Решение № 1093 от 28.11.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203828 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Л. С. И. с ЕГН: **********, против заповед за задържане на лице № 3388зз-286/09.10.2022 г., издадена от * – мл. инспектор към 05 РУ-Бургас.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че жалбоподателят е дал кръвна проба за анализ, поради което и неправилно е бил задържан само на база показанието на техническото средство, което според него след даването на кръвна проба би трябвало да бъде „игнорирано“.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. С. К. – БАК. И двамата заявяват, че поддържат жалбата, като адв. К. – БАК допълва, че жалбоподателят е направил всичко, което се изисквало от него и е дал кръвна проба, поради което и показанията на техническото средство вече не би следвало да се взимат предвид. Счита, че не е имало основания за ограничаване на свободното предвижване на доверителя му, поради което и пледира за отмяна на заповедта и присъждане на разноски по представен списък.

Жалбоподателят И. заявява, че се присъединява към казаното от адв. К. – БАК и няма какво да добави.

Ответникът по жалбата – * - полицейски орган в 05 РУ-Бургас, редовно призован по 1 телефона, не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Изготвена е в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не изцяло по изложените в нея доводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Видно от приложените официални справки (л. 20 - 23) - оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В случая в заповедта, като фактическо основание е посочено само: „във връзка с чл.

343б, ал. 3 НК – управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – амфетамин и метаамфетамин“. По мнение на настоящия състав това описание не изпълва със съдържание минималните стандарти за фактическо описание и мотивиране на административния акт. Както приема практиката на касационната инстанция - данни дали едно лице е съпричастно или не към извършено престъпно деяние, могат да се установят чрез анализиране на установени в административното производство факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че такива са налице (Решение № 1151/14.09.2020 г. по к.н.а.х.д. № 1299/20 г. на АдмС-Бургас ). В оспорената заповед не се съдържат никакви данни в тази насока, респ. не се цитират факти и обстоятелства, от които може да се направи евентуално извод за наличието на такива. Налице е само твърдение, че задържаното лице е извършило престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и никакви доказателства, факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. В заповедта не е цитирано дали е образувано досъдебно производство за така описаното престъпление, нито 2 са цитирани други документи, в които евентуално да се съдържат факти и обстоятелства, обосноваващи извода за съпричастност на И. към извършеното престъпление, така както попринцип позволява закона и съдебната практика (съгласно Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС е допустимо органът да се позове и на друг документ, където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на заповедта - издателят й не е посочил такъв.). От така отразеното в заповедта - не става ясно дори кога се твърди, че И. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества; къде го е управлявал; как е установена тази употреба; какво е това МПС и т.н., за да може да се прецени дали изводът на полицейският орган, че тези действия покриват съдържанието на чл. 343б, ал. 3 НК, е верен или не. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като неговият извод, че лицето е съпричастно към евентуално извършено престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК, без посочване на конкретните факти, които са послужили за изграждане на този извод, е крайно недостатъчно. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.;

Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г. и много други.

На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че в процесния случай е налице и нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК.

Това е така, доколкото задържането по ЗМВР не е наказание, което административния орган може да прецени да наложи на евентуалният извършител на престъпление. По своята правна същност задържането представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прецени дали използваната административна принуда в конкретния случай е пропорционална на ограничаването на правата на адресата, следва да се прецени дали налагането й е в преследване на легитимна цел. По мнение на настоящия състав – в случая това не е сторено.

Не е ясно каква точно цел е преследвал административният орган, ограничавайки правото на свободно предвижване на жалбоподателя за повече от 23 часа при положение, че И. е бил съпроводен до УМБАЛ – Бургас и е дал кръвна проба; СУМПС му е било иззето на място; всички свидетели са били установени (а и реално са били разпитани до 14.30 часа в деня на задържането); от самия водач е било снето сведение. При това положение не става ясно – какво е наложило И. да престоява в помещенията за задържане до сутринта на 10.10.2022 г. при положение, че не е имало необходимост от извършване на действия (ОИМ или ПСД), които евентуално да бъдат възпрепятствани или затруднени значително, ако той е на свобода; възможността му да управлява МПС е била отнета с изземването на СУМПС и т.н.

Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена само на това основание.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в 3 полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото, поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3388зз-286/09.10.2022 г., издадена от * – мл. инспектор към 05 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Л. С. И. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул.

„Христо Ботев“ № 46, да заплати на Л. С. И. с ЕГН: ********** сумата от 410,00 /четиристотин и десет/ лева, представляваща сторени от И. разноски в производството по обжалване на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4