Решение № 500 от 16.03.2023, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№500/16.3.2023г. гр. Пловдив, 16.03. 2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №162 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Й.Б.Б. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат К. Г., против Решение № 2289 от 07.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5561 по описа на същия съд за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление №3 от 09.09.2022г. на И.М.Ч.на длъжност Началник на Пето РУ при ОДМВР-Пловдив, с което на основание чл. 25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/ и чл. 53 от ЗАНН, на Й.Б.Б. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000лв. за нарушение на чл. 21, т.9 от ЗООРПСМ.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно установена фактическа обстановка.

Изтъква и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения в тази посока. Претендира отмяната на съдебния акт, респективно отмяната на Наказателно постановление №3 от 09.09.2022г. на И.М.Ч.на длъжност Началник на Пето РУ при ОДМВР-Пловдив, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се разноски на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище излага съображения относно необоснованост на касационните оплаквания.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства и е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 34 от ЗАНН.

Приел е, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на административнонаказаното лице и да препятства правото му по чл. 44, ал. 1 ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Установил е, че НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на Й.Б..

Касационният съд намира изводите на районния съд за правилни и законосъобразни, поради следното:

Извършеното от Й.Б. нарушение е правилно квалифицирано, като в НП се съдържа подробно описание на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, ясно са посочени място и час на извършване на нарушението, поради което не може да се приеме, че е налице ограничаване правото на защита на нарушителя.

Правилни са изводите на районния съд за материалната законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното от Й.Б. нарушение, за правната му квалификация и наложеното административно наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Следователно носенето на пиротехнически изделия е самостоятелно нарушение, независимо от тяхната категория и степен на опасност. От приобщените към административно-наказателната преписка доказателства несъмнено се доказва, че Й.Б. е носил пиротехническо изделие.

Правилно

ПРС, след обсъждане на гласните доказателства, не е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Н.К.М., тъй като същите са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства и е установено, че свидетелят е в приятелски отношения с административнонаказаното лице.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на параграф 1, т. 4 от ПЗР от ЗООРПМС, тъй като тази разпоредба очевидно визира само резултатните прояви, от които е предвидено настъпването на вредни последици и в случай, че същите са несъществени е предвидено квалифициране на проявата като "маловажен случай". По-голямата част от нарушенията, предвидени в ЗООРПМС обаче са формални или на поставяне в опасност, поради което при преценката за степента на обществена опасност на тези случай са приложими общите изисквания за маловажност по чл. 28 ЗАНН, при субсидиарно приложение на по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН. Настоящият случай не може да се определи като маловажен по посочените критерии, както правилно е възприел районният съд, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Правилно е наложено административно наказание глоба на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ, като размерът на същата е определен в рамките на минималния, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ /от 1000 лева до 2000 лева/ като касационният съд споделя напълно изводите на ПРС относно постигане на целите, определени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

При това положение, в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. На това основание касационната жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет и втори касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение

№ 2289 от 07.12.2022г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 5561 по описа на същия съд за 2022г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.