при който пострадал братовчед й М.А., който бил приет в болница и в последствие транспортиран в болница „Пирогов“. Разбрала, че съпругът на свид.Н. В. е ударил братовчед й М. с едно дърво в главата и бил транспортиран с линейка в Спешен център – Петрич. М. отишла в болницата заедно със снахата на пострадалия, за да види какво е състояниеето му. Около 16,00 часа следобяд в ЦСМП пристигнала и свид.Н. В. за преглед, защото и тя била ударена в скандала в ромската махала. Като я видяла, М. започнала пререкание с Н. по повод състоянието на М., а Н. й казала да не се меси.

Тогава М. й казала да излезат навън, да се разправят там. Твърди, че пред ЦСМП Н. я изплюла в лицето и се опитала да я хване за косите. М. я хванала за блузата, бутнала я и тя паднала, защото се подхлъзнала на мократа настилка (валяло дъжд и Н. била обута с чехли) Твърди, че била обиждана от Н. и цитира конкретни обидни и непристойни изрази.

По делото са разпитани свидетели и са приети събраните в хода на административното производство писмени доказателства, както и събрани в съдебното производство такива, въз основа на които съдът приема за установени следните факти :

На 19.07.2024 година малко след обяд в ромската махала на град Петрич, на улица „Просвета“ пред дома на свидетелата Н. В. възникнал скандал между 1 непълнолетните й дъщери И.на и Р. и лице на име М. А., при който М. псувал непълнолетните. Започнала кавга между тях, при която участниците в сандала взаимно си нанасяли обиди. В разгара на скандала пристигнала от работа свидетелката Н. В.. Опитала се да прекрати скандала, отпратила децата си да се приберат. Тогава тя обидила М., а той я ударил челно по лицето (по време на разпита свидетелката има пресен белег от удар върху лицето си). При удара, В. паднала на земята. Децата й започнали да реват и тогава се появил от дома й съпруга й М., който на свой ред ударил с дърво М.. Скоро дошла линейка, която закарала М. в ЦСМП. Дошла и полиция, която отвела свид.В. и мъжът й М.М. в полицията, където задържали мъжа, а от полицията с автомобил на Спешна помощ Н. В. била транспортирана в ЦСМП. След преглед, била насочена за рентгенова снимка и с дадените й документи отишла в Приемен блок, намиращ се в един коридор след Спешна помощ.

Пред приемния блок имало доста хора – пациенти и близките им, като между тях били и лица от ромската махала – свидетелите В. С. и И. С., както и Н. М., придружена от две деца – нейното и на пострадалия М.. Н. В. почукала на вратата, дала документа си за рентгенова снимка и й казали да изчакат, защото в Приемния кабинет имало двама спешни пациента. Излязла отвън, до приемния блок на мястото за пушене и тогава при нея дошла Н. М., почнала да я скубе по косата, наричайки я с обидни думи. Казвала й „курво“ и я виняла за състоянието на пострадалия М.. М. хванала за блузата В., оскубала я за косата и я блъснала силно в стената, при което се подхлъзнала и паднала по стъпалата. Когато станала, видяла свидетелите В. С. и И. С., които се насочили към тях. В този момент М. пак я оскубала. В. се изплашила, разплакала се и отишла към кабинетите на ЦСМП да търси помощ и съдействие.

На скандала присъствал свидетелят В. С., който е възприел как Н. и Н. се карат на висок тон. Твърди, че разправията между двете е била около минута, чул Н. да говори на доста висок тон, което не е нормално. Заявява, че „отидоха до вратата и се сбутаха“, като твърди, че не е възприел псувни и ругатни, но е категоричен, че разговорът между М. и В. не е бил приятелски разговор.

Посочва поименно познатите му лица от ромски произход, присъстващи на инцидента.

Свид. И. С. потвърждава фактическата обстановка, описана по-горе.

Заявява, че когато Н. дошла с документи пред кабинета, влязла, излязла от кабинета, била заговорена от Н., която говорела на висок тон и двете започнали да се обиждат. Н. била тази, която говорела на по-висок тон.

Потвърждава, че двете излезли на изхода (мястото за пушене), видял че В. С. отишъл при тях, след което излязъл и той, като заявява че сторил това „за да ги разделим двете ,защото се бяха спречкали, нещо говореха на висок тон.“ Свидетелят заявява, че това не било нормално и затова се намесил. На място имало доста хора – както българи, така и лица от ромски произход.

Разпитан бе и актосъставителят В., който бил изпратен в ромската махала за възникнал скандал и сбиване и после в Спешен център в град Петрич, като в деня на съдебното заседание, след снемане на обяснения от лица бил 2 съставен акт по УБДХ на Н. М. за извършеното от нея деяние, посетено на място от полицейски служители, за което имало съставена и докладна записка.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Намира същите за еднопосочни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Отчасти се подкрепят и от обясненията на нарушителя, в които същия посочва, че наистина е отправил такива думи, но по отношение на лицето, по чийто сигнал са били пристигнали полицейските служители.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена по безспорен и категоричен начин от събраният доказателствен материал по делото.

Показанията на разпитаните свидетели са логични, хронологично последователни и еднопосочни, като същите са категорични, че на посоченото в акта място и време нарушителят е осъществили описаното поведение.

При така установените по делото факти, съдът намира, че нарушителят с действията си на инкриминираната дата, място и време от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

От обективна страна нарушителят Н. М. е осъществила състава на нарушението по чл.1, ал. 2 от УБДХ, като на 19.07.2024 г., около 16:15 ч., в гр.

Петрич, на ул. „Рокфелер“, в ЦСМП в гр. Петрич, се е държала грубо спрямо свидетелката Н. Л. В., като е използвала неприлични жестове, ругатни и хванала я за косата, бутнала я, при което Н. В. паднала на земята. По този начин, М. е извършила непристойна проява на публично място, изразена в действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи неуважение към присъстващите и по-специално към свид.В., държейки се арогантно с нея и отправил нецензурни думи по нейн адрес, с което е нарушил обществения ред и спокойствие, като поради своята по-ниска степен на обществена опасност деянието й не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Тези нейни действия се установяват от ангажираните доказателства по делото и отчасти нейните обяснения, дадени в съдебното производство, доколкото не отрича, че е отправила такива изрази, дърпала е В. за блузата и е блъснала същата в стената, при което същата паднала на земята. Съдът счита, че се касае за дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал.2 от УБДХ. Нарушението е насочено срещу обществените отношения, охраняващи реда и спокойствието на хората. Нарушението е извършено с лични действия на нарушителя М., която е отправила нецензурни думи и физическо насилие спрямо свидетелката Н. Л. В. в присъствието на множество хора, сред които и свидетелите В. В.ев и И.н В.ев. Нецензурните и обидни думи са отправени, а скарването, скубането на коси и бутането са извършени на обществено място – в сграда, в която се помещава ЦСМП в град Петрич, ул.“Рокфелер“, в присъствието на множество хора.Деянието, както и начинът му на извършване се установява от ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, като свидетелите са категорични, че именно Н. М. е осъществила разглежданото деяние. От 3 значение за непристойната проява, за която й е бил съставен акта е нейното оскърбително поведение, което е проявил спрямо присъстващите на място и специално спрямо свидетелката Н. В. към която били насочени незензурни обръщения. Освен това, тези нецензурните и обидни думи са отправени на публично място, в присъствието на други хора и на свидетелите, разпитани по делото, както и в присъствието на две непълнолетни лица, поради което настоящия съдебен състав приема, че поведението му изцяло покрива признаците на непристойна проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие и противоречаща на установения в обществото морал и порядък.

Грубото и агресивно поведение на нарушителя Н. М., въпреки присъствието на множество хора, включително и в присъствието на две непълнолетни лица (сина й и сина на пострадалото лице М.) по своята същност е израз на незачитане на общоприетите норми на поведение и на обществения ред и спокойствие. Ето защо, Н. М. следва да понесе санкция за това си поведение.

От субективна страна Н. М. е действала при форма на вина пряк умисъл.

Тя е действала с намерение за нарушаване на реда и общественото спокойствие, като ясно е демонстрирала незачитането си към обществените правила за поведение. Същият е съзнавала, че извършва непристойна проява, като отправя нецензурни и обидни думи към Н. В. и е оказвала физически насилствени действия спрямо същата (скубане и бутане) в присъствието на множество хора, на публично място. Още повече, че извършването на непристойна проява, като констатираната е недопустимо и несъвместимо от гледна точка на възприетия нормален обществен ред и спокойствие и то в лечебно заведение, където редът и спокойствието са особено важни.

По изложените съображения съдът намира, че нарушителят Н. М. следва да бъде призната за виновна по повдигнатото й с акта за констатиране на дребно хулиганство обвинение. При ангажиране на административната му отговорност, съгласно УБДХ съдът намира, че при определяне на наказанието следва да се има предвид и характера на извършеното административно нарушение, както и да се съобразят смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Нарушителят М. е в средна възраст, трудово неангажирана, като въпреки, че отрича да е извършила деянието, признава вината си, изразява съжаление за случилото се и заявява, разкаяние от постъпката си.

Посоченото обуславя налагането на наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства са проявеното оскърбително поведение към гражданката Н. В., липсата на морално-волеви задръжки да започне физическа саморазправа и да отправи нецензурни изрази именно в лечебно заведение, което характеризира деянието с по-висока степен на степен за този вид административно нарушение. Съдът намира, че като адекватно на извършеното от нарушителя Н. М. се явява наказанието „глоба”. Този извод се подкрепя и от поведението й и отношението й към стореното след осъществяване на хулиганските действия, като същата съжалява за деянието си и се разкайва искрено. Относно размера на наказанието съдът намира, че същият следва да е в минимален, предвиден от 4 законодателя такъв, а именно в размер на 100 (сто) лева, предвид изразеното съжаление в съдебна зала. Съдът намира, че в този си вид и размер наказанието ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля спрямо нарушителя.

Предвид горното съдът постанови съдебния си акт.